Партийните следователи от Комисията по партиен контрол намерили в документите за ‘’мелницата’’ и други подобни случаи: ‘’През януари 1945 г. от УНКВД на Хабаровска област е бил арестуван, а впоследствие като изменник на Родината е осъден от Специалното съвещание към НКВД на СССР на 10 години в изправително-трудов лагер, директорът на Събирателното дружество в Сахалин, членът на партията А.М.Репин. В обвинителното заключение по делото на Репин се твърди, че той бидейки привлечен към задгранична работа и отправен през декември 1944 г. на територията на Манджурия със специална задача, е извършил предателство- предава на японците задачата си и паролата предоставена му от НКВД, като освен това съобщава на японците клеветнически измислици за Съветския съюз, впоследствие е бил превербуван и изпратен в СССР със специална задача. На предварителното следствие през 1945 г. Репин обяснил, че не издържал продължаващите в течение на 6 дни изтезании и мъчения и е разказал на ‘’японците’’ за получената от НКВД задача.
Проверката установява, че всъщност през декември 1944 г. Репин не е бил отправен в Манджурия, а е бил прекаран през ''мелницата'', в която служители от Хабаровското управление на НКВД изтръгнали от него показания за неговата ''предателска деятелност''. На 2 ноември 1955 г. военният трибунал на Далечноизточния военен окръг напълно реабилитира Репин, а Хабаровският областен комитет на КПСС го възстановява в редовете на комунистическата партия.
Не се церемонили ''чекистите-актьори'' и със своите помощници китайци, които са служели в ''мелницата'': ''Въпиющо нарушение на социалистическата законност се явяват следните факти: На 21 ноември 1947 г. съветският гражданин от китайски произход Ян-Лин-Пу, работещ като готвач във фалшивата зона, се възмутил от случващия се произвол в зоната изпотрошава цялата кухненска посуда и принадлежности японско производство. Началникът на отделение Попов опасявайки се, че Ян-Лин-Пу може да се опита да се скрие в странство, заедно със секретния сътрудник Чу-Цин-Лин застрелват готвача. През ноември 1947 г. същият този Чу-Цин-Лин убива още двама човека от обслужващия персонал...''.
Режимът на секретност се е съблюдавал безусловно, всяко подозрение за възможността да се разкрие същността на хабаровската ''мелница'' се пресичало по най-жесток начин: ''Хората, които са се досещали за действителното предназначение на фалшивата зона били подложени на физическо унищожение. Така на 29 януари 1944г., бившият началник на Хабаровското управление Акимов докладвайки на Кобулов (б.р. по това време Богдан Кобулов е първи заместник на народния комисар на държавната сигурност Всеволод Меркулов) за поведението на Бочков в ''мелницата'', пише: ''Ако той (Бочков) бъде осъден на затвор за някакъв период, то бидейки в лагера, той, без всякакво съмнение, ще разгърне своята провокационна дейност и ще създаде немалко трудности за запазването в тайна на отминалата операция''.
Акимов моли спрямо Бочков да бъде приложено най-тежкото наказание. С усилията на Меркулов, началникът на 2-ро управление на НКВД Федотов и неговия заместник Райхман, делото на Бочков е било прехвърлено за разглеждане от съда към Специалното съвещание, което осъжда Бочков на разстрел''.
