Йерусалим – две тела лежат на паважа, покрити с чаршафи опръскани с кръв. Десетки полицаи патрулират из улиците на Ал Мукабир – един от най-престъпните квартали в източен Йерусалим. Междувременно е свикана извънредна среща на кабинета, която да обсъди предстоящото събаряне на частни домове, както и отцепването на Палестинските части в „ безвъзвратно разрушената“ столица на Израел.
Но всичко това е някак си мрачно познато. Миналата година, същите мерки бяха предприети по време на апогея на едномесечни насилствени действия, след атентат над синагога в столицата , който отне живота на пет души.
Само през този месец (б.р. Октомври 2015 г.) броят на атаките наброява двадесет, от които седем са с фатален край. Тази сряда вечер, възрастна жена бе намушкана на централната автогара в Йерусалим, друга атака била предотвратена в старата част на града. В четвъртък в столицата бяха извършени други две нападения – палестинец нападнал минувачи с брадва след като минал с автомобила си през автобусна спирка; други двама простреляли и намушкали няколко пътника в автобус от обществения транспорт. Всички тези атаки за пореден път поставят Израел в състояние на шок.
За разлика от миналата година обаче, насилието се разпростира и отвъд границите на столицата. Израелци са били намушкани в Раанана, Хадера и Афула – до преди това тихи и спокойни градчета, далеч от оспорваните граници на Израел. Западният бряг и Ивицата Газа също са свидетели на безредици, довели до смъртта на осемнадесет палестинци, които били изгорени живи с огнехвъргачки от израелски войници по време на едноседмични протести действия.
Според медици, броят на ранените във всички сблъсъци до този момент, наброява 1400. Входовете към няколко квартала в източен Йерусалим са отцепени с охраняеми пропускателни пунктове; стотици нови полицаи и охранители са назначавани за да помогнат в опазването на реда в столицата.
Политици и специалисти отново водят дебати относно това, как да нарекат събитията. Отговор дават намиращият се в Газа Исмаил Хания , лидер на Хамас, и Исак Херцог - лидер на Израелската опозиция, които достигат до неочакван консенсус, че ставаме свидетели на Трета Интифада.
Но случващото се по нищо не прилича на предишните две въстания, водени преди всичко от военни и обществени организации. Палестинците са много по- разделени в политически и географски план от когато и да било, тоест, не е останал никой, който да застане начело на въстанието. Младежи са главните действащи лица в новата вълна от насилие , повечето от тях нямат криминални досиета или определени политически убеждения. Извършваните атаки са без дълбок смисъл, сякаш предизвикани от моментен подтик, много от тях са вдъхновени от предишни атаки, заснети и споделени в социалните мрежи.
Майкъл Херцог , пенсионираният главнокомандващ на стратегическия отдел на Израелската армия, коментира : „ Както и да наречем всичко това, то е много различно от това , което сме преживявали в миналото. Тези действия са извършвани от млади хора, те са неорганизирани, спонтанни и проточени във времето, което ги прави непредсказуеми и трудни за предотвратяване.“
Въпреки случващото се палестинският президент Махмуд Аббас , изглежда сякаш живее в паралелна вселена. Наскоро той посвети следобеда си на церемония по откриването на нова търговска кула в столицата. А този понеделник приветства индийския президент, който бе на държавно посещение в страната, по случай подписването на споразумение за културно сътрудничество между двете страни, след което президентът Аббас прие огромно дарение за държавна организация наречена Палестински Дипломатически Интититут.
На няколко километра от президентския дворец обаче, на Западния бряг, палестинските сили на реда рискуват да загубят контрола в полза на разбунтували се младежи. Протестиращи всекидневно навлизат в престрелки с израелски войници близо до един от пропускателните пунктове в град Рамала, предназначен само за длъжностни лица и чуждестранни дипломати. Този пункт обикновенно е добре охраняван от палестинските власти, защото е вход към израелското селище Бейт Ел в което е ситуирано военно подразделение, отговарящо за окупираните територии. Миналата седмица обаче палестинските органи на реда бяха мистериозно оттеглени от мястото, което доведе до сблъсъци и раняването на множество протестиращи.
