Юлия Шигарева, Аргументы и факты, 2003 г.
Преди 10 години Виктор Пелевин буквално взриви руската литература, преживяваща в тези години своите не най-добри дни. Първо разказите- за тях той получава наградата „Букър” (б.р. „Букър” е сред най-престижните награди за литература в света), след това следват романите „Омон Ра”, „Чапаев и Пустота” („Омон Ра” също е номиниран за „Букър”, но наградата я дават на друг писател), „Generation “П”. А после Пелевин изчезва. Ама, не съвсем изчезнал, слухове някакви витаят- казват, пишел. Не, не пише, защото в действителност той се намира в дълбока криза и пие по много. Не, не пие, а следва опита на героите си, увлича се по наркотици.
ОБАЧЕ Пелевин прекъсва продължителното мълчание и издава новата си книга ''ДПП- Диалектика на преходния период (от никъде към никъде)''. ''ДПП''- сборник, който включва роман за банкера, на когото всички решения се управляват от числа и няколко разказа- за нефта и френската философия, за секса в Интернет, за отвъдния свят и т.н. А слуховете за това, че през цялото това време Пелевин прекарва упоен от наркотици, писателят опровергава откровено:
- На мен не ми е много понятно, ОТКЪДЕ съм изчезнал тези три години. От своя собствен живот аз не съм изчезнал нито за секунда. Върших различни неща, в това число пишех книги, мислех за духовните ценности, а в криза се намирам от шестгодишна възраст. Що се отнася до спиртните напитки- не пия и не пуша вече много години. Наркотиците, които редовно употребявам- са спортната зала и басейна. Когато не мога да ползвам басейн, взимам двойна доза велосипед. Жал ми е за хората, които погубват себе си с наркотици.
''Ние станахме проститутки''
-ДЕЙСТВИЕТО на вашата нова книга се развива в Русия, точно сега. Значи, животът ни може да вдъхнови един автор да сътвори нещо по-дълбоко, отколкото баналните детективски или бандитски саги?
-Тоталлиберализмът, в който живеем е в основата си безсъдържателен във всичките си проявления, тъй като всякакво съдържание би попречило на оборота на капитала. Човек със задълбочени чувства е по-малко ефективен участник в пазарните отношения, защото в него има някакво двойно дъно, лично измерение. Затова той ще е неконкурентноспособен- като автомобил с ремарке участващ в гонка.
Знаете ли, когато живяхме в казармения социализъм ние бяхме роби. На робите са свойствени такива чувства като горчивина, наранена гордост, ненавист, желание да въстанеш. Това захранва тези велики книги , които са били написани през съветско време. Сега при семейния капитализъм ние станахме проститутки (не влагам в тези думи обиден смисъл). Проститутките обикновено са склонни към по-иронично и цинично възприятие на действителността, за тях главното е материалната полза. Вие може ли да си представите въстание на проститутки? Аз допускам само стачка, както в известния виц. В пазарното общество дълбочината на изпитваните чувства е правопропорционална на сумата пари по повод , на което това чувство се изпитва. Именно затова болшинството от съвременните блокбастъри се въртят около единствен сюжет- как голяма сума пари сменя притежателя си. Такава действителност, разбира се, не може да вдъхнови един автор да сътвори нещо дълбоко и съдържателно. Но съдържателни и даже гениални произведения на изкуствата все пак ще се появят, особено в такава страна като Русия.
-Успявате ли вие самият да прочетете нещо? Модерни са в момента Коелю, Мураками, Хари Потър?
-Чета доста безсистемно, основно разчитам на съвети на приятели и Интернет. Мураками ми харесва, той е истински майстор на перото, по отношение на когото е много вярна японската пословица ''Великото майсторство прилича на неумение''. Да, той възпява това, което вижда. Другият въпрос е защо той е популярен в Русия. Вероятно, защото пише за някакво условно, леко измерение, където всичко прилича на анимационен филм. Читателят отдъхва, извършвайки над себе си нещо като ароматен масаж върху мозъка и едновременно чувства себе си като интелектуалец. Коелю също ми харесва- наистина, аз съм чел само ''Алхимикът''. А виж Хари Потър аз така и не успях да преодолея, нещо в него беше обременително, тягостно. Не ми се вярва много в съществуването на легиони от възрастни, които го четат, това според мен е същата пропаганда, като тези басни за стахановците, които през съветско време, като че ли изобилстваха из цялата страна. Всеки такъв стахановец постоянно го показваха по телевизора и все пак това беше лъжа. Такива книги се купуват основно поради хипнозата на паричната маса, както и включените в тях маркетинг.
