За дълготрайна отбрана
журнал "Техника Молодёжи", №8,1989 г., Владимир Каминский
Проанализирайки опита от Първата световна война, съветските военни специалисти стигат до извода, че границата не е необходимо да бъде прикрита с непрекъсната полоса от фортове, както е било направено във Франция, Германия, Финландия (линиите Мажино, Зигфрид, Манерхайм), а с отделни укрепени райони (УР). Всеки от тези УР-ове е представлявал самостоятелен район от дадена местност, оборудван със система от дълготрайни, полеви фортификационни съоръжения в съчетание от различни инженерни укрепления, и които са подготвени за продължителна отбрана с помощта на специално предназначени войски, които действат или самостоятелно, или във взаимодействие с общовойскови части и съединения.
Предназначението на УР-овете е да прикриват потенциално най-опасните направления, важни комуникации, промишлени и политически центрове, както и да обезпечат нормалното провеждане на мобилизацията и разгръщането на войските при евентуално начало на война. Доколкото е известно, изискване за абсолютна непреодолимост на УР-овете не се е предявявало, задачата им е само да задържат противника до подхода на главните сили на собствената армия.
Строителството на УР-овете започва 1926-1928 г. с Полоцкия и Карелския УР. Към 1937 г. били готови 11 УР, но през 1938 г. във връзка с изострената международна обстановка (б.р. Има се предвид аншлуса на Нацистка Германия с Австрия, Мюнхенското споразумение) се започва строителството на още 7 УР, за които са били разработени нови, подобрени типове укрепления.
Ако в началото едва 13-20 % от дотовете са били въоръжени с оръдия, то новите УР-ове са снабдени с едно или две оръдия. Есента на 1939 г. строителството на УР-ове е прекъснато. Във връзка с освобождението на Западна Украйна и Западна Беларусия, границата се измества и за сметка на по-рано построените УР-ове се е наложило спешно да се оборудват тези УР-ове, които веднага са започнали да се изграждат на новата погранична линия. И така войната започва в този момент, когато новите УР-ове още не бяха въведени в експлоатация, а старите вече бяха частично разоръжени.
Дължината на един УР по фронта е между 60-140 км, общата дълбочина е 20-30 км., при което главната отбранителна полоса на УР-а се простира на 2-5 км в дълбочина, а фланговете му нерядко се опират на естествени прегради. В един УР са позиционирани дотове, капонири (б.р. Капонир- фортификационно съоръжение предназначено за водене на флангови огън по две противоположни направления), командни и наблюдателни пунктове, комуникационни възли, скривалища, основен елемент в УР е батальонния район за отбрана, който заема ширина по фронта от 3-5 км и дълбочина 1,5-3 км.
На фланговете артилерийските дотове били разположени, така че да се прикриват един друг. В средата на 30-те най-разпространените в УР капонири били тези от тип М с три, по-рядко с два и съвсем рядко с четири главни амбразури за картечница ‘’Максим’’, които били монтирани на специални подставки. Гарнизонът на тези капонири наброява 10-12 червеноармейци и командир.
Така също изграждали двуетажни картечни капонири от тип Б, в подземията на които устроявали помещение за отдих, както и едноамбразурен картечен полукапонир за 45 мм оръдие. Най-мощни били тези капонири, в които били разположени четири 76 мм оръдия- примерно артилерийски дот № 6, разположен в село Мацки до Минск. Войнишкият състав на този дот под командването на младши лейтенантите Петроченко и Рощин заедно с воинския разчет разположен близо до картечния дот в продължение на четири денонощия удържат разклонението на пътя и едва вечерта към 29 юли, когато изразходили боеприпасите си, бойците свалили от оръдията затворите, привели в състояние на негодност оборудването и се отправили към своите.
Най-често в УР-овете строили капонири за две 76 мм оръдия. Всяка амбразура била защитена с бронещит, който бойците отвътре вдигали и пускали с помощта на лебедки с кабели. По същия начин издигали и маскировъчните мрежи. Дебелината на железобетонните стени на дота достига до 1,5 м, покривът до 1 м, което е било напълно достатъчно укрепленията да издържат попадение на снаряд с калибър 120-150 мм. Естествено, през 1941 г. нерядко бронебойни снаряди пробиваха старите дотове, но те са проектирани в началото на 20-те, когато такива боеприпаси практически не са съществували.
Характерна особеност на нашите дотове е внимателно обмисленото устройство на входа. Извит, П-образен железобетонен коридор с неголяма амбразура за ръчна картечница и специална стена защитавали бойците от ударна вълна, възникваща при близък разрив на снаряди и експлозии. Филтърно вентилационната инсталация позволявала на разчета да издържи газова атака. Всички дотове се оборудвали с перископи, телефони с подземни кабели, опростена ВиК. На особено важните направления се изграждали укрепени групи от дотове: артилерийски и картечни дотове, разпределени на десетки метра един от друг и свързани с подземни бетонирани проходи. Под земята е било разположено спалното помещение, склада, системата за енергоснабдяване.
Гарнизонът оглавяван от лейтенант Ветров, разположен в дот № 205, край село Юровка, близо до Киев от вечерта на 4 август 1941 г. се сражава в пълно обкръжение. Само веднъж на група червеноармейци се удава да доставят на обсадените боеприпаси и продоволствие. Едва след месец по заповед на командването се присъединяват към своите. Седмица се сражава в пълно обкръжение и геройски загива подразделението в дот № 112 край Могилев-Подолск. Подобни примери не са малко: отделни подразделения на Червената армия съумяли предварително, в периода на артилерийската и авиационна подготовка на противника, да заемат тези съоръжения, намиращи се в непосредствена близост до границата и са се отбранявали в течение на много денонощия, а някъде и повече от месец.
