Русия притежава единственото в света оръжие, гарантиращо ответен ядрен удар по противник, дори в този кошмарен случай, когато вече няма никой, който да вземе решение за този удар. Уникалната система контраатакува автоматично... и безмилостно.
Представете си най-страшния вариант. Светът, балансиращ на самия праг на войната, е рухнал. Търпението на “западните демокрации“ се е изчерпало и по територията на Съветския съюз е бил нанесен изпреварващ ядрен удар. Смъртоносни ракети са изстреляни от шахтови пускови установки, подводници и самолети. Над градовете и военните обекти се стоварва цялата мощ на хиляди бойни глави. И, докато съветското ръководство в шок и паника изяснява какво се е случило, дали това не е някаква грешка и как може да се поправи положението- се стига до ситуация, в която не е имало какво да се коригира.
 Основните мегаполиси, промишлени и военни центрове, пунктове за управление и връзка са унищожени с единствен масиран удар.Просто не са успели да използват могъщия ядрен арсенал на СССР: команда не е постъпвала и в отсъствие на ръководен център опасният съперник е сляп и неподвижен.
Но в същия момент, когато натовските генерали вдигат победните чаши се случва нещо невъобразимо. Замлъкналият уж завинаги противник сякаш оживява. Хиляди ракети се устремяват в посока западните страни- и още неуспели генералите да допият бутилката шампанско, когато много от ракетите изтриват от лицето на земята големи градове, военни бази, командни центрове. Победители няма.
Така работи система “Периметър“, получила в западната преса вледеняващато душата название “Мъртва ръка“- последният довод на съветската (а сега и на руската) държава. Въпреки многочислеността и разнообразието на измислените от фантастите “машини на Страшния съд“, които гарантират възмездие над всеки противник и които са способни да достигнат и гарантирано да унищожат този противник, очевидно единствено “Периметър“ съществува реално.
Впрочем, “Периметър“ е система, пазена в толкова строга тайна, че и относно нейното съществуване има някои съмнения, а всички сведения за нейния състав и функции трябва да се приемат с голяма доза съмнения. И така, какво е известното?
Системата “Периметър“ стартира автоматичен масиран ядрен удар. Тя гарантира изстрелването на балистичните ракети с подводно, въздушно и шахтово базиране в този случай, когато противникът унищожи всички пунктове, които отдават заповед за ответна атака. Тя е напъълно независима от останалите свързочни средства и командни системи, дори и от прословутия “ядрен куфар“ система “Казбек“.
Системата застъпва на бойно дежурство през 1985 г., а пет години по-късно е модернизирана, получава названието “Периметър-РЦ“ и прослужва още 5 години. Тогава в рамките на споразумението СНВ-1 (б.р. Договор за съкращението на стратегическите настъпателни въоръжения) тя е снета от дежурство- текущото ѝ състояние е неизвестно. Според едни данни тя може отново да “застъпи“ в бойно дежурство след като изтече срока на действие на СНВ-1, а според други данни- тя вече е върната в действащо състояние.
Смята се, че системата работи по следния начин. “Периметър“ се намира в състояние на постоянно бойно дежурство, като получава данни от система за проследяване, в това число и от радари за ранно предупреждение за ракетно нападение. Съдейки по всичко, системата притежава собствени независими командни постове, които външно са неразличими от множеството аналогични пунктове на Ракетните войски със стратегическо предназначение. По някои данни тези постове се състоят от четири съставни части, които са разпределени на голямо разстояние и дублират един друг функциите си.
Във въпросните командни постове действа най-главният и най-засекретен компонент на “Периметър“- автономна контролно-командна система. Предполага се, че това е сложен програмен комплекс, създаден на базата на изкуствения интелект. Получавайки данни от комуникацията в ефир, радиационното поле и друго радиоактивно излъчване в контролните точки, от информационната система за ранно предупреждение за ракетно нападение, от сеизмичната активност, системата е способна да формулира изводи за действително масирано ядрено нападение.
В случай, че “обстановката се е развила“, системата самостоятелно се превежда в състояние на пълна бойна готовност. В този момент тя се нуждае от последното условие: отсъствие на регулярни сигнали от страна на стандартните командни пунктове на на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСП). Ако сигналите не постъпват в течение на известно време, тогава “Периметър“ стартира Апокалипсис.
По своята същност, система "Периметър" се явява алтернативна командна система за всички родове войски, които имат на въоръжение ядрени заряди. Тя е създадена като дублираща система, в случай че ключови възли на командната система Казбек и свързочни линии на Ракетните войски със стратегическо предназначение са унищожени още с първия удар, в съответствие с разработената в САЩ концепция за Ограничената ядрена война. За осигуряване на гарантирано изпълнение на своята задача системата е проектирана като напълно автоматична и в случай на масирана атака е способна да вземе решение самостоятелно, без участие (или с минимално участие) на човек.
