Части с изпитателен срок
Дисциплинарните батальони възникват в немската армия още преди началото на Втората световна война. През 1939 г. те са били осем на брой, като те са съставени от военнослужещи извършили различни престъпления. Основно ги използвали като военно-строителни и сапьорни части. След победоносната полска кампания дисциплинарните батальони се разформироват, тъй като се е смятало, че във Вермахта повече никога няма да има страхливци, престъпници и безотговорни хора. Но започналата война със СССР показва, че бойният дух на някои войници и офицери трябва да се подкрепя не само с поощрения и награди.
Контранастъплението на съветските войски при Москва през декември 1941 г. прераства в общо настъпление на Червената армия. Групата армии (б.р. Става дума за група армии “Център“) се оказва на ръба на погрома, а нейното поражение заплашва с катастрофа всички немски войски на Източния фронт. На някои участъци немските части отстъпват панически, оставяйки на произвола на съдбата стотици автомобили, артилерия, танкове.
Хитлер бил разярен. В резултат следва заповед на фюрера от 16 декември 1941 г. забраняваща да се отстъпват позиции без съответното разрешение от страна на по-висшестоящи органи (б.р. Немски аналог на указ № 227 на народния комисар на отбраната на СССР Сталин, т.нар. заповед “Нито крачка назад“- без съд се разстрелват отстъпващите, страхливците и паникьорите). От постовете си са свалени фелдмаршал Браухич (б.р. Главнокомандващ на сухопътните сили на немския Вермахт), генералите Гудериан (б.р. Командир на 2-ра танкова група), Хьопнер (б.р. Командир на 4-та танкова група), а накрая и самият командващ групата армии фон Бок. Войниците дезертиращи от фронтовата линия ги разстрелвали на място.
 Привеждайки елементарен ред на позициите, хитлеристкото ръководство създава на Източния фронт 100 наказателни роти. Или, както официално ги наричали части с изпитателен срок. Към този проект във Вермахта подхождат с немска сериозност и пунктуалност. Завежда се наказателно дело от специален военен съд към всеки закононарушител. Съдът разглежда задочно делата от дълбокия тил- чехословашкия град Бърно.
Следствените получавали присъда от шест месеца до пет години. Осъденият отбива присъдата си в наказателните части от началото до края. Нито раняване, нито геройско поведение на предната линия не може да повлияе на срока на наказание. Т.е. немският войник не може да изкупи вината си с кръвта си, за разлика от съветските дисципаджии (б.р. В съветските наказателни части основанието за освобождение на лицата отбиващи наказание са следните- Отбиване срока на наказание- осъдените на 10 години затворници е трябвало да престоят 3 месеца в дисципа, от 5 до 8 години- 2 месеца, до 5 години- 1 месец. За наказателните авиоескадрили- броят и резултатът от бойните полети. За военнослужещите отбиващи наказание в дисципа за освобождение се изисква средно тежка или тежка степен на раняване, а също така и по ходатайство на командира на наказателната част и по решение на военния съвет на армията при проявяване на изключително мъжество или храброст). При раняване и престой в болницата немецът се връща в наказателната част. Разбира се, в немския дисцип не са се връчвали никакви ордени и медали (б.р. В съветските наказателни части за проявена смелост, мъжество и героизъм в боевете, отбиващите наказание е можело да бъдат наградени с медал “За храброст“, в отделни случаи са ги награждавали с орден “Слава“ III степен).
На снимката 500 парашутно-десантен наказателен батальон от СС войските.
 Числеността на състава на наказателните части на Източния фронт е точно определена- 16 500 човека, което съотвества по щат на пехотна дивизия. 100-те наказателни роти са равномерно разпределени по целия съветско-германски фронт. При което строго се съблюдава принципа на кастовостта: съществуват офицерски, подофицерски (б.р. сержантски) и войнишки наказателни роти. Понякога от тактически съображения ги обединявали в батальон. Ясно е, че тези части са ги изпращали в самия ад, без прикритие от артилерия, танкове и авиация.
