На 6 май 1945 г. капитулира Бреслау
Многохилядният гарнизон на Бреслау, столица на немска Силезия, се предава на милостта на съветския победител след тримесечен щурм от януари до май 1945 г. Това е най-дългата и упорита обсада на немски град, който е обявен от Хитлер за “фестунг“, т.е. крепост. При равна численост отбраняващите се в укрепленията немци и щурмуващите съветски войски използват голямо количество най-ново оръжие и множество коварни военни прийоми.
Бойци от 309-та "Пирятинска" стрелкова дивизия, от подразделението на старшина Андрей Провознюк в уличен бой за Бреслау
“Фюрерът ще заповяда да ме разстрелят...“
Хиляда години районът на Бреслау (днес градът се намира в Полша и се казва Вроцлав) е граница между немския и славянския свят. Неслучайно през 30-те години, след идването си на власт, Хитлер взима мерки и преименува последните славянски названия в района на Бреслау. По това време този 600- хиляден град е столица на “Силезийския промишлен район“, един от най-важните индустриални центрове на Германия.
Интересно е, че до последните месеци на войната Бреслау, както и Дрезден изобщо не са подложени на разрушение, тъй като градът е бил извън обсега на съюзническите бомбардировачи и дори сред хората получава прозвището “Бомбоубежището на Райха“. Във връзка с това много правителствени учреждения на Германия са прехвърлени в Бреслау. Първият въздушен удар градът изпитва едва през есента на 1944 г., когато съветските войски са вече достигнали бреговете на Висла в централна Полша. Но дейността по създаването на градски укрепления и като цяло подготовката на Бреслау за отбрана започват още през юни 1944 г. Именно тогава около града са построени два отбранителни пояса, построени са и продоволствени и амуниционни складове. Основно работата се извършва с привличането на работна сила от трудови лагери, доброволци, жени, старци и деца.
Самата природа позволява на немците да създадат от Бреслау непристъпна крепост, тъй като цялата югоизточна, източна и северна страна на града имат естествени, недостъпни за танкове бариери като река Вайда, каналите на река Одер, река Олза с широкото си русло. Тук са били разположени 303 моста. А северната страна на града представлявала заблатена местност, което не позволявало на съветските танкове масирано да атакуват Бреслау от това направление. Целият район представлява почти непрекъснати градски здания с ширина 70 км. и дължина над 100 км. Тази територия е изцяло застроена с железобетонни съоръжения на промишлеността и жилищни сгради с масивна зидария.
Артилеристи от една от стрелковите дивизии от 6-та армия водят огън от 45-мм противотанково оръдие 53-К по укрепени немски позиции. 1-ви Украински фронт.
Но най-главното, което способства за ожесточената и дълготрайна отбрана на Бреслау не са неговите добре обмислени и мощни укрепления, а самата немска войска, която отбранява града, нейният висок боен дух. Да, известно е, че сред немските войници и доброволци отбраняващи града се е водела активна нацистка пропаганда, но не тя изиграва основната роля в отбранителните боеве. Немците в Бреслау е нямало просто какво да губят, те наистина са били в безизходно положение, а освен това за мнозина войници от Вермахта, СС войските и отрядите Фолксщурм (б.р. Отряди на народното опълчение в Третия райх, които са създадени в последните месеци на Втората световна война) това е бил техният роден град, а за родния си дом всеки се сражава до последен дъх.
В началото на 1945 г. големите градове на източната граница на Райха, в това число и Бреслау, са обявени от Хитлер за “фестунг“- крепости, които усилено се подготвят за отбрана. За ръководител на отбраната на “крепостта Бреслау“ е назначен Карл Ханке. Фанатичният нацист не е военен професионалист, но по-рано работи като личен секретар на райхминистъра на пропагандата Йозеф Гьобелс.