Маскиран протестиращ младеж изказа недоумението си, защо президентът Аббас е престанал да защитава собствените си гранични пунктове: „ Вече десет години този човек седи на президенския стол, а вече почти не може да контролира Рамала“.
И наистина, докато Аббас се противопоставя на насилието и се въздържа да коментира случващото се, влиянието му над палестинците намалява неимоверно.
„ Палестинските власти отдавна не са били толкова нефункционални и непопулярни сред обществото“ коментира още Майкъл Херцог. „ На думи полагат големи усилия да предотвратят ескалиране на събитията , но делата им не показват необходимият ефект, затова младежите определено не биха ги послушали. „
Заради образувалия се вакуум в управлението в Рамалла, кризисната ситуация заплашва да излезе от контрол. В понеделник в социалните мрежи се появи видео , в което се вижда как тринадесетгодишен палестински гражданин наръгва с нож свой израелски връстник, след което моторист прегазва нападателя. Тялото на палестинското момче е проснато на платното обградено от разгневена тълпа, скандираща „кучи син“ и подканваща полицаите, пристигнали на мястото, да го довършат. Видеото, заснето от израелски граждани, предизвика ескалиране на емоциите и на двете страни. Споменатите атаки извършени от палестинци в четвъртък, последваха като ответен удар на зловещите кадри от видеото. Един от нападателите, Бахха Алиян, публикувал в социална мрежа преди атаката - „ Кажете на Палестинските власти , че защитата на народа е в наши ръце“
Хамас от друга страна, се опитва да използва назрялото напрежение, но без да компрометира положението си в Газа. Часове след като Исмаил Хания обяви началото на интифадата в петък, стотици палестинци се стекоха към строго охраняваната граница. Седем от тях бяха убити от израелски войници. По-късно вечерта били разменени ракетни изстрели вследствие на които били убита бременна палестинка и малката й дъщеричка.
Това е най-смъртоносната конфронтация след войната между Хамас и Израел през лятото на 2014 г. Говорителят на Хамас Сами Абу Зухри, предупреди Израел - „ да не продължава с това безумие“. Хамас обяви границата за военна зона, за да могат протестиращите да бъдат държани на разстояние.
След като призова за укротяване на емоциите и загърбване на желанието за отмъщение, Групировката изпрати ясно послание , че подкрепя Третата Интифада, стига тя да не бъде осъществявана в Газа.
В отговор на това, израелското правителство разпореди разполагането на хиляди допълнителни полицейски служители и стотици войници в столицата, поставянето на охраняеми постове около палестинските квартали и разрушаването на домовете на всички замесени в покушенията извършени в Йерусалим. Липсата на по-ефективни мерки обаче се оказа пагубна за доверието към министър-председателя Бенямин Нетаняаху. Той бе преизбран през май главно заради обещанията , които даде относно засилване на мерките за сигурност. Много от избирателите виждаха в негово лице пастирът, който ще предпази стадото си от опасностите, дебнещи на всеки ъгъл.
В същото време по Западния бряг не са предприети военни действия, проблемната източна част на Йерусалим остава отворена и може би най-разочароващото за поддръжниците на дясното крило – няма и помен от каквото и да е намерение за построяване на нови селища. Вместо да вземе мерки за улесняването на достъпа на израелци до Храмовия Хълм, център на религиозно напрежение в Йерусалим, Нетаняху забрани достъпа дори и на депутати.
На възпоменателната служба в памет на жертвите от атаките в стария град, 64 годишният Дани Робинс сподели мнението си относно случващото се : „След като прекарах 26 години от живота си в мюсюлманския квартал в стария град, нямам никакво съмнение, че арабите ни смятат за слаби, безпомощни, дори страхливи, защото не отиваме да се молим на Храмовия хълм. Те са окуражени от факта, че престанахме да строим нови домове в Йерусалим...това трябва да спре“
По Канал 2 в събота бяха излъчени данните от анкета, в която 72 процента от израелското население са изразили неудовлетвореността си от министър-председателя. А на въпроса „ Кой е най-способният лидер?“ 26 процента посочили Авигдор Либерман, войнственият бивш министър на външните работи , чийто предизборен лозунг бе „ смърт за всички терористи“.
