29.04.2015 г.
В последно време във връзка с перспективата за строителството на “Турски поток“ (която вече изглежда повече от неясна след визитата на В.В. Путин в Ереван на 24.04.2015 г., когато той назова, макар и един път, геноцида над арменците в Османската империя именно “геноцид“) се усили интересът към Република Македония. След разпада на Югославия, на нея по традиция, руските средства за масова информация, както и общественото мнение не отделят специално внимание с едно малко изключение- религиозно-етническата война между българската и албанската общности от пролетта на 2001 г.
За съжаление в Русия липсват тесни специалисти за Македония. Като цяло има експерти по бивша Югославия и особено за Сърбия. Мнозина от тези експерти са завършили сърбо-хърватска филология. Именно на тях в последно време им е възложено да се занимават с двете български държави. Първоначално предимно с България, във връзка с “Южен поток“, а сега и с Македония, заради “Турски поток“. В резултат и работодателите от “Газпром“, и рускоезичната общественост получават невярна информация, грешен анализ и прогнози за съотношението на политическите сили и геополитическата ориентация в София и Скопие.
 Навярно, корените на тази порочна тенденция може да се намерят още в края на 19- началото на 20 век, когато руската дипломация винаги поддържаше Белград в сръбско-българските териториални конфликти, случващи се преди всичко на територията на географската област Македония. Още тогава в общественото мнение в царска Русия се налага устойчивият постулат, че сърбите са приятели, а българите са предатели. Въпреки че в никакъв случай не може да се каже, че българите са обичали и обичат по-малко руснаците, отколкото сърбите. И активното участие в двете световни войни на страната на Германия не заличава техните симпатии към Русия. Именно заради тях българският цар Борис Трети не посмява да изпрати свои войници на Източния фронт, тъй като не без основание се страхува, че те ще обърнат оръжието си към немците.
Веднага след като Македония придобива независимост начело на новото правителство застава ВМРО. Премиер-министър става академик Никола Клюсев- виден учен икономист и истински български патриот. За вицепрезидент е избран харизматичният 26-годишен поет Любчо Георгиевски. Впоследствие оглавява второто правителство на ВМРО. След това, след разпада на ВМРО, всеки амбициозен партиен функционер, който се стреми да оглави страната, присвоява за себе си тази абревиатура и прибавя към нея още няколко букви. Например, министърът на финансите Борис Стоименов (племенник на лидера на българските патриоти-имигранти в Брюксел Алексей Стоименов) след преминаването в опозиция основава ВМРО-ВМРО (Истински македонски реформаторски избор). Самият Любчо Георгиевски след падането от власт основава ВМРО-НП (Народна партия), обединявайки в нея най-непоколебимите български патриоти. Той приема българско гражданство и в момента живее в Благоевград. Оттам е не повече от час до родния му град Делчево, но засега все още ги разделя граница.
 Министър на вътрешните работи в правителството на Никола Клюсев беше Йордан Миалков. Той загина по време на терористичен акт организиран от сръбските специални служби. Неговият племенник Никола Груевски става министър на финансите в правителството на Любчо Георгиевски. Впоследствие, именно той оглавява новото правителство на ВМРО и понастоящем е министър-председател на Македония. Той съхранява абревиатурата от началото на 90-те години: ВМРО-ДПМНЕ (Демократична партия за македонско национално единство). Неговият кръстник Зоран Ставрески е вицепремиер. Неговите братовчеди- синовете на Йордан Миалков също са на ключеви постове: Сашо Миалков е ръководител на службата за сигурност, Владимир Миалков е съветник. Миалкови-Груевски в момента управляват еднолично.
Същевременно истинските български патриоти бяха малко по малко отстранени от властта, а след това и репресирани.
Бившият вицепремиер, министър на вътрешните работи и директор на разузнаването Доста Димовска почина при подозрителни обстоятелства в София, където заемаше поста на директор на Културния център на Република Македония. Малко преди смъртта ѝ се състоя поверителен разговор с автора на тези редове. Но съдържанието на този разговор е още твърде рано да се огласява- авторът има семейство...
