Далечната английска колония- Фолклендските острови са един от най-богатите територии в света с БВП на глава от населението от 65 000 долара. Нейното богатство се дължи единствено на овцете, риболова и средновековния морал.
Фолклендските острови влизат в световните новини през 1982 г., когато това отдалечено пространство в Южния Атлантик, задморска територия на Британия, е нападната от Аржентина. Англичаните побеждават латиносите за два месеца и половина, но последните и досега напомнят за себе си на островитяните- мините. Преди напускането си аржентинците минират Фолклендите с 80 хиляди сухопътни мини и британските сапьори все още ги разминират (в резултат за 30 години след завършване на войната от мините загиват 12 мирни фолклендци).
А през февруари тази година (б.р. 2012 г.) към Фолклендите отново проявяват интерес средствата за масова информация- британският принц Уилям отбива службата си на тези острови. При което той служи не със своята кралска титла херцог Кембриджски, а с военното си звание лейтенант от авиацията Уелски. В качеството на втори пилот той влиза в екипажа на издирвателно-спасителен вертолет Sea King, който се състои от четири човека. Службата на принц Уилям на Фолклендите има символично значение- по такъв начин Англия още един път иска да покаже на кой по право принадлежи този остров.
Тази пустош ни интересува поради една проста причина- тя много добре показва как опирайки се само на рибарство и селско стопанство може да се препитава една общност на бели хора. Без чиновническо-наказателно съсловие и прочие елементи на «суверенната демокрация».
Принципно Фолклендите са колония, но не суровинна. Главното преимущество за метрополията е, че Фолклендите служат като стратегическа военноморска територия, чиято главна цел е контролът над Южния Атлантик. На Фолклендските острови се намират две английски бази, в които служат около 1 500 човека.
Що се отнася до останалото хората на тези острови са оставени сами на себе си. Лятото тук температурата рядко се вдига над +14-15 градуса, зимата тя е малко над нулата. Но такъв климат е много благоприятен за овцевъдство- позволява да се пасат животните целогодишно. Наистина, постоянно духащите ветрове и липсата на летни температури не позволяват развитието на големи дървета, овощарство и пълноценно градинарство (особено отглеждането на зърнени култури).
Фолклендите държат почетния световен рекорд- тук се намира най-голямото число овце на глава от населението- на 3 000 островитяни се падат 520 000 овце, или по 174 броя на човек. Практически това е основното богатство на острова може да добавим и малко риболовство. Ежегодно се изнасят 1,5-1,6 млн. килограма вълна.
Британски войници си избират агнета за обяд.
В единствения град Порт Стенли живеят около 2 000 човека, но на тази нищожна цифра се падат 7 пъба. Може би това също е един от световните рекорди, по концентрация на такива заведения на глава от населението. На Фолклендите се намират едва три тухлени сгради, всички останали постройки са дървени (в това число и Парламентът, както и другите управленски институции).
Изпълнителната власт във Фолклендите принадлежи на назначавания от английската кралица губернатор. Самият губернатор е съветван от Изпълнителен съвет от 5 члена. Законодателната власт се формира чрез избори, в резултат на което се избират 8 депутати. Освен тях в парламента заемат длъжност изпълнителен директор и финансов директор на територията. Партии на острова няма и всички парламентаристи са безпартийни. Всеки избирател може да гласува за петима кандидати за остров Източни Фолкленди (на последните избори имаше 12 кандидатури, а в парламента влизат петима), на остров Западни Фолкленди се гласува за трима (общо са били 6 кандидати, влизат трима). Победителите се определят с обикновено мнозинство: например на Източния остров заелият първо място е получил 17,7 %, а последното влизащо, пето място- 10,3 % от гласовете.
На острова действат два съда- единият е местен, който разглежда дребните наказателни дела, търговско и гражданско право, и Главен съд- пристигащ от метрополията един път в годината, който разглежда сериозните наказателни дела. Местният съд изпълнява задълженията и на следствена служба. Разкриваемостта на престъпленията на Фолклендите е 95 %. Затворниците се изпращат в Англия, а подсъдимите извършили престъпления с малка и средна тежест (от типа на кражба или побой) основно ги осъждат на задължителна работа с продължителност 1-6 месеца. На острова има и затвор с 13 килии, но той обикновено е празен.
