“Ислямска държава в Ирак и Леванта“ е най-мощната и може би най-жестоката терористична групировка в света. Това лято бойците от ИДИЛ успяха да завладеят приграничните райони в североизточна Сирия и северозападен Ирак, при което убиха повече от десет хиляди мирни жители. Публичните екзекуции на пленниците си те нерядко заснемат на видео и ги качват в интернет.
Днес, по данни на спецслужбите на САЩ в редовете на “Ислямска държава“ воюват от 20 до 30 хиляди човека, от които около двеста са граждани на Руската федерация. Тази цифра още през юни оповестява директорът на Федералната служба за сигурност на Русия Александър Бортников. В същият този месец лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади обяви създаването на халифата- единна ислямска държава, основана на властта на шериата. В числото на главните си врагове той назовава САЩ и Русия, а неговите привърженици обещаха в най-близко време да “освободят” Северен Кавказ. Дмитрий Пашински разговаря с политическия анализатор и председател на Националната организация на руските мюсюлмани Харун Сидоров.
-Първо да дефинираме термините: ИД, ИДИЛ или ИДИШ?
- ИДИШ означава “Ислямска държава в Ирак и Шам“. Шам е историческото название на Леванта (Сирия) и е по-разпространено сред мюсюлманите. В останалото ИДИЛ и ИДИШ са идентични понятия. Провъзгласявайки халифат, те започнаха да наричат себе си просто “Ислямска държава“ или “Даулят ал Исламия“. Но мнозина не споделят техните претенции за халифат и наричат групировката по тази географска зона, която те контролират. Днес (б.р. Интервюто е взето юни 2015 г.) това е североизточна Сирия и северозападен Ирак.
- Как възниква “Ислямска държава“ и от какво е обусловен нейният успех?
- Налице са множество конспиративни версии относно нейната поява. В джихадистките кръгове смятат, че инициатор става самият Башар Асад, доколкото врагове на ИДИШ са същите тези групи, които са противник и на Асад. Това са “Армия на Исляма“, “Свободна сирийска армия“, “Джабхат ан-Нусра“- филиал на “Ал-Кайда“ в Сирия. Нерядко възникват ситуации, когато по тях синхронно нанасят удари и асадитите, и бойците на ИДИШ. Но конспирологията стъпва на нестабилна почва, а такова сериозно явление е по-добре да се разглежда, като се анализират историческата закономерност и логика.
Обективните причини за успеха на ИДИШ са две- местна и международна. Да започнем с първата причина. В Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин (президент на Ирак от 1979 до 2003 г.) беше установен шиитски режим. Шиитите дори и да не устроиха геноцид, то доста жестоко потъпкваха правата на арабите-сунити. Разбира се, от тяхна страна не можеше да не последва ответна реакция. При Саддам етническите сунити от партията “Баас“ фактически управляваха страната и изведнъж се оказаха в редиците на преследвано малцинство. Сега мнозина свързват първоначалния успех на ИДИШ именно с вливането в техните редици на бивши баасисти през 2010 г. Тези хора някога представляваха военния елит на страната. Те много добре познават своята територия и имат безпощадни и ефективни познания за държавно управление. Става дума за нещо ирационално. Те строят култ с елементи на садизъм, привличайки в редиците си психически нестабилни хора.
Едновременно с това беше направен опит за сваляне на режима на Асад и започна война. “Свободната сирийска армия“ (ССА) отвоюва 70 % от територията на Сирия, но не успя да обедини в редиците си доброволците между сунитите. Те започнха да воюват автономно и не признаха ССА, която, както им изглеждаше, желае да преустрои Сирия по маниера на западната демокрация. А за муджахидините това е неприемливо. Та, нали те се сражават за властта на шериата.
От ситуацията се възползваха иракчаните, които пристигнаха в Сирия на освободените от ССА земи и, докато ССА воюваше с Асад, те събраха около себе си доброволци и обявиха създаването на обединена ислямска държава в Ирак и Шам, превръщайки я в култ. Сред тях се появи лозунг “Даулят ал-Исламия! Бакия!“, т.е. “Ислямска държава- завинаги!“.
На контролираните от тях територии те бързо установяваха сурови порядки. Изкорениха всичко, което е нелоялно към тях. Създадоха военни, административни и икономически органи, за което им помогна опитът на баасистите. Освен това местните жители отдавна се измориха от хаоса и безпорядъка. Сирийската опозиция не решаваше техния проблем. А бойците от ИДИШ въведоха, макар и безпощаден, но ред.
