Сайта вече е с нов адрес: http://worldrubric.com

На 26 септември 1956 г. заместник-председателят на Комитета по партийния контрол при ЦК на КПСС (б.р. Комунистическа партия на Съветския съюз) Иван Бойцов и заместник-началникът на отдел ‘’Административни органи’’ Валентин Золотухин представят за разглеждане пред секретариата на ЦК докладна записка относно нарушенията на социалистическата законност в 

Хабаровското управление на НКВД-МГБ (б.р. Народен комисариат на вътрешните работи-Министерство на държавната сигурност)- с началник на управлението, комисар на Държавна сигурност втори ранг Гоглидзе.

През 1941 г. на петдесет километра от Хабаровск в района на бившето поселище на усурийската казаческа войска  Казакевичево е бил създадена т.нар. ‘’фалшива граница’’. От едната страна на имитираната държавна граница се е намирала фиктивна съветска гранична застава, от другата страна мним полицейски граничен пост на Манчжоу-Го- марионетна държава, създадена от японците на окупираните от тях части на китайска територия. Освен това на ‘’вражеската’’ територия е била построена лъжлива ‘’областна японска военна мисия’’- абсолютен аналог на същите с помощта, на които японците управлявали Манджурия. Всичко това във вътрешните преписки на НКВД се наричало ‘’мелница’’. Бутафорията е предназначена за проверка на съветски граждани, които органите на държавната сигурност подозирали във враждебна деятелност срещу Съветския съюз. 

Проверката в прословутата ‘’мелница’’ започвала с това, че на лицата, които били подозирани в шпионаж или друга антисъветска деятелност им се е предлагало да изпълнят задгранична задача поставена от органите на НКВД. След получаването на съгласие от заподозрения инсценирали неговото прехвърляне на територията на Манджурия през мястото на фалшивата съветска гранична застава и последващото задържане от японските гранични власти. След това задържаният се е закарвал в зданието на ‘’японската военна мисия’’, където е бил подлаган на разпит от служители на НКВД, явяващи се в ролята на официални сътрудници на японските разузнавателни органи, както и на руските белоемигранти. Разпитът е имал за цел ‘’японските власти’’ да се сдобият с признания за връзка на разпитваните със съветското разузнаване. За изпълнението на тази цел се е създавала изключително тежка, разчитаща на моралното пречупване на човека обстановка, изпозлвали се различни по рода си заплахи и мерки за физическо въздействие, т.е. изтезания.
След приключване на разпитите, които понякога продължавали няколко дни и даже седмица, задържаният се е превербувал от представителите на псевдояпонските разузнавателни органи и се е изпращал на територията на СССР с разузнавателна мисия. 

‘’Много лица, изкуствено подхвърлени в необичайна и тежка за тях обстановка, предполагайки, че те действително се намират в ръцете на враговете и, че по всяко време могат да бъдат физически унищожени, разказвали на сътрудниците на НКВД, превъплътени в ролята на японци за тези задачи, които са получили за операцията в Манджурия. Някои от тези лица изплашени от надвисналата над тях опасност, под влиянието на взетите мерки за физическо въздействие съобщавали отделни сведения за Съветския съюз’’- било отбелязано в докладната записка в секретариата на ЦК  на партията. 

Такава е била по същество операция ‘’Мелница’’, за която за пръв път става известно през 1990 г. от публикуваната в списание ‘’Известия ЦК на КПСС’’ справка за Комисията по партийния контрол към ЦК на КПСС. Общо през проверката на фалшивата граница от 1941 до 1949 г. минават около 150 човека. Някои от тях на основание на добитите по такъв начин сведения са били осъдени и разстреляни, а впоследствие през 1950 г. са реабилитирани. 

