На 1 декември на срещата между президента на Русия Владимир Путин и президентът на Турция Реджеп Ердоган се случи знаменателно събитие- Русия се отказа от строителството на тръбопровода “Южен поток“ по дъното на Черно море през България в Европа. В замяна решават да започнат строителството на ново трасе на “Син поток“ в Турция , както и участие в строителството на енергитичен хъб (б.р. В енергетиката това е специализирана зона за търговия с електроенергия) на границата с Гърция.
Интервю на вестника на арменците в Русия “Еркрамас“ с експерта на Центъра за етнополитологични изследвания Лаврентий Амшенци.
- Какво се случва понастоящем?
- На първо място наблюдаваме забележимо засилване на Турция. Представете си от една страна Турция е страна-членка на НАТО- т.е. от военно-политическа гледна точка сила с достатъчен авторитет. А сега с едно драсване на перото в ръцете на амбициозния Реджеп Ердоган се предоставят ключовете за “пояса на верността“ на Европа- нейната светая светих-енергийната сигурност.
Че нали в общи линии Русия беше смачкана. От третият енергопакет (б.р. Въпросната директива на ЕС си поставя за цел да осигури по-високото ниво на конкуренция в Европа. В общи линии се задължават компаниите да разделят дейността си при добива и транспортирането на енергоносителите, както и да предоставят достъп до тръбата на трети страни. Русия приема пакета за репресивен по отношение на руските доставчици на енергоносители) се подразбираше, че в сегашния си вид “Южен поток“ не може да се реализира. И всички очакваха, че руският президент ще поиска някакви други варианти за решаване на проблемите. Примерно да се стартира процес на разведряване с Украйна. Или пък да се съгласи да предаде тръбопровода “Южен поток“ на Запада.
Путин помисли, помисли и реши да го връчи на Ердоган.
 -Ердоган може ли да издържи такъв политически товар?
- Всъщност Реджеп Таип Ердоган беше предлагал на Владимир Путин да се откаже от строителството на “Южен поток“ в полза на включване към тръбата на перспективния TANAP (б.р. Трансанадолски газопровод пренасящ газ от Азербейджан и други съседни държави през територията на Турция и Гърция до Европа). Тогава Путин на всеослушание чрез пресата обяви своя отказ от това предложение. И всички ние, които наблюдавахме тези преговори посочихме, че Русия ще притиска българите до победния край. Което всъщност се наложи да наблюдаваме. Но, тъй като TANAP е пряк конкурент на “Южен поток“, тогава възникна предположението, че Русия може да се превърне в някакъв дестабилизатор на карабахския конфликт с цел да се принудят западните корпорации да излязат от проекта.
Предположението напълно се оправда- от проекта избягоха норвежците и французите. И само англо-американците от “Бритиш петролиум-Амоко“, като храбрия оловен войник продължаваха работата по реализацията на проекта.
И изведнъж “Те ти, булка Спасовден“, Путин прие предложението на Ердоган и му отдаде тежестта на грижите по придвижването на руския газ на Запад.
 -Какви преимущества получава Турция от реализацията на въпросния проект?
- Според първите оценки Турция печели преимущества по много направления.
Първо, Реджеп Ердоган се договори с най-влиятелния лидер в света. Т.е., президентът на Турция се издига няколко степени нагоре в световната политическа йерархия. И нека някой да се пробва сега да се сблъска с въпросното негово равнище.
Второ, Турция вчера получи това, заради което при нейното непосредствено участие беше фактически унищожена Сирия. Това е ролята на глобален, регионален енергетичен хъб. Вчера Владимир Путин предложи на Ердоган именно тази роля.
Трето, нараства влиянието на Турция над Европа. Европейците говореха за “студените ръце на Путин“ на шията на Европа. Интересно ми е, какво ще кажат, когато се наложи да се водят преговори с Ердоган?! Та нали TANAP беше фактически инструмент за диверсификация на маршрутите на доставките на енергоносители на Запад. И всичко беше напразно! Сега Турция, разбирайки, че друг маршрут няма и не се предвижда в близко бъдеще ще спазарява за себе си такива условия, че европейците ще си спомнят за Русия с добро.
Четвърто, аз прогнозирам сериозен ръст на икономиката на република Турция. Винаги енергоносителите са осезаемо по-евтини за страната-транзитьор. Това означава стимулиране на производство на конкурентна по цена продукция. А това на свой ред води до икономически ръст и засилване позициите на страната. Вчера Путин положи основите за усилването на Турция и едновременно с това сне от себе си главоболието от общуването с европейските бюрократи. Оттук-нататък всички преговори ще се водят с много твърд и неотстъпчив посредник.
Европейците си създадоха много сериозен проблем.
 -Може ли да се говори за това, че в резултат на визитата на Владимир Путин в Турция и двете държави преодоляха тези противоречия, които имаха между тях?
- Разбира се, че не! Преди всичко и двете страни се разминаха в оценките за случващото се в Сирия. И не могат да се сближат, тъй като Ердоган с удоволствие би схрускал северна Сирия. И единствено позицията на Русия им пречи да извършат това.
Вторият важен момент, който трови отношенията между двете страни е Крим. Та Турция направи огромни разходи в този регион. А в момента турските молли напускат Крим без всякаква перспектива да се върнат. Може да се каже, че благодарение на Путин Турция загуби всякакви надежди в близко бъдеще да се установи в Крим.
И трето, за което по-рано напомни президентът на Русия това е участието на Турция в дестабилизирането на руския Северен Кавказ. Без съмнение, това което ние виждаме в момента е всичко друго, но не и сближение. Но Ердоган има над какво да работи!
-Нека се върнем към темата за срещата между президентите на Русия и Турция. Ключов инвеститор в проекта за строителството на тръбопровода TANAP е корпорацията Бритиш Петролиум. Как тя ще допусне Русия в своя проект?
- Малко уточнение, след обединяването на корпорацията BP с американския гигант Amoco бе осъществен ребрандинг (б.р. Изменение на име, лого и т.н.) и новата корпорация получи названието bp. Точно така, с малки букви. Което означава beyond petroleum в превод “повече от гориво“ (б.р. Буквално “отвъд петрола“).
Но, главното е в това, че тази корпорация, започвайки с тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, винаги е имала един голям проблем- недостатъчната натовареност на тръбата. А сега натовареността ще бъде достатъчна. Проблемът от икономическата и правната плоскост се прехвърли в политическата такава.
Но най-отвратителното за Запада е това, че вече няма да могат да обвиняват Путин. Налага се да се договарят с Ердоган.
-Как ще реагира Европа?
- Когато Западът се отърси от първоначалния шок и пресметне политическите загуби тогава ще разберем. Българите вече започнаха да се тревожат. След тях ще започнат и всички останали- дайте им време.
Source: http://www.yerkramas.org/ | 