Ако говорим за международните причини, преди всичко, те накараха целия свят да ги възприема като глобален феномен, когато провъзгласиха халифата. По този начин “Ислямска държава“ стана забележима за милиони мюсюлмани. През 1922 г. след падането на Османската империя, мюсюлманите се оказаха в геополитическа пропаст и за мнозина идеята за халифата си остава много ценна.
-Затова ли в техните редици встъпват все повече нови привърженици? Заради идеята за халифата?
- Не само. Мнозина ги привлича силата, сплотеността на редиците, яснотата на идеологията. Но техният основен замисъл е именно в строителството на собствен “Хилядолетен райх“. Дори в полемика с “Ал-Кайда“, които избраха модела на мрежова глобална структура, те твърдят: “Вие нищо не постигнахте и водите джихад заради джихада, а ние тук реално градим държава с опора на земята и контрол върху ресурсите“. Това е техният култ.
Освен това сега расте поколение на безпаметните. То не помни “Талибан“ (б.р. Ислямистко движение “Талибан“, което управлява Афганистан от 1996 до 2001 г.-“Ислямски емират Афганистан“. През 2004 г. създават “Ислямска държава Вазиристан“ в северен Пакистан.), които владееха огромна територия. Но “Талибан“ за тях е толкова далечна история, колкото и Османската империя. Чертаят карти на “Ислямска държава“, чиято площ е пет пъти по-голяма от общата територия на Катар, Ливан, Йордания... Те могат да чертаят каквито си искат карти, заличавайки Испания, Хърватия, ако искат дори и Нарния и Атлантида.
-Тогава защо нито “Талибан“, нито “Ал-Кайда“ не се опитаха да обяват халифат, щом това носи изгода?
- Никой не искаше да носи такава отговорност. В мирогледа на мюсюлманите халифатът е твърде сериозно явление. По същество това е опит за създаване на събирателен център за всички мюсюлмани- легитимен полюс за ислямския свят, а това без необходимите геополитически ресурси, да се осъществи е невъзможно. Последният път тези ресурси бяха в ръцете на Османската империя.
“Провъзгласяванията за халифат“ бяха фалшиви. В Германия това направи групировката “Ислямски халифат“ с известния Метин Каплан начело, имаше опити в Афганистан и други страни, но всички те бързо се проваляха. Реални възможности за това имаше само “Ислямски емират Афганистан“ на движение “Талибан” още преди поражението им от американците. Талибаните превъзхождаха ИДИШ по територия и въоръжение, те притежаваха свои военновъздушни сили и противовъздушна отбрана. Но техният лидер Мохамед Омар не посмя да обяви халифат, въпреки че му предлагаха и го наричаха “амир ал-муминин“- “владетел на правоверните“. Молла Омар контролираше значителни ресурси и по отношение на джихадистите направи не по-малко, отколкото ИДИШ. Той приемаше хора от целия свят. На територията на “Емират Афганистан“ намериха убежище много джамаати (б.р. Обединение на група мюсюлмани с цел съвместно изучаване на исляма, извършване на религиозни обреди, взаимопомощ и т.н. След падането на СССР джамаатите започват да се наричат ислямистки териториално-етнически обединения (групи, отряди), създадени за водене на нелегална въоръжена дейност)- “Ислямско движение Узбекистан“, таджикски групи, руският джамаат “Булгар“ (б.р. Името на организацията произлиза от названието на съществуващата през X-XIII век в средното Поволжие мюсюлманска държава Волжка България).
 Но ИДИШ се оказа единствената, която се реши на тази крачка. Макар че, ислямските учени от почти всички направления, включително и близките до “Ал-Кайда“, отхвърлиха провъзгласения халифат, доколкото авторитетните богослови от умма (б.р. Религиозна община) не са избирали халиф.
Лидерите на ИДИШ просто се възползваха от появата на тази идея в определени среди и създадоха сектантски халифат. Аз виждам какъв тип хора привличат към себе си: всичко това наподобява на “червените кхмери“ в Камбоджа. Това, безспорно е, изключително вредно явление във величината на целия ислямски свят и това, което те правят отблъсква от исляма мнозина. Става дума, даже не за политическа оправдана жестокост, а за нещо ирационално. Те дейно изграждат култ с елементи на садизъм, привличайки към себе си психически нестабилни хора от целия свят.
Ислямска държава е хидра, която сама ще се посече. Част 2.
Source: http://www.colta.ru | 
