През август 1944 г. било решено да изпратят в Москва агент за извършване на дръзка диверсия в ставката на Върховното Главно командване. Изборът пада на някой си Таврин, доброволно преминал на страната на врага и успешно доказал себе си като активен участник в мъчения срещу съветски военнопленници. След дълги размишления стигат до извода, че Таврин трябва да встъпи в операцията като представител на военното контраразузнаване («Смерш») в чин не по-нисък от заместник-началник отдел на дивизия, със звание- майор. И накрая и Герой на Съветския съюз. За по-голяма увереност в изхода на операцията Таврин е бил придружен от жена-агент, зачислена по документи, като секретар на отдела. Детайлизирано са разработени легендите на единия и другия агент, подготвени са необходимите документи, в това число фалшив вестникарски отрязък, в който е публикуван Указът на Президиума на Върховния съвет на СССР за присвояването на звание Герой на Съветския съюз на Таврин. Там е бил и портретът на ''героя''.
Ранното утро на 5 септември 1944 г. двама военнослужещи- мъж и жена на мотоциклет с кош се движат от с. Карманово, Смоленска област към Ржев. Гимнастьорката на военния, освен Златна звезда на Герой на Съветския съюз и орден Ленин била разкрасена и с други бойни награди. Но шпионите ги чакали вече чекистите. Работата е в това, че много преди прехвърлянето на Таврин нашето контраразузнаване получава агентурни сведения, че в единия от окупираните прибалтийски градове, шивач с висока квалификация, свързан със съветското разузнаване, получава поръчка от един немец за ушиване на кожено палто. Поръчката обаче е необичайна. Палтото трябвало да се ушие в стил, който обикновено се предпочита от руснаците, смущаваща била и секретността, с която е обвита поръчката. Започнали да следят поръчителя на палтото. Скоро, от тази страна на фронта произтича друго събитие, външно несвързано с първото, но привличащо към себе си внимание. Била заловена група немски агенти изпратена в съветския тил, имаща за задача да подготвят площадка за приземяване на самолет и да го посрещнат. От името на радиста на групата била започната оперативна игра с разузнавателния център и били придобити важни сведения. Получено е съобщение за часа на пристигане на самолета на завършената от групата площадка. Но щурманът по някаква причина не успява да излезне на целта и самолетът каца в друг район. Това било село Карманово, Смоленска област.
Започва издирване, обхващащо голяма територия, скоро бил открит мотоциклет с кош на пътя, в посока Ржев. Него уверено карал майор със Златна звезда на Герой. Той спира машината при първото поискване, държал се спокойно, очевидно вярата му в легендата му била голяма, подкрепена и с надеждни документи и друга маскировка. При бегло преглеждане, патрулът действително намира, че документите на името на майор Таврин са в пълен порядък. Последвал диалог. В отговор на въпрос на началника на патрула, откъде мотоциклетът е тръгнал, майорът назовава село, което се намира на 200 км. от мястото на спирането. Но ето кое се набива в очите: почти цяла нощ е валял дъжд, мотоциклетът е бил по-малко от четири часа на път, а дрехите на пътниците били сухи и чисти. Таврин и неговата спътница са задържани. При обиск на мотоциклета са били намерени портативна радиостанция, устройство «Панцеркнаке» (б.р. късоцевен олекотен фаустпатрон- съвременник на противотанковия гранатомет , толкова компактен, че може да се прикрепи към ръката в ръкава на палтото с помощта на специален маншет)- сгъваемо оръжие с реактивно действие с девет снаряда, калибър 30 мм, пробиващи броня с дебелина до 35-40 мм на разстояние до 300 метра. Намерили още седем пистолета от различни системи, магнитна мина с приспособление за дистанционен взрив. Както се изяснява в хода на следствието, Таврин преминава на страната на врага на 30 май 1942 г. в района на Ржев. През 1943 г. е завербуван от немската разведка. От септември 1943 г. до август 1944г. преминава подготовка под ръководството на началника на Източния отдел на СД Грайф, а впоследствие при неговия приемник Хенгелхаупт. През нощта на 5 септември заедно със своята спътница и мотоциклет бил прехвърлен през линията на фронта на самолет, приспособен за кацане върху почва.
Протокол от разпита на Таврин Петър Иванович:
Таврин П.И. , роден 1909г. , родом от село Бобрик, Нежински район, Черниговска област, Украинска ССР, руснак, през 1942 г. на фронта постъпва за кандидат-член на Комунистическа партия на Съветския съюз (болшевики), образование незавършено висше, до войната работи като началник на Туринската геолого-разузнавателна група от Исаковското минно управление, мина ‘’Урал-Злато”. В Червената армия е призован на 14 август 1941 г.