Износът на островите достига 120-140 млн. британски лири годишно, вносът- около 100 млн. Третият източник на доходи на Фолклендите, след овцевъдството и риболова (основният дял се пада на калмарите- до 200 хиляди тона на година) е издаването на пощенски марки и монети. На тях се падат до 15 млн. паунда годишно и тези пари отиват изцяло в местната хазна.
Не е сложно да се пресметне, че на един жител на Фолклендите се падат 40 000 паунда експортни доходи (около 60 000 долара). Това е един от най-високите показатели в света. Нивото на БВП на глава от населението на Фолклендите е един от най-високите в света- около 65 хиляди долара на година. Тези свръхдоходи позволяват на Фолклендите да осигуряват безплатно медицинско обслужване и образование- всеки младеж може безплатно да следва в университетите на метрополията. Безработицата е 1 %, а обезщетението за безработица е средно 700 паунда на месец.
До 20 % от пасбищата и около 150 000 овце се управляват от компанията Falkland Landholdings, собственост на правителството на Фолклендските острови. Фактически това е един огромен ковхоз. Като цяло овцете са разпределени между 84 ферми, всяка от която управлява конгломерат от няколко семейства.
На островите се тиражират два ежеседмични вестници, които се конкурират един друг (всеки вестник е с тираж 500-600 броя). Освен това Фолклендите са световен лидер по интернет разпространение- 95,9 % от населението има достъп до интернет- за сравнение на второ място в света е още една овцевъдно-риболовна държава Исландия с 95 % разпространение, 85 % е разпространението на интернет в метрополията Великобритания и 36 % в неотдавнашния агресор Аржентина.
Докато в Евросъюза само се стремят да осъществят програмата 20-20 (към 2020 г. да произвеждат 20 % от енергията за сметка на алтернативни източници), на Фолклендите тази програма е вече реализирана: през 2009 г. 20 % от енергията се произвежда за сметка на ветрогенератори, перспективата за 2020 г. е 40 %. Впрочем, за отопляване на жилищата, както и преди се използва торф (на него се падат до 70 % от топлинната енергия на Фолклендите), като торфът се добива и приготвя от самите хора, няма никакви централизирани организации по отоплението.
На Фолклендите продължава да се съхранява клановата система, цялото население е представено от 40-50 големи семейства, всяко с определена специализация, която се поддържа в продължение на 100-150 години. Така например, потомците на норвежците се занимават основно с риболовство, преселниците от Британските острови с овцевъдство, първите заселници- французите (2 клана, около 15 семейства) се занимават предимно с мениджърство. За най-бедни се считат изселниците от Гибралтар и Малта (около 30 семейства), чието основно занимание е обработка на кожи. На островите действат старите средновековни правила- не се приближавай до чуждите животни по-близо от 6 ярда (5,5 метра), задължително питай за разрешение при преминаване през чужда територия. За дребни престъпления, без образуване на съдебно производство, виновните може да се откупят от пострадалия. Още едно негласно правило- участие в изборите за парламент, заемане на административни постове могат да кандидатстват само хора, чиито предци са се заселили тук преди минимум 4 поколения.
Стригане на овце- по правило за тази тежка работа се обединяват няколко родствени кланове.
На Фолклендите липсва монопол, достъпът до ресурсите- земя и море- е повече или по-малко равен за всички. Фактически мнозинството от производителите са дребни собственици, обединени в семейни или кланови предприятия. Освен това на Фолклендите съществуват и крупни обществени стопанства. Важно е да се отбележи и дълбоко вкоренененото в съзнанието на автохтонното население уважение към чуждата собственост, наличието на неформални, често средновековни понятия за честност и морал. Всичко това води до много ниското ниво на престъпност.
Много важно е съчетаването между развитото местно самоуправление и едновременно с това надзора на местното население по отношение на управленческия център, който се състои от хора със “стари пари и стар морал“. Фактически- институт за “благородни възпитатели“.
Source: http://www.ttolk.ru |