През 1945 г. в Бреслау се струпват почти половин милион немски бежанци от територията на Полша. Когато военните предлагат на Карл Ханке да започне своевременна евакуация на мирното население от “крепостта Бреслау“, нацистът отказва с думите: “Фюрерът ще заповяда да ме разстрелят, ако аз сега му представя такива предложения“. Към 19 януари руски авангардни части пресичат границата на Германия. Както по-късно си спомня генерал Гудериан, тогава началник на Генералния щаб на Вермахта: “Най-накрая Хитлер взе решение да премине на Западния фронт към отбрана и освободените сили да се прехвърлят на Изток. Съставих план за използването на резервите, възнамерявайки да ги прехвърля незабавно към Одер...“
На 22 януари 1945 г. предни части на 1-ви Украински фронт излизат на Одер северно от Бреслау. Първите пет бойци, форсирали река Одер с плуване, са удостоени със звания Герой на Съветския съюз. Три съветски армии и гвардейски кавалерийски корпус започват да обкръжават Силезийския промишлен район от север и юг.
Стремителният пробив на съветските войски е напълно неочакван за Хитлер, който в яростта си започва трескаво да сменя генерали на командните постове. В края на януари 1945 г. гаулайтер Ханке (б.р. Гаулайтер- висша партийна длъжност в националсоциалистическата немска работническа партия (НСДАП) на областно ниво) издава заповед за евакуация пеша на мирното население от “крепостта Бреслау“. Десетки хиляди жени, старци и деца тръгват от столицата на Силезия на запад. Маршрути, места за нощуване и храна за бежанците никой не е предвидил. Именно в тези дни Германия е обхваната от силни студове. Замръзналите бежанци по пътя възлизат на хиляди, ако не дори и на десетки хиляди. Част от тръгналите пеша хора дори се завръщат в Бреслау. Оказва се, че обявената от гаулайтер Ханке и предизвикала мор паническа евакуация е била преждевременна- съветските войски затварят обкръжението около Бреслау едва след две седмици. Провалът си гаулайтер Ханке решава да замаскира с истеричен терор- по негова заповед на 29 януари 1945 г. в центъра на Бреслау пред паметника на крал Фридрих II е разстрелян градският бургмистър (б.р. Градоначалник) Шпилхаген. Бившият секретар на Гьобелс го обвинява в намерение да напусне Бреслау без заповед. “Който се бои от честна смърт, ще умре с позор!“- гласят облепените по улиците на Бреслау листовки на гаулайтер Ханке, който след три месеца сам ще избяга от града в навечерието на падането му...
Сапьори от отделението на сержант В. Мозговой пълзейки теглят сандъци с експлозиви за подкопаване на сграда, превърната от немците в укрепен пункт. От прозорците на постройката зад тях ги прикриват автоматчици.
“Летящите торпеда“
Съветският обръч около Бреслау окончателно се затваря в 10 часа сутринта на 13 февруари 1945 г. Основните сили на действащия в Силезия 1-ви Украински фронт са заети с настъплението в посока Берлин, ето защо за щурма на обкръжения Берлин се отделя само една армия- 6-та, която се командва от генерал-лейтенант Владимир Глуздовский.
По данни на Генералния щаб на Вермахта обкръженият гарнизон през февруари 1945 г. наброява около 50 000 военнослужещи и над 80 000 мобилизирани за отбраната на града цивилни лица. За отбраната на града са привлечени всички полицейски сили, отрядите Хитлерюгенд (б.р. Младежка организация на НСДАП. Членове на организацията са само младежи, за момичетата е бил предназначен “Съюзът на немските девойки“) и дори службите за пожарна безопасност.
Според други данни гарнизонът на крепостта, който в продължение на три месеца удържа Бреслау е съставен от 35 000 военнослужещи от Вермахта и 10 000 човека призовани във Фолксщурма. Включва новосформираната 609-та пехотна дивизия, части от 269-та пехотна дивизия, учебни и резервни подразделения, временен полк на СС, 38 батальона Фолксщурм, подразделения от Хитлерюгенд, полиция, наземни части на Луфтвафе и остатъци от разбити в боеве части. Защитниците разполагат с 32 артилерийски батареи, съставени от остарели немски, а също и трофейни съветски, полски, югославски и италиански оръдия. В гарнизона са липсвали танкови подразделения, с изключение на една рота от 15 самоходни оръдия от различен тип. Коменданти на гарнизона на крепостта Бреслау са генерал-майор Ханс фон Алфен (от 3 ноември 1944 до 7 март 1945 г.) и генерал от пехотата Херман Нихоф (до капитулацията на 6 май). Политическата власт в крепостта се осъществява от гаулайтер Карл Ханке, коойто се явява и командир на отрядите Фолксщурм.