Докладната записка, с която започнахме в началото на статията, съдейки по бележката върху нея е била предназначена за прочитане от Никита Сергеевич Хрушчов. Какви времена са били и още как! Със страшна сила започват да се прочистват от ''бериевските палачи''. Най-вероятно докладната записка е предназначена за отстраняването на своеволния професионалист от контраразузнаването Федотов: ''Един от главните организатори на тази мръсна провокация се явява генерал-лейтенант Федотов. Бидейки началник на 2-ро управление на НКВД на СССР, Федотов лично е ръководил работата на ''мелницата'', докладвал е за операцията на Берия и Меркулов, изпълнявал заповедите им приложени във фалшивата зона по отношение на редица съветски граждани. Всички преписки и отчети на Хабаровското управление на НКВД към Центъра относно дейността на ''мелницата'' се адресирали само до Федотов, пропускайки учрежденията. Нито едно мероприятие свързано с използването на фалшивата зона не се провеждало без неговата санкция''. Името на генерал Петър Василиевич Федотов помнят само няколко ветерана и отделни историци. При това, в най-тежкото време от септември 1940 г. до септември 1946 г., той оглавява цялото контраразузнаване на страната (2-ро Управление на НКВД-НКГБ на СССР), а в периода 1947-1952 г. е заместник-председател на Комитета по информация към Съвета на министрите на СССР (външното разузнаване).
 Външността му е била измамлива. Леко пълно, интелигентно лице, замислен поглед. Очилата в тънка метална рамка го карат да изглежда повече на университетски професор, отколкото на високопоставен ръководител на Лубянка от сталинската епоха. Всъщност той е бил професор в света на тайните служби, талантлив аналитик и организатор, истински майстор на контрашпионажа. Кариерата му приключва през 1956 г. През април е снет от длъжност, през май е назначен за заместник-началник и главен редактор на Редакционно-издателския отдел на Висшата школа на КГБ към Съвета на министрите на СССР. След преместването му в ГРУ (б.р. Главно разузнавателно управление) на 27 февруари 1959 г. Федотов е освободен от длъжност, а на 22 март е уволнен в запас на Съветската армия по член 59-Д (служебно несъответствие). На 23 май същата година ''за груби нарушения на законността в периода на масовите репресии'' с постановление на Съвета на министрите Федотов е лишен от генералското си звание. На 6 януари 1960 г. с решение на Комитета по партийния контрол при ЦК на КПСС е изключен от партията. Напомнили са му за участието му в репресиите в периода 1930-1950 г., в това число и хабаровската ''мелница''. Петър Василиевич Федотов умира в Москва на 29 септември 1963 г. и е погребан в пятницкото гробище.
Не може да се каже, че подобни проверки на благонадеждността са някакво новаторство на хабаровските чекисти. Подобни методи са използвани още от библейски времена, използват се и в момента в много страни и във всички континенти, освен може би Антарктида. Известни са най-малко още две мними гранични застави- вече в следвоенно време. Едната от тях действа на границата със Западен Берлин, а другата някъде на съветско-финландската граница.
Ето какво разказва за поредната ''мелница'' един от ръководителите на тогавашното контраразузнаване: ''Началник на английския отдел при мен беше Николай Мякотних. Впоследствие той работеше в учреждението на КГБ в ГДР (б.р. Германска демократична република), беше началник на контраразузнавателния отдел. Идва той при мен и ми казва, че са налице доста данни за различни лица, подозирани в дейности против нашата държава, което налага изясняване.
Предложението му: да се използва метода на ‘’фиктивните застави’’. Идеята на Мякотних не се ползваше с популярност. Напротив. Събрах заместниците си- Фьодор Шубняков и Юри Утехин, като извиках и самия Мякотних, както и Борис Иванов, който тогава беше заместник-началник на американския отдел, след това премина в разузнаването и израстна до заместник-началник на външното разузнаване.
Мякотних изложи своите предложения. Разрази се спор. Някои оцениха това мероприятие като провокация. Шубняков беше абсолютно против. Но други предложиха: дайте да видим какво ще се получи от това. Помислихме как да се осъществи всичко и изградихме две фалшиви застави. Едната на финландската граница, а другата на границата на Източен със Западен Берлин. Цялата обстановка беше подготвена до най-малки подробности: чуждестранна екипировка, цигари и т.н.
Спомням си, че подозренията срещу един от проверяваните на фалшивата застава в Западен Берлин се увеличиха, но не до такава степен, че да се вземе някакво решение, останахме си със съмненията и сложихме край на акцията със заподозрения. Все пак това беше опит положен на лоша основа. Не бях прав, че разреших експеримента с граничната застава, а Шубняков и другите, които се възмутиха от предложението на Мякотних’’.