Въпрос: На 5 септември 1944 г. при задържането ви заявявате, че сте агент на немското разузнаване. Потвърждавате ли това?
Отговор: Да, аз наистина съм агент на немското разузнаване
Въпрос: Кога и при какви обстоятелства сте привлечен към сътрудничество с немското разузнаване?
Отговор: На 30 май 1942 г. , бидейки командир на картечна рота от 1196-и полк, 369-а стрелкова дивизия, 30-а армия, действаща на Калининския фронт, бях ранен и пленен от немците, след което прекарах в различни немски лагери за военнопленници на окупираната територия на СССР, а след това на територията на Германия. През юни 1943 г. в гр. Вене, където бях в затвора за бягство от лагера за военнопленници, ме извикаха офицерите от Гестапо Байер и Телман и ми предложиха да сътруднича на немското разузнаване, на което аз отговорих утвърдително.
Въпрос: Кога и по какъв начин бяхте прехвърлени през линията на фронта?
Отговор: През линията на фронта бях прехвърлен от немското разузнаване в нощта на 4 срещу 5 септември 1944 г. от рижското летище на четири моторен транспортен самолет със специална конструкция. Немските летци трябваше да ме стоварят в района на Ржев и да се върнат в Рига. Но самолетът при приземяването претърпя авария и да се вдигне отново във въздуха не успя.
Въпрос: Какво имате предвид под ‘’специална’’ конструкция на самолета, с който ви прехвърлят?
Отговор: Самолетът беше оборудван с каучукови вериги на колелата за приземяване на неподходящи терени.
Въпрос: Нима по-рано не е била подготвена площадката за приземяване на самолета, на която сте били прехвърлени?
Отговор: Доколкото ми е известно, площадката не е подготвена от никого и летците приземиха самолета избирайки мястото според местността.
Въпрос: За каква цел имахте мотоциклет, който беше отнет от вас при задържането ви?
Отговор: Мотоциклетът с кош ми бе предоставен от немското разузнаване в Рига и прехвърлен заедно с мен, за да имам възможност бързо да се отдалеча от мястото на приземяване на самолета и по този начин да избегна арестуването ми.
Въпрос: С какви задачи бяхте прехвърлен от немското разузнаване през линията на фронта?
Отговор: Задачата ми дадена от немското разузнаване бе да достигна в Москва и да организирам терористичен акт срещу ръководителя на съветската държава Й.В. Сталин.
Въпрос: И вие приехте такава задача?
Отговор: Да, приех.
Въпрос: Кой ви даде тази задача?
Отговор: Тази задача ми бе дадена от началника на Източния отдел на СД в Берлин подполковник от СС Грайф.
Въпрос: Кой персонално трябваше да извърши терористичния акт?
Отговор: Извършването на терористичния акт беше възложено лично на мен. За тази цел ръководителят на службата на СД в Рига, наричана главна команда ‘’Цепелин’’ (‘’Норд’’), майор Краус Ото ме снаряжи с отнетите от мен при задържането ми пистолети с комплекти от отровни и дум-дум куршуми, специално устройство с име ‘’панцеркнак’’ и бронебойно-запалителни снаряди за него.
Въпрос: Какво е всъщност това устройство?
Отговор: ‘’Панцеркнак’’ се състои от неголяма цев, която с помощта на специален кожен маншет се закрепва на дясната ръка. Уредът е преносим и може да бъде замаскиран в ръкава на палтото. В цевта се намира реактивен снаряд, който се привежда в действие с натискане на специален бутон, който е съединен към електрическа батерия с помощта на проводник и е скрит в джоб на дреха. Стрелбата се извършва с бронебойно-запалителни снаряди. При прехвърлянето през линията на фронта аз тренирах стрелба с ‘’панцеркнак’’, при което упражнение снарядите пробиваха бронирани плочи с дебелина 45 мм.
Въпрос: По какъв начин възнамерявахте да използвате това оръжие?
Отговор: Обучаващия ме за терористични действия, горепосоченият майор от СС Ото Краус ме предупреди, че автомобилите, в които пътуват членовете на съветското правителство са бронирани и оборудвани със специални непробиваеми стъкла. Устройството ‘’Панцеркнак’’ трябваше да използвам в случай на преминаване на правителствените автомобили по улицата.