В друг документ на отдел ‘’Административни органи’’ на ЦК за тази спецоперация се казва: ‘’В писмо на заместник-началника на Управление на Народния комисариат за държавната сигурност (б.р. УНКГБ) на Хабаровска област, полковник Чесноков от 6 април 1941 г. адресиран към началника на 2-ро управление на НКГБ (б.р.  Народен комисариат за държавна сигурност ) Федотов се съобщава, че въвеждането в действие на ‘’мелницата’’ е набелязано за 1 юни 1941 г. , поставя се и въпроса за отпускането на средства за строителство, както и средствата за издържане на персонала на ‘’мелницата’’. 
На писмото има резолюция на бившия заместник-началник на 2-ро управление Райхман със следното съдържание: 
‘’Другарю Гузовский. На заместник-народния комисар другаря Серов е докладвано. Той разрешава организирането на ‘’мелницата’’ и предлага да се предостави нужния бюджет за това. Моля да ни предоставите изчисление на разходите още днес. 
Райхман. 6.05.41’’.
По данни на Комисията за партиен контрол, функционирането на Хабаровската ‘’мелница’’ ще струва на държавата повече от 1 милион рубли. 

Ролята на войници в Манчжоу-Го превъзходно изпълнявали съветски граждани-китайци, обиграли се в годините на Гражданската война в убийства и мъчения. Подборът на актьорите за останалите роли, както свидетелстват документите е бил доста по-сериозен и щателен. Ролите на ‘’белогвардейците’’ играли Орев, Антонов и Слободянюк, които в миналото били привлечени към наказателна отговорност за нарушаване на социалистическата законност (това са бивши сътрудници на НКВД, осъдени за прилагане на мъчения и други незаконни методи при воденето на следствие). 
Своите свои не изоставят? През 1941 г. Военният трибунал на войските на НКВД в Хабаровски окръг осъжда Орев на осем, Антонов на седем и Слободянюк на пет години лишаване от свобода. Всички те се намирали в поправително-трудови лагери едва до 1943 г. След ходатайството на Хабаровското областно управление на НКВД те предсрочно били освободени от по-нататъшно отбиване на наказанието и са определени за работа в ‘’мелницата’’. 

Задълженията на началник на ‘’ ’областната японска военна мисия’’ изпълнява истински офицер от японската императорска армия с фамилия Томита, който през 1937 г. е бил задържан от съветски граничари на територията на Забайкалието. По време на следствието Томита дава показания за принадлежността си към японското разузнаване и за това, че е изпратен в Съветския съюз със задача от 2-ри отдел към щаба на Квантунската армия с цел шпионаж. През май 1940 г. Военният трибунал на Московския военен окръг осъжда Томита на най-висша мярка на наказание, но по решение на Президиума на Върховния съвет на СССР от 20 ноември 1940 г. разстрелът е бил заменен с десет години лишаване от свобода.
Томита е изпратен във фалшивата застава, където той разследва и разпитва съветските граждани. ‘’Актьорите’’ били въоръжени с японски винтовки ‘’Арисака’’ (б.р. Магазинна винтовка създадена от Арисака Нариакира и произвеждана в Японската империя. Затворната система е основана на базата на немската винтовка Маузер 98) и пистолети ‘’Намбу’’ (б.р. Японски пистолет, разработен през 1925 г. и произвеждан до края на Втората световна война).
Теорията за това, че проверката на ‘’мелницата’’ дава еднозначен отговор, за това явяват ли се проверяваните вражески агенти- не издържа на проверката на практиката. 

‘’Много лица изкуствено въвлечени в необичайна и тежка за тях обстановка, предполагайки, че те действително се намират в ръцете на врагове и, че по всяко време могат да бъдат физически унищожени, разказвали на сътрудниците на НКВД, които влизали в ролята на японци за връзките си с органите на НКВД и за задачите си, които те са получили за действие в Манджурия. Някои от тези лица, заплашени от надвисналата над тях опасност, под влиянието на мерките за физическо въздействие съобщавали отделни сведения за Съветския съюз’’. Може само да изразим съчувствие на тези злочестници. От друга страна в делата на заподозрените така и не настъпва някаква яснота. 