Нейният приемник на поста министър на вътрешните работи, преди това директор на службата за сигурност, а след това кандидат за президент Любомир Бошковски сега лежи в затвора по скалъпени обвинения. Именно той по време на войната от пролетта на 2001 г. командваше операцията по прочистване на албанските терористи в Скопие и осигурява спокойствието на жителите на столицата. Без него градът отдавна щеше да бъде разделен по река Вардар, заприличвайки на Бейрут. Рано или късно това ще се случи. Сега той понася наказание заради своя професионализъм и изпълнение на служебните си задължения, а в сегашното правителство на ВМРО за вицепремиер е назначен бившият терорист Али Ахмети.
Фактически във всеки един момент положението в република Македония може да излезне извън контрол. Противопоставянето между десноцентристкото правителство на Никола Груевски (ВМРО) и опозиционния Социалдемократически съюз на Македония на Зоран Заев (СДСМ) довежда до репресии срещу Заев- на 9 април той за пореден път е призован за разпит в Главната прокуратура, заради заплахи, които е отправял към Груевски. Процесът срещу него скоро ще започне и може би ще се изясни кой от тях е започнал първи. Въпреки че това вече не е толкова важно- македонските българи се отличават с такъв темперамент и чувство на чест, че там и малка искрица може да предизвика пожар. А той вече тлее по линията на противопоставяне между българската и албанската общност.
На този фон изпъква противоречивото, непоследователно поведение на президента Георге Иванов- професор по социология (познавам го още от времето на аспирантурата). Той отиде на тържествата в Галиполи, организирани от турския президент Реджеп Таип Ердоган, взимайки със себе си министъра на отбраната и началника на Генералния щаб, очевидно разчитайки да получи като подарък определено количество въоръжение, боеприпаси и бойна техника от богатите турци. А на 9 май Георге Иванов ще бъде в Москва, водейки със себе си представители на ветерански организации “борци против фашизма“ (б.р. Президентът на Македония прекрати посещението си в Москва заради престрелките в Куманово). Тук си заслужава да се отбележи, че под “фашисти“ македонските титовисти възприемат представителите на българската администрация и силовите държавни органи, които са се намирали в югозападните български територии в периода 1941-1944 г. Между другото, преобладаващото мнозинство от тях са били представители на местното население.
Напоследък македонските медии отново повдигат темата за убитите преди три години пет селски момчета (етнически българи) през нощта при риболов в езеро.
Убийството е било много характерно, албанско, ритуално. Веднага е станало ясно, че това е традиционна демонстрация на албанската мъст, известна на всички съседни народи на Балканите. Албанците “отмъщават“ на невинните момчета за това, че няколко дни преди това възниква скандал за място за паркиране, като бивш македонски служител от държавна сигурност в ситуация на неизбежна самоотбрана използва законно притежавания си пистолет и застрелва двама албанци. Това става в град Тетово, където през пролетта на 2001 г. беше епицентърът на религиозно-етническата война. По това време авторът на тези редове беше акредитиран кореспондент на българската телевизия “ТОП ТВ“ на мястото на военните действия и стана свидетел на победата на албанските терористи, въпреки наличието на украински хеликоптери с пилоти и български военни и полицейски съветници.
Разбирайки за инцидента албанската младеж веднага започна да упражнява насилие над мирните граждани- етнически българи в автобусите, на улиците и площадите, по домовете. Албанците се успокоиха едва след клането на езерото- за тях отмъщението има сакрално значение и може да се каже, че се явява символ на техния дух и се прилага през цялата им история.