Въпрос: А за каква цел са предназначени иззетите от вас при арестуването ви отровни и експлозивни куршуми (дум-дум)?
Отговор: Тези куршуми бях длъжен да изстрелям от автоматичен пистолет в случай, че се озова на близко разстояние от Й. В. Сталин.
Въпрос: Разкажете подробно по какъв начин е трябвало да извършите терористичния акт? Какви указания в тази част получихте от немското разузнаване?
Отговор: Майор Краус ми възложи след кацането на самолета да достигна Москва и да се легализирам. За тази цел бях снабден с няколко комплекта военни документи, голямо количество празни бланки, както и множество щемпели и печати на военни учреждения.
Въпрос: Как трябваше да проникнете в Москва?
Отговор: До Москва трябваше да се движа с документи на заместник-началник на контраразузнаването ‘’СМЕРШ” на 39-а армия от 1-ви Прибалтийски фронт. След пристигането в Москва трябваше да сменя този документ.
Въпрос: Защо?
Отговор: Беше ми обяснено, че документите за ‘’СМЕРШ’’ са абсолютно надеждни и, че с тях ще проникна в Москва без събудя никакви подозрения. Но, както ми разясни Краус, да пребивавам продължително време на едно място с тези документи е опасно и, че ще бъде значително по-сигурно, ако след пристигането ми в Москва изработя с намиращите се в мен празни бланки, документ на офицер от Червената армия, който се намира в отпуск след неговото раняване. В Москва трябваше да си намеря частна квартира за местоживеене и да се регистрирам с тези документи.
Въпрос: Какво трябваше да направите по-нататък?
Отговор: Легитимирайки се по такъв начин в Москва трябваше да разширя кръга на познатите си, да установя лични отношения с техническите работници от Кремъл или пък с други лица имащи отношение към обслужването на ръководителите на съветското правителство. При което Краус ми препоръчваше да се запозная с жени, по-специално такава категория сътруднички, като стенографистки, машинописки, телефонистки.
Въпрос: С каква цел?
Отговор: Чрез тези запознаства трябваше да изясня местопребиваването на ръководителите на съветското правителство, маршрутите на движение на правителствените автомобили, а също и да установя кога и къде се устройват тържествените заседания или събрания с участието на водачите на министерския кабинет. Краус ме предупреждаваше, че такива сведения е трудно да се получат и затова ми препоръчваше да установявам интимни контакти с нужните за делото жени. Той даже ме снабди със специални препарати, които при смесване с напитки предизвикват в жените силна сексуална възбуда, от което аз трябваше да се възползвам в интерес на повереното ми дело. Независимо от степента на близост с хората, сведения за членовете на правителството ми беше заповядано да разузная по много внимателен начин. За проникване на тържествено заседание с участието на членове на правителствот, аз трябваше да използвам изготвените от немците на мое име документи за Герой на Съветския съюз и съответните отличителни знаци.
Въпрос: Какви точно?
Отговор: Преди прехвърлянето ми през фронта, немското разузнаване ми предостави: Златна звезда на Герой на Съветския съюз, орден Ленин, два ордена ‘’Червено знаме’’, орден ‘’Александър Невски’’, орден ‘’Червена звезда’’ и два медала ‘’За смелост’’, орденски книжки за тях, а също и специално отпечатани изрезки от съветски вестници с Указа за присвояването ми на Герой на Съветския съюз и наградите на изброените ордени и медали. Длъжен съм да отбележа, че своите агенти изпращани в СССР, немското разузнаване ги снабдяваше с фалшиви ордени, докато на мен ми бяха дадени истински. Прониквайки на тържествено заседание трябваше в зависимост от обстановката да се приближа към Й. В. Сталин и да стрелям в него с горепосочените куршуми. Служители на немското разузнаване, по-специално Грайф и Краус ме напътиха също, че ако се представи възможност, бях длъжен да извърша терористичен акт и срещу други членове на правителството.
Въпрос: Срещу кого конкретно?
Отговор: Срещу В. М. Молотов, Л. П. Берия и Л. М. Каганович. При което, за реализирането на терористичния акт срещу тях трябваше да се ръководя от същите указания, които ми бяха дадени от Грайф и Краус по отношение на терористичната операция срещу Й. В. Сталин.
Въпрос: Кой ви подготви практически за ролята на терорист освен Краус?
Отговор: В действителност освен Краус никой друг не ме е подготвял, ако не считаме трите разговора със Скорцени.
Въпрос: Кой е този Скорцени и защо са ви били организирани срещи с него?