Битките при Сталинград, Курск и Украйна
Първото сражение, в което се отличават немските наказателни части е в Сталинград. От тях са създадени специални подразделения за унищожаване на съветски танкове. По това време във Вермахта все още са нямали фаустпатрони (б.р. Първият противотанков гранатомет) и немците отработват уникална тактика за борба с Т-34 и КВ (б.р. Съветски среден и тежък танк) по тесните градски улици. Част от дисципаджиите се приближавали по руините на града към съветските бронирани машини и хвърляли под гъсениците на танковете противотанкови мини и по този начин спирали танковете. След това друга група отново с помощта на гранати и мини унищожават екипажа на танка. Любопитното е, че в обкръжения Сталинград това е бил основният способ за борба със съветските танкове, тъй като полевата немска артилерия още през ноември 1942 г. остава без снаряди. Дисципаджиите били отправяни на специални курсове, където те усилено тренирали.
През 1970 г. в съветската преса много се пишеше за сражението на Малката земя, в района на Новоросийск, където героично се сражава съветската 18-та армия и лично Леонид Илич Брежнев. Известно време цялата тази история пораждала множество анекдоти. Но, всъщност там наистина са се водили тежки боеве. За това свидетелства и фактът, че именно в Новоросийск хитлеристите активно използват наказателни части. Немците постоянно организирали ожесточени контраатаки, опитвайки се да си върнат господстващите височини и да възстановят контрола над Цемеския залив. Информация за един от боевете дори попада в сводките на Совинформбюро (б.р. Съветско информационно бюро- информационно-пропагандистко ведомство в СССР)- в атака немците изпращат 560-ти наказателен батальон, който се състои от три роти с подофицерски състав и една офицерска рота. С картечен огън и в ръкопашен бой съветските бойци унищожават до 300 хитлеристи и ги заставят да се оттеглят.
Без участието на наказателни части не минава и знаменитото сражение при Курск. Това е може би единственият случай, когато командването на Вермахта събира в един юмрук всички намиращи се на Източния фронт наказателни подразделения и ги хвърля в бой. Немските смъртници настъпват по северната издатина на дъгата, но не постигат особен успех. Взетият в плен на Орловския участък от фронта ефрейтор от наказателните части Херберт Зейстер разказва следното на разпита:
Почти всички, които бяха хвърлени в битката при Курск имаха сходна участ. След като преминаваха минните полета по предварително подготвени проходи, батальоните попадаха под мощния огън на руската артилерия, танкове и пехота и понасяйки големи загуби отстъпваха. На 19 юли преминахме в настъпление на Орловското направление. Немското командване организира дванадесет контраатаки с участието на наказателни подразделения. Но да спрем настъпващите съветски части не успяхме.
След това немците се отказват от използването на дисциплинарни батальони на един участък и ги разместват по всички линии на фронта. Голяма част от дисципаджиите попадат в части, които държат отбраната при Днепър. Тук с тях постъпват доста жестоко- с вериги ги приковават към картечниците и ги затварят в дотовете (б.р. Отделно малко фортификационно съоръжение предназначено за дълговременна отбрана и стрелба с различни огневи средства от защитено помещение). Практически всички те са принудени да се бият до последния патрон и загиват след като съветските части успяват да форсират Днепър.
В боевете в Украйна особено се прославя немския офицерски дисциплинарен батальон, който героично се отбранява в обкръжения Тернопол. Те съставят ядрото на гарнизона, съставен от разнородни части. Уличните боеве в Тернопол придобиват особено упорит характер, който със своята крайна ожесточеност напомня за Сталинград. С немския гарнизон руснаците желаят да приключат възможно най-бързо, но до бърза победа не стигат. На 9 март съветската войска нахлува в Тернопол, където се завързват улични боеве. Дисципаджиите се укриват в подземието на Доминиканския манастир, където намират надеждно укритие от руската артилерия и посрещат с огън настъпващите червеноармейци. Едва на 15 април войските на 1-ви Украински фронт напълно овладяват Тернопол. Съветските войници били поразени от неустрашимостта на противника и се отнасят хуманно към ранените и попадналите в плен офицери-дисципаджии.