Броят на молбите за издаване на разрешително за оръжие също се покачи значително след като заместник-министърът на отбраната призова всички граждани да носят личните си оръжия навсякъде, където ходят. Кметът на Йерусалим Нир Баркат, бе заснет да размахва своя пистолет из улиците на града. На едно от местата, където бяха намушкани двама израелци той изрази подрепата си към масово въоръжаване на гражданите. В подкрепа на това твърдение той заяви: „ За разлика от Запада, Израел има добре обучени граждани, които са зрели и приемат нещата сериозно.“
На някоко метра от мястото, на което Баркат правел своето изявление, група младежи спрели автомобил управляван от мъж с матов цвят на кожата. Мислейки го за подозрителен, те започнали да крещят: „ Ти арабин ли си?“ . Уплашен, мъжът ги уверил, че всъщност е евреин, а те го отпратили с викове: „арабите са кучи синове“.
В Йерусалим вече има няколко репресивни атаки извършени срещу палестински работници и случаи на покушения над линейки с изрисуван червен полумесец. Миналата седмица евреин наръгал с нож трима палестинци в Димона. След ареста си, той оправдал действията си с думите „всички араби са терористи“. Друга потресаваща атака бе извършена над Фурат Насер, кореспондент на Канал 2, от арабски произход, който правел репортаж за друго покушение. Той и друг член от екипа му били откарани по срешност в болница. Близо до град Хайфа пък, израелец намушкал друг израелец по погрешка, смятайки го за арабин.
И докато напрежението ескалира, световните лидери сякаш са се изолирали от случващото се. За разлика от миналата година, когато държавният секретар на САЩ Джон Кери и кралят на Йордания Абдула II успяха да успокоят ситуацията след лична среща с Аббас и Нетаняху, този път, независимо от формалните обаждания и обещание за бъдещи визити на Джон Кери, Белият дом показва малък интерес към случващото се.
Тъй като водещите сили воюват чрез пълномощници в съседна Сирия, конфликтът между Израел и Палестина вече не изглежда толкова значим.
Като свидетелсво за това, как случващото се е отпаднало от дневния ред на държавните лидери, е фактът , че Барак Обама нито веднъж не спомена за сблъсъците между Израел и Палестина в изявлението си пред ООН миналия месец. Въпреки факта , че изявлението му бе направено преди вълната от неконтролируеми атаки, пропускът му бе отбелязан както в Рамала, така и в Йерусалим.
Можем да наречем събитията „Трета Интифада“, „ вълна от насилие“, или „пробуждането на Йерусалим“, но може би най-правилното наименование ще е просто „бъдещето“.
Нетаняху е на власт вече шест години и изглежда сякаш няма никакви други намерения освен поддържане на статуквото.
Аббас е изтощен и изолиран и въпреки, че успя да издигне палестинския флаг пред сградата на ООН, този символичен жест не приближава палестинците до заветната цел – издигане на националния флаг над столицата в Източен Йерусалим.
Двамата са сякаш взаимното си отражение в огледалото: непопулярни, демотивирани лидери, позволили на простото решение на проблема между две държави да умре от бавна и мъчителна смърт по време на тяхното управление. Направената наскоро анкета показва, че 51 процент от палестинците вече нямат каквато и да е вяра в нещо подобно, което е най-високият отчитан резултат някога. За пръв път стана ясно, че и мнозинството палестинци искат правителството да бъде разформировано.
„ Първата Интифада ни даде автономия“ каза млад мъж в квартал Ал Мукабир, пушещ цигара и взиращ се в издигнатия израелски пропускателен пунк в края на улицата. „ След Третата Интифада, може и да им я върнем обратно....“
Превод от английски: Виктория Тонина
Source: http://www.foreignpolicy.com | 