Ето, например, делото на инженера-строител С. С. Брониковски. Хабаровските чекисти (б.р. Сътрудници на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите, както и на нейните правоприемници НКВД, КГБ и т.н.) подозирали Станислав Сигизмундович във връзка с немското и японското разузнаване. Той е роден през 1893 г. във Варшава. Единственото основание за подозрение е било това, че на 29. 09. 1937 г. УНКВД (б.р. Управление  на Народен комисариат на вътрешните работи) към Далечния Изток е арестувало Брониковски по идентично подозрение. Пускат го, след като е задържан в Хабаровския затвор почти две години, поради недоказаност на обвиненията и отсъствието на каквито и да е било улики. И тогава решават въпросният инженер да премине през ‘’мелницата’’. 
Във връзка с това на Брониковски му е предложено да премине границата с разузнавателна мисия, с което той се съгласява и на 1 септември 1942 г. го ‘’превеждат’’ през границата. Съгласно легендата, която е получил разследваният инженер от органите на НКВД, Брониковски е трябвало правдиво да обрисува живота си на японците, да съобщи за своя арест през 1937 г. , както и за престоя си в затвора, а след това да заяви, че е решил да избяга в Манджурия. 
Оказвайки се на съседната територия, Брониковски е бил задържан от ‘’японско-манджурската гранична полиция’’ и почти един месец го държат в тъмницата, подложен на разпити в качеството си на дезертьор. По време на следствието Брониковски се е държал достойно, като не е съобщил нито за вербовката осъществена от органите на НКВД, нито за задачата, с която е бил прехвърлен зад граница. Следващият ход на събитията се е развил по предварително изработен план. ‘’Представител на японското разузнаване’’ завербува Брониковски за работа в полза на Япония и ‘’го прехвърля в СССР’’. 

Отново преминавайки ‘’границата’’ на 22 октомври 1942 г. и оказвайки се в ръцете на чекистите, Брониковски точно и подробно се е отчел за своите злополуки. Изглеждало, че проверката е приключила. Но инженерът бил незабавно арестуван. Формалната причина за това било, че Брониковски е предоставил на ‘’японците’’ някои сведения за Хабаровск. Но основанието за ареста изглежда е било различно: по зададените му въпроси Брониковски е могъл да се досети, че на чекистите е било известно подозрително много за неговото пребиваване отвъд границата.

След това  Хабаровското управление на НКВД, както и всички останали, трябвало да украси отчета за разобличената вражеска агентура. Нека се върнем към документите: 
‘’От момента на подготовка на материалите за арест на Брониковски, а след това и в процеса на следствие по неговото дело сътрудниците от УНКВД минават по пътя на груба фалшификация на документите. В справка, която се намира в отделна папка приложена към делото е посочено: ‘’Приложените към следственото дело в отделна папка фотокопия на плановете и показанията на Брониковски са добити от контраразунавателния отдел на УНКВД към Хабаровска област чрез доста сериозна и проверена агентура. Тези материали в никакъв случай и по никакъв начин не трябва да се използват в разпитите на Брониковски, тъй като това може да повлече след себе си разкриването на ценна агентура. 
Контролното оперативно мероприятие във фалшивите зони е изложено в специално заключение, като изпращане на Брониковски зад граница с действителна разузнавателна задача. 
Въведен в заблуждение от тези документи, прокурорът утвърждава обвинителното заключение по делото Брониковски и се съгласява с изпращането на делото за разглеждане от Специалното съвещание към НКВД на СССР (б.р. Извънсъдебен орган имащ пълномощията да разглежда наказателни дела по обвинения в обществено опасни престъпления, да издава присъди в резултат на разследванията, а също така да преразглежда решенията на Военната колегия на Върховния съд на СССР). С решение на Специалното съвещание от 24 април 1943 г. Брониковски е бил осъден на разстрел, а на 26 май 1943 г. е разстрелян’’. 
На 11 април 1956 г. Брониковски е реабилитиран. По определение на Военния трибунал на Далечноизточния военен окръг- ‘’не е налице състав на престъпление’’.

Фалшивите райони на НКВД. Част 2