Битката за града на Волга приключи преди 72 г. На 2 февруари 1943 г. се предават последните войници на 6-та армия на Вермахта. В Русия битката за Сталинград се смята за най-великата победа, в Германия за най-съкрушителното поражение, в света за преломен момент за цялата война. Но това сражение се превръща и в най-кървавото, жестоко и страшно в историята на войните...
Сражението продължава 200 дни- от 17 юли 1942 до 2 февруари 1943 г., загубите на двете страни възлизат на 2 милиона човека.
Масовата бомбардировка над Сталинград от въздуха в началото на битката през август 1942 г. превръща в руини значителна част от града.
Фашистката авиация бомбардира Сталинград денем и нощем. Високо в небето се издигат заревото на пожарите.
Така изглежда главната железопътна станция в Сталинград в края на 1942 г.
Немски пикиращ бомбардировач Юнкрес Ю-87 “Щука“ участва в Сталинградската битка.
Сталинград. Тежкият път. Лятото на 1942 г.
Немски войници натсъпват край Сталинград, есента на 1942 г.
Съветски войници водят бой сред руините на Сталинград, есента на 1942 г.
Немски войник провесва нацистко знаме над сграда в центъра на Сталинград.
Опустошението на Сталинград така и не помага да се превземе градът от немците, които затъват в изтощаващи бойния дух улични боеве сред развалините на зданията.
Руска медицинска сестра превързва ранен войник по време на улични сблъсъци в Сталинград. По време на обсадата жените-лекари и санитарки често се намират в самото огнище на сраженията.
Комисар Никита Хрушчов (отляво) обсъжда тактическите въпроси с командващия Южния (Сталинградския) фронт на Червената армия генерал Андрей Ерьоменко (вторият отляво) и други офицери.
Затишие между боевете. Политрук (б.р. Лице ръководещо политическите занятия във войсковите подразделения, буквално политически ръководител) сред окопите на командния пункт. Лятото на 1942 г.
Навлизане на съветските войски в населен пункт. Изглед от танкова амбразура. Пред танка се намира пехотата. Есента на 1942 г.
Обикновените, но ужасяващо ефективните ракетни установки “Катюша“ всяват страх сред немската войска и подриват бойния им дух.
Свален немски изтребител лежи сред руините на Сталинград. По време на обсадата в небето над града се разгарят мащабни въздушни боеве.
Немски войник в Сталинградската битка, есента на 1942 г.
Заедно с частите на Червената армия работниците защитават всеки метър от града. Територията на тракторния завод. Септември 1942 г.
Командващият 62-ра армия генерал-лейтенант В. И. Чуйков седи в ъгъла на стаята, до него е членът на военния съвет (б.р. Колективен орган на ръководството на армия, в който влизат командващият, началник-щабът на армията, както и представител на партията) генерал-майор К. А. Гуров, пред тях е началник-щабът на 62-ра армия Н. И. Крилов.
Сталинград, октомври 1942 г. Съветски войници се сражават сред развалините на завод “Червен Октомври“.
Музикант спасява инструмента си. Септември 1942 г.
Схватка в Сталинград. Пехота. Унищожен, горящ немски танк. Есента на 1942 г.
Немски войници настъпват по разрушените улици на Сталинград, лятото или есента на 1942 г.
Немците скоро ще навлязат в селото. Мирното население в очакване на евакуационен транспорт седи пред домовете си. Есента на 1942 г.
Немски войници вървят по руините на газогенераторна станция в заводския район на Сталинград, лятото или есента на 1942 г.
Съветските въоръжени сили в края на краищата обкръжават немците при Сталинград, предопределяйки по този начин участта на 6-та армия на Хитлер.
Руини в Сталинград след ожесточени боеве, 5 ноември 1942 г.
Немците продължават боевете за Сталинград, въпреки опасността от обкръжение от съветската армия. На снимката: пикиращи бомбардировачи “Щука“ бомбардират заводския район на Сталинград, 24 ноември 1942 г.
Много немци пред съветския плен предпочитат борба до горчивия край.
Кон търси храна сред развалините на Сталинград, декември 1942 г.
Жестоките условия, в които протича битката се утежняват и от суровата руска зима.
Съветски войници в зимна обмундировка заемат позиция на покрива на сграда в Сталинград, януари 1943 г.
Съветски танк Т-34 стремително се движи по Площада на падналите борци в Сталинград, януари 1943 г.
Военно-полеви оркестър навлиза в освободено село около Сталинград. Февруари 1943 г.
Унищожена немска колона. Февруари 1943 г.
В атака. Края на януари 1943 г.
В условията на изчерпване на запасите от провизии мнозинството от немците към момента на завършване на бойните действия са били изтощени и обезсилени.
Гробище на немски войници около Сталинград. Февруари 1943 г.
Местното население посреща танкисти освободили село около Сталинград. Януари 1943 г.
Пленени немци до Сталнград. Февруари 1943 г.