Обсадилата Бреслау 6-та съветска армия е имала в състава си шест стрелкови дивизии с придадена артилерия и първоначално са били без крупни танкови части. При пълен щат това са над 80 000 бойци, но реално числеността на настъпващите съветски дивизии е била по-малка. В крайна сметка Бреслау е щурмуван от не повече от 60 000 съветски войници, т.е. количествено превъзходство над немците съветските войски не са имали.
Първоначално гарнизонът в Бреслау се снабдява по въздух и дори получава попълнение от 2 батальона парашутисти.
В хода на първите улични сражения на съветското командване става ясно, че Бреслау в движение не може да бъде превзет, затова било необходимо бързо да се смени самата тактика на щурма, да се вкарат в боевете по-мощни САУ-та, специализирани сапьорски части и огнеметни подразделения.
Тела на убити в ръкопашен бой немски войници. В дъното на улицата се виждат съветски бойци от 1-ви Украински фронт.
При щурма на града, продължил три месеца- от февруари до май 1945 г. и двете страни прилагат най-новото и съвременно оръжие. За поддръжка на настъпващата пехота от 6-та армия през февруари 1945 г. пристигат тежки самоходни и танкови полкове (87-ми гвардейски танков полк, 222-ри отделен танков полк, 349-ти и 374-ти гвардейски тежък самоходно артилерийски полк), както и 6 бр. 280-мм мортири образец 1939 г. (Бр-5), изстрелващи “бетонобойни“ снаряди с тегло 246 кг (б.р. Мортира- артилерийско оръдие с къса цев, предназначено за навесна стрелба. Навесната стрелба е стрелба от артилерийски оръдия по местности при ъгъл на височина на цевта над 20°. Стрелба от артилерийски оръдия по местности при ъгъл на височина на цевта над 45° се нарича мортирна стрелба. Мортирата е предназначена за разрушаване на особено здрави отбранителни съоръжения и за поразяване на цели, които са укрити зад стени или окопи).
За щурма на Бреслау пристигат и инженерно-сапьорни части- 62-ра отделна инженерно-сапьорна бригада (войниците в бригадата са били специално подготвени за бой в градски условия и превземане на мощни дълговременни укрепления на противника), 240-ти инженерно-сапьорен батальон, 34-ти отделен батальон за електроизграждане (б.р. Специализиран батальон за изграждане на система от електрозаграждения. Електризация на наземни препятствия с цел създаване на непроходими зони. Комплексът от електризирани препятствия включва- надземни телени електризирани препятствия (бодлива тел, телена мрежа), водни електризирани препятствия, електризиране на почвата), както и пет огнеметни батальони.
Освен ранцеви огнемети РОКС (б.р. Ранцеви огнемет Клюев-Сергеев), бойците били оборудвани и с трофейни фаустпатрони, както и със стоманени нагръдници (прототипи на днешните бронежилетки), но най-главното е, че са били добре запознати с подривното дело. Това са били истински професионални войници, преминали през не един щурм.
Именно тези бойци използват в Бреслау т.нар. “летящи торпеда“.
Сапьорът Н. Кондрашов с обикновен снаряд М-13 и направено летящо торпедо. Разликата в размерите е добре видна.
Това е оригинално фронтово изобретение на руските войници, които около корпуса на снаряд М-13 от “Катюша“, с помощта на железни обръчи, закрепват допълнителен корпус, който се запълва с тротил. Допълнителният корпус най-често се е правел от стоманен лист. За устойчивост в полета в задната част на “летящото торпедо“ се фиксират дървени стабилизатори. Стрелбата се води от дървени сандъци, на които са поставен железни плазове в качеството им на даващи посока. Такова “торпедо“ лети на далечина до километър, при взрив в земята създава дупка с дълбочина до 3 метра, а при попадение в сграда я разрушава напълно.
Очаквайте част 2.
Source: http://www.topwar.ru | 