Танкисти, летци, моряци
 Още една разлика на немските наказателни части се явява това, че в тях съществува разделение на осъдените по родове войска. Ако в Червената армия всички дисципаджии ги смесвали в едно, то във Вермахта по правило танкистите, летците и моряците служели в различни подразделения. Така например съществувал отделен наказателен танков батальон наречен “щурмовата група на Кност“. Въпросният батальон воюва и на Източния, и на Западния фронт, като се прославя с това, че въпреки статута си на наказателна част е окомплектован с най-съвременните танкове- кралски тигри. Щурмовата група участва в Арденския пробив (б.р. Операция на немските войски на Западния фронт през ВСВ, целяща разгрома на англо-американските сили в Белгия и Холандия), боевете на езерото Балатон и Арнемската операция (б.р. Арнемската операция от 1944 г. е най-голямата въздушно-десантна операция, която е извършена от съюзниците през ВСВ).
От осъдените летци създавали отделни ескадрили към Луфтвафе. Ако осъдените летци-дисципаджии отново проявят страх, тогава без церемонии ги зачислявали към сапьорни подразделения, занимаващи се с разминиране.
Но за най-сурови са се считали морските наказателни части. Няколко роти от морския дисцип са дислоцирани в зловещия район на градчето Никел в Колския полуостров. Тук са служели разжалвани офицери, подофицери и матроси от екипажи на подводници. Суровият северен климат и тежките битови условия напълно можели да съперничат със сталинските лагери. Моряците били използвани в качеството им на работна ръка, а през останалото време арестантите били заключени в бараките. Когато през лятото на 1944 г. на този участък на фронта започва настъпление на Червената армия, командирът на наказателната част ги изоставя на произвола на съдбата и побягва. Под ураганния огън моряците успяват да се освободят от тъмницата и без команда заемат места по окопите. Избягалият обер-лейтенант (б.р. Старши лейтенант) скоро е намерен в тундрата и е разстрелян след присъда на военно-полеви съд пред строя.
Капитулацията на Западния фронт
 И войските на СС са имали свои наказателни части. Най-известният от тях става батальон Дирлевангер, който се прославя със зверствата си над мирното население. Самият Дирлевангер лежи в затвора за изнасилване на непълнолетна, като подбира в състава на батальона лица с подобни на неговите деяния.
По-голямата част от немските дисципаджии са се сражавали на Източния фронт. Но през октомври 1942 г. във Франция се появява 999-та бригада, която по същество е наказателна част. Любопитното е, че бригадата е сформирана от комунисти, социал-демократи, престъпници и хомосексуалисти, които са били лишени от свобода в концлагери. През 1943 г. бригадата е преобразувана в 999-та лека африканска дивизия. В нейния състав влизат 961-ви, 962-ри и 963-ти пехотни полкове, артилеристи, сапьори, свързочна рота. Дивизията воюва грамотно в Северна Африка, но през есента на 1943 г. се оказва в обкръжение и се предава на съюзниците в Тунис.
В последните месеци на войната хитлеристите освобождават всички затворници и ги разпределят по военните части. Някои от тях участват в отбраната на Берлин. В дадения случай нацистите взимат на въоръжение идеите на И. В. Сталин- да се използват криминалните елементи в качеството им на пушечно месо.
По официални данни през системата на немските наказателни батальони по време на Втората световна война преминават 198 000 човека. Точните цифри на загиналите войници от наказателните части историците не успяват да установят.
Source: http://www.softmixer.com | 