От приблизително 110 хиляди немски военнопленници, пленени в Сталинград, едва 6 хиляди се завръщат в Германия.
Телата на немски войници лежат около пътя, югозападно от Сталинград.
Съветски войник триумфално издига знамето над Сталинград през февруари 1943 г.
Изглед към Сталинград (практически напълно разрушен след шест месеца ожесточени боеве) след приключване на военните действия в края на 1943 г.
Немският фелдмаршал Фридрих Паулус на разпит в щаб-квартира на Червената армия близо до Сталинград, СССР, 1 март 1943 г. Паулус е първият немски фелдмаршал, който попада в съветски плен.
Въпреки очакванията на Хитлер, че Паулус ще се сражава до самата си смърт (или поне ще се самоубие след поражението), в съветски плен фелдмаршалът започва да критикува нацисткия режим. Впоследствие той се явява в качеството на свидетел на обвинението на Нюрнбергския процес.
“Не бива да се произнася или да се пише просто така думата “Сталинград“. Той може да се споменава само в молитва“. Така немските войници си спомнят за своето участие в тази битка- най-важното сражение през Втората световна война. За тях това е било ад. Леден, парлив, биещ в лицето сняг, непоносим поради глада ад. Тези, които преминаваха през това вече не можеха да бъдат предишните хора, дори ако успееха да се измъкнат от тази ледена преизподня...
Но такива са малцина: 29 хиляди ранени са транспортирани от Сталинградския котел със самолети, около 18 хиляди се завръщат след войната от плен. Останалите от 255-те хиляди, които са в обкръжение, не успяват да се измъкнат от ада...
Но немците са направили главния извод за себе си. “Ние говорим за силната съпротива на руснаците, отчитайки количеството на техните танкове, оръдия и мощност на оръжията. И тук ние правим грешка, тъй като не си даваме сметка за характера на самия руски човек- именно благодарение на него се оказва възможно това активно и мощно съпротивление“. Такива думи привежда в книгата си за битката немският фронтови кореспондент Хайнц Шрьотер.
Но и за руските, съветски войници Сталинград също е бил ад! Единствено бушуващи пожари, взривове на бомби и снаряди, куршуми покосяващи цели взводове. Ледената вода на Волга, вряща под безконечните обстрели... И руснаците също не можеха да останат предишните хора.
Но те се промениха по друг начин в сравнение с немците. Практически всеки, който е преминал през тази битка свидетелства следното: именно в нея се ражда тази непобедима армия, която в края на краищата издига знамето си над вражеската столица. Тези, които преминават през сталинградския ад се превръщат в ядрото около, което започва да се създава сила различна от преди.
Армията от 1941 г. извършва невъзможното: тя спира Вермахта и прекършва “блицкрига“. Но тя все още не знаеше как да побеждава. Това доказва и историята от 1942 г., когато цялата страна буквално стигна ръба на пропастта. Но тя се закрепи в Сталинград и устоя.
Всъщност в това се оказва преломът случил се в хода на Сталинградската битка. До преди нея руснаците само вярваха, че все пак те ще победят. След нея те с увереност знаят, че ще победят. И немците категорично знаеха, че руснаците във всички случаи ще победят. А също и целият свят.
Днес, 72 години след тази победа се вижда още един, много важен резултат от тази битка: поразителното след такава трагедия взаимно уважение между немците и руснаците!
Спомняйки си за престъпленията на хитлеризма и нацизма на руската земя (руснаците винаги ще си спомнят за това!) руският войник не прехвърли справедливото си отмъщение на целия немски народ. Безспорно имало е инциденти, имало е и престъпления, но като цяло съветският човек се оказа поразително великодушен към поваления враг. Успокои ли страстите известната фраза: “Хитлеровци идват и си отиват, а немският народ остава“?
Потвърдиха ли се за пореден път думите на Наполеон: “Само силният може да бъде великодушен“? Но така или иначе, каквито и опити да се предприемат за фалшифициране на историята, за опорочаване честта на съветския войник-освободител, в немския народ днес живее паметта не само за поражението, но и за великодушието.
Това взаимно уважение се заражда и заради това, че в най-трагичните дни в Сталинград са били възможни сцени, за които свидетелства немец-очевидец.
Болница. По-точно напълно заледена дървена къща, прозорците на която са закрити с брезент. През тази ненадеждна преграда буквално като куче, хапе пронизващ вятър. Лекари и санитари няма- те са си заминали, понеже на останалите тук немски тежкоранени вече не може да се помогне. С тях е останал единствено военният свещеник на 76-та пехотна дивизия д-р Людвиг.
Изведнъж през рева на вятъра и стоновете на ранените се раздава изплашен вик: “Руснаците идват!“ Всеобща паника. Тогава свещеникът излиза от къщата и се изправя срещу руснаците. “Аз съм свещенослужител! Христос воскресе!“- извиква Лудвиг на развален руски.
В отговор руснаците свалили автоматите и произнесли: “Воистина воскресе!“.
Source: http://www.softmixer.com | 