-Днес все по-често и често звучат гласовете, че епохата на либерализма в Русия приключва и започва ''затягане на редиците''. А в литературата това предчувствие за идваща промяна към по-лошо ли ще се почувства? Например, опита да се осъди писателя Владимир Сорокин за романите му- това е начало на твърда политика по отношение на писателя или просто опит на шепа политикани да си направят реклама?
- Бих казал, че у нас започва епоха на ''затягане на редиците'' след продажбата на болтовете за затягане.Затова нас ни очаква много сюрреализъм. Всъщност моят последен роман го написах точно заради това, въпреки че мислех, докато го пишех, че романът е със съвсем друга цел. Що се отнася до предчувствието за промяна, то литературата е субективно измерение и в нея обществените процеси отразяват най-причудливи образи. Ужасът е в това, че диктатурата никога не е навреждала на литературата, а по-скоро обратното. Стендал казва, че тиранията способства за появата на велико изкуство, а демокрацията, напротив, го убива, защото художникът е принуден да се показва снизходителен към вкусовете на парвенютата. ''Майстора и Маргарита'' е невъзможно да се напише в отворено общество. Но това не значи, че аз бих предпочел да живея в тирания- в края на краищата, ''Майстора и Маргарита''вече е написан.
А що се отнася до Руската младежка организация ‘’Наши”(б.р. младежко обществено-политическо сдружение, контролирано от администрацията на президента на Русия. Януари, 2002 г. организацията провежда акция за обмяна на вредните, по тяхно мнение книги на Владимир Сорокин, Виктор Пелевин, Виктор Ерофеев, Борис Василев и за връщането им на ‘’лошите’’ писатели.), това разбира се, е любопитно явление. Знаете, че съществува известен афоризъм за това, че историята се повтаря два пъти- като трагедия и като фарс. Сега тя се повтаря три пъти- като трагедия, като фарс и като PR- кампания. И защо всичко това се извършва? Много просто. Когато нашият локомотив се стремеше към комунизма, трябваше да се разкачват вагоните, за да мислят хората, че влакът се движи, въпреки че той отдавна вече стоеше на място. А сега дават вид, че разкачват вагоните, за да мислят хората, че влакът стои на място, въпреки че него отдавна са го продали за скрап заедно с болтовете и гайките. Всичко това, разбира се е смешно. Но, не трябва да се забравя, че Русия е такава страна, където е възможно да се посмееш до смърт в истинския смисъл на думата.
Интересни ли са ви тези хора, които сега се опитват да управляват страната? Ще се появи ли някога ‘’Чапаев и Пустота-2’’, главният герой, на когото ще стане един от днешните силови министри?
Знаете ли, струва ми се, че няма по-страшно бедствие за една страна от интересен човек във властта. Страната трябва да се управлява от обикновени чиновници-роботи без особено въображение или изцяло посредствени, умеещи само да изпълняват закони и инструкции- тогава в народа ще разцъфнат талантите. На мен ми е изцяло непонятно, защо е нужно на една страна кормило на управление, когато това е просто неподвижна територия, където се опитват да оцелеят хора. Всички беди идват от това, че това кормило съществува и някой постоянно го върти. Трябва през нощта да се съберем всички заедно и да го отрежем завинаги- тогава ще живеем нормално... А когато зад това кормило на туй отгоре застанат ярки личности, тогава трябва да копаем бомбоубежище- на това учи историята. Затова ми се иска да вярвам, че всички сегашни силови министри са посредствени и слабоинициативни личности. Но е лошо за един роман да има безинтересни герои . Така че ‘’Чапаев и Пустота-2’’ ще бъде за нещо друго.
|