В интервю за списание Wired един от разработчиците на системата, Владимир Яринич, потвърждава следната информация за алгоритъма на работа на система “Периметър“: «Тя е разработена, така че да се намира в състояние на покой, докато високопоставено официално лице не я активира във фаза на кризисна ситуация. В този момент системата стартира процес на мониторинг на система от датчици- сеизмични, радиационни, атмосферно налягане- търсейки признаци за ядрени взривове.
Преди да стартира ответен удар, системата е длъжна да провери четири условия: ако системата е била активирана, тя първо трябва да се опита да определи, дали е имало прилагане на ядрено оръжие на съветска територия. В случай, че това се потвърди, системата стартира проверка за наличие на връзка с Генералния щаб. Ако връзка се установи, системата автоматично се изключва след известно време- от 15 минути до час- преминало без по-нататъшни признаци за атака, системата прави предположение, че официалните лица, имащи право да дадат заповед за контратака са все още живи.
Но, ако връзка не се установи “Периметър“ ще реши, че денят на Страшния съд е започнал и незабавно ще делегира правото за взимане на решение за изстрелване на всяка една ракета, която в този момент се намира в дълбоко защитен бункер, като по този начин заобикаля многобройните редовни инстанции».
 От ракетен силоз се изстрелват командни ракети 15А11. Създадени на базата на междуконтиненталната ракета МР УР-100 (стартова маса 71 тона, далекобойност на полета до 11 хиляди км., двустепенна ракета, течно-реактивен двигател), те носят специални бойни глави. Фактически ракетата е безвредна: това е радиотехническа система разработена в Санкт-Петербургския държавен политехнически университет. Тези ракети се издигат високо в атмосферата и прелитайки над територията на страната транслират пускови кодове за всички ядрени ракетни въоръжения.
Представете си стояща на кея подводница: почти целият екипаж, намиращ се на брега е вече загинал и само няколко дезориентирани вахтени подводничари са на борда. Но внезапно подводницата се събужда. Без никаква външна намеса, получавайки от съвършено секретните приемни устройства сигнал за стартиране, ядреният арсенал влиза в движение. Същото се случва и в шахтовите установки.
Ответният удар е неизбежен: най-вероятно е безполезно да добавяме, че системата “Периметър“ е така проектирана, че да бъде особено устойчива на всички поражаващи средства на ядреното оръжие. Да я извадиш от строя е практически невъзможно.
История
След включването в бойно дежурство, комплекс “Периметър“ работи и периодично се използва по време на командно-щабни учения. Командният ракетен комплекс с ракета 15А11 е на бойно дежурство чак до юни 1995 г., когато в рамките на споразумението СНВ-1 комплексът е свален от бойно дежурство. Според други данни това се случва на 1 септември 1995 г., когато в 7-ма ракетна дивизия (град Бологое, Тверска област) е свален от дежурства и разформирован 510-ти ракетен полк, който е въоръжен с командни ракети.
Това събитие съвпада по време със завършването на изваждането от бойния състав на РВСП на ракетите МР УР-100 и започналия през декември 1994 г. процес на превъоръжаване на 7-ма ракетна дивизия с подвижен грунтов комплекс “Топол“. През декември 1990 г. в 8-ма ракетна дивизия (Кировска област) на бойно дежурство застъпва полк с модернизиран команден ракетен комплекс, който получава името “Периметър-РЦ“, в чийто състав е зачислена командна ракета, създадена на базата на междуконтиненталната балистична ракета РТ-2ПМ “Топол“.
Освен това има данни, че по-рано в състава на система “Периметър“ наред с ракетите 15А11 влизат и командни ракети създадени на базата на балистична ракета със средна далекобойност “Пионер“. Този подвижен комплекс с “пионеровски“ командни ракети носи наименованието “Горн“. Индекс на комплекса- 15П656, ракети- 15Ж56. Известно е за най-малко едно подразделение от РВСП, в чието въоръжение влиза комплекс “Горн“- това е 249-ти ракетен полк, дислоциран в град Полоцк (Витебска област), към 32-ра ракетна дивизия (град Постава, Беларус), който от март-април 1986 г. до 1988 г. носи бойно дежурство с подвижен комплекс от командни ракети.
В западната преса системата се налага с името “dead hand” (мъртва ръка). Според списание “Wired” системата “Периметър“ функционира и е готова да нанесе ответен удар.
През декември 2011 г. командващият на РВСП генерал-лейтенант Сергей Каракаев заявява, че система "Периметър" съществува и е включена в бойно дежурство.
Source: http://www.dokwar.ru | 