Впрочем, генералът не казва истината. Човекът срещу, когото ‘’подозренията се усилили’’ всъщност бил арестуван. За това свидетелства доклад на Генералния прокурор на СССР Роман Руденко пред ЦК: ‘’По нареждане на Централната комисия за наблюдение и разследване делата на лицата, отбиващи наказание за политически, длъжностни и стопански престъпления, комисии от Президиума на Върховния съвет на СССР и прокуратурата на СССР са проверили делото по обвинение на Алексей Григориевич Касандров, осъден на 3 септември 1949 г. от Специалното съвещание при МГБ на СССР (б.р. Министерство на държавната сигурност) за предаване на сведения от шпионски характер на чуждо разузнаване на 10 години лишаване от свобода в поправително-трудови лагери.
От проверката е установено следното: В периода 1945-1947 г. Касандров имал няколко случайни срещи в Москва и Одеса с пребиваващи в СССР американци. За да се провери, дали Касандров не е агент на американското разузнаване, 2-ро Главно управление при МГБ на СССР взима решение за провеждане на оперативна комбинация по отношение на Касандров.
С тази цел… му е било предложено да отиде в Западната зона на Германия за изпълнение на оперативна задача на съветското разузнаване, на което Касандров дава съгласие.
Касандров е изпратен в Берлин, където получава специален инструктаж. Под формата на дезертьор е прехвърлен през демаркационната линия, насочен е към една гора, където е задържан от сътрудници на съветските органи за държавна сигурност, които са преоблечени в униформи на американски военнослужещи. Касандров е закаран в ‘’американска гранична застава’’, където започват да го разпитват.
Приемайки съветските разузнавачи за американци, Касандров на първите разпити се държал правилно, в съотвествие с получените инструкции и едва след това, когато разпитващите го ‘’американци’’ уличават Касандров в лъжи, той убеждавайки се, че ‘’американците’’ по думите на посредника, който е бил задържан заедно с него, знаят всичко, започва да разказва за получената от органите на МГБ задача и написва собственоръчно показания.
Три дни след задържането си Касандров е ‘’предаден’’ на съветските органи при обмяна със ‘’задържани американски войници’’, а след това е арестуван и осъден.
По такъв начин е било установено, че Касандров не се е срещал с представители на американските власти, никакви сведения не им е предавал и обвинението спрямо него за шпионаж и предателство е изкуствено създадено. Във връзка с това е бил внесен протест във Военната колегия към Върховния съд на СССР, която със свое решение от 8 август 1956 г. отменя постановлението на Специалното съвещание по отношение на Касандров, както и делото от наказателен характер и го прекратява поради отсъствието на състав на престъпление.
Дадено е нареждане за освобождаването на А.Г.Касандров’’.
Операцията на финландската граница, така и не принася някакъв резултат- през мнимата гранична застава не преминава нито един човек, в резултат на което скоро я закриват. За организацията на фалшивата граница пострадва само един човек- генерал Федотов и то не от наказателно производство: лишават го само от генералското звание.
Меркулов, Кобулов и Гоглидзе са разстреляни още през 1953 г., като съучастници на Берия. По същото обвинение осъждат и генерал Райхман.А заместник-народния комисар Серов до 1959 г. си остава председател на КГБ, впоследствие началник на ГРУ, като формалния повод за разжалването му става историята с предателството на полковник Пенковски (б.р. Олег Пенковский, полковник от ГРУ на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. През 1963 г. е обвинен в шпионаж и измяна към родината, предава на английското и американското разузнаване информация за съветските ракети, с което според мнозина предотвратява Трета световна война. Разстрелян е след присъда на Военната колегия на Върховния съд на СССР. Според Виктор Суворов, полковник Олег Пенковский е изгорен жив в крематориум).
Фалшивите райони на НКВД. Част 1
Source: http://Списание ‘’Секретныe материалы’’, април 2012 г. | 