Отговор: Скорцени го познавах от вестниците, като ръководител и личен участник в отвличането на Мусолини от Италия, след като е бил взет в плен от англичаните. В първия разговор с мен през ноември 1943 г. в Берлин, Скорцени ме разпитваше за миналото ми и беседването носеше повече характер на запознаване с личността ми. Целта на това виждане ми стана ясна по-късно след втората среща със Скорцени.
Въпрос: Разкажете за тази среща подробно.
Отговор: През януари 1944 г. намирайки се в Рига, получих заповед на Краус да замина за Берлин. Придружаваше ме преводачът на СД Деле. След пристигането ми в Берлин разбрах от Деле, че полковник Грайф е загинал в началото на януари 1944 г. при автомобилна катастрофа и, че за негов заместник е назначен майорът от СС Хенгелхаупт. Деле ми съобщи, че Хенгелхаупт ме е повикал, за да се запознае с мен, но се налага да почакам известно време, тъй като е зает и в момента не може да ме приеме. След два-три дни ми беше организирана среща със Скорцени.
Въпрос: Къде се осъществи тази среща?
Отговор: Деле ме повика в служебния кабинет на Скорцени на ул. Постдамерщрасе № 28. Освен Скорцени в кабинета присъстваха още двама неизвестни за мен служители от СД. В разговорът Скорцени ми обясни какви лични качества трябва да притежава един терорист. В хода на събеседването той детайлно разказваше за организираното похищение на Мусолини. Скорцени ми каза, че ако искам да остана жив трябва да действам решително и смело и да не се боя от смъртта, тъй като и най-малкото колебание и малодушие може да ме погубят. Скорцени разказа как по време на отвличането на Мусолини той прескочил оградата на замъка, озовавайки се на две крачки от стоящия на пост карабинер. ‘’Ако тогава дори и за секунда се бях поколебал- заяви Скорцени- то щях да умра, но аз без колебание повалих карабинера и както виждате изпълних задачата и останах жив’’. Целият този разговор се свеждаше към това, за да ми се докаже, че осъществяването на терористични актове по отношение на специално охраняеми лица е напълно реално, че за това се изисква само лична храброст и решителност, при което човекът действуващ в операцията може да остане жив и да стане ‘’такъв герой’’, какъвто станал той- Скорцени.
Въпрос: Вие разказахте само за две срещи със Скорцени. Кога се е състояла вашата трета среща с него?
Отговор: Третата среща със Скорцени се състоя също през януари 1944 г. в Берлин.
Въпрос: За какво разговаряхте този път?
Отговор: Скорцени ме разпитваше за Москва и покрайнините и накрая прямо постави пред мен въпроса- възможно ли е реализирането в СССР на такава операция, каквато той е провел в Италия. Отговорих, че се затруднявам да мисля за това, но по мое мнение провеждането на такава операция в СССР е значително по-сложно, отколкото похищението на Мусолини в Италия.
Въпрос: Защо Скорцени се интересува от вашето мнение по този въпрос?
Отговор: В мен се създаде впечатление, че Скорцени разработва план за отвличане на някого от ръководителите на съветското правителство.
Разпитът на Таврин водят ‘’асовете’’ на чекистката колода: началник отделът на НКВД за борба с бандитизма генерал Леонтев, заместник началникът на 2-ро Управление на НКГБ (б.р. Народен комисариат за държавна безопасност) генерал Райхман и началник отделът на Главното управление на контраразузнаването ‘’СМЕРШ’’ полковник Баришников. Протоколът е доста обширен и съдържа показанията на Таврин за източния отдел на СД, за власовската армия и немската агентура. Признавам си в мен се зароди съмнение: не е ли това разкрасен фалшификат, предвиден, за да се отличат пред Сталин? Обаче против тази версия говори много: първо, спомените за покушението в мемоарите на Шелемберг, второ, фактът, че Таврин (истинската му фамилия е Шило) и жена му (Адамчик) са били използвани от НКГБ за дълга и успешна радиоигра с техните бивши вербувачи чак до април 1945 г. Накрая, известно е, че след ареста на Шило настъпили изменения в организацията на охраната на Сталин.
Финалът е традиционен: когато и двамата стават ненужни на НКГБ ги предават на съд за измяна на Родината и на 1 февруари 1952 г. на закрито заседание на Върховния съд ги осъдили на разстрел. Присъдат била приведена в изпълнение през март-април 1952 г.
Покушение срещу Сталин? Част 1
Source: http://www.protown.ru | 