Но, тук има и един специфичен момент- и ВМРО, и СДСМ развиват политическата си дейност с помощта на една от албанските партии. Ето защо членове на управляващата коалиция в момента са албанците от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) начело с бившия терорист Али Ахмети. В противен случай не може да се разчита дори на минимално количество гласове сред избирателите от албанското малцинство. И сега Зоран Заев се е заловил с опасна игра, резултатът, от която може да се превърне в разрушаване на крехкото политическо равновесие в страната. Като се има предвид, че социалдемократите и така бойкотират македонския парламент и не се появяват нито на заседания, нито на гласувания, обвинителната присъда над Зоран Заев ( в миналото така беше смазан неговия предшественик Владо Бучковски) може да доведе до изостряне на противопоставянето сред българската общност.
 Албанците, разбира се, не ще пропуснат удобния случай да се възползват от това и веднага да провокират нов етап на противопоставяне, който ще доведе до откъсване на нови исторически български територии и последваща етническа чистка. С други думи пред неизбежното в обозримо бъдеще разделяне на република Македония, бъдещата велика Албания ще стане още по-голяма и в перспектива ще заплашва териториалната цялост на всички славянски съседи и Гърция.
На фона на всички проблеми разтърсващи македонската държава и общество, най-големият подарък за Скопие направи София със своя отказ от “Южен поток“.
Заради това Москва реши да реализира “Турски поток“ през Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и т.н. Срещата на министрите на външните работи на гореспоменатите страни в Будапеща утвърди образуването на т.нар. “Газпромовска коалиция“. Тези страни от нея, които се явяват членове на ЕС ще получат смекчаване на руските контрасанкции и ще могат да усилят преди всичко селското си стопанство, хранително-вкусовата и по-специално алкохолната промишленост. Транзитните такси, които ще изплаща “Газпром“ ще позволят да се субсидират тези отрасли в едни от най-бедните европейски страни. Същевременно българската енергетика получи нов, много неочакван удар: американската компания “Уестингхаус“ се отказа да инвестира в обновяването и развитието на българската ядрена енергетика... В резултат София остана и без тръби, и без АЕЦ.
С увереност може да се каже само едно- без българския отказ Македония не би имала шанса да стане транзитна страна. А сега без нея не може да се мине- разбираемо е, че “Газпром“ няма да строи тръби нито през Албания, нито през Косово, нито през Босна и Херцеговина. А в последно време дори Черна гора демонстрира охлаждане на отношенията с Русия и се стреми към бърза евроинтеграция. Имайки предвид, че там под заплаха е поставена дори недвижимата собственост на гражданите на Руската федерация, всеки опит за прокарване на тръбите там може да завърши така, както и с “Южен поток“. Освен това територията на гореспоменатите страни е почти изключително планинска и строителството на енергетична инфраструктура едва ли е възможно- там дори и ж.п. линии не може да се строят.
Ако турското ръководство успее да преглътне визитата на В. В. Путин в Ереван и произнасянето на думата “геноцид“, Македония може да стане транзитна страна за “Турски поток“ и може да забогатее.
Преди няколко дни 40 отлично воръжени и подготвени албански терористи проникнаха от територията на Косово в Македония и превзеха граничния пункт Гошинце. Четирима граничари и митничари (по произход българи) бяха завързани и пребити. Терористите им заявиха, че не ги интересува мирния процес, участието в управлението на ДСИ и стремежа на Али Ахмети да вземе властта по мирен път. Те обявиха себе си за борци за Велика Албания, която ще включва всички територии на съседни страни, където живеят етнически албанци и изразиха готовност да се сражават за своя идеал до самия край.
Отчитайки от една страна демографския взрив в албанската общност и от друга страна масовото придобиване на българско гражданство в българската общност, то бъдещото разделяне на страната е неизбежен. Разбираемо е, че североизточната част ще бъде използвана за създаването на Велика Албания и никой не може да попречи на това- в момента албанската нация може много точно да се характеризира с термина въведен от Лев Николаевич Гумильов- “пасионарност“ (б.р. Готовност за саможертва в името на своя народ).
За югоизточната част единственият изход от изолацията е да се присъединят към България. Още повече, че македонската младеж масово постъпва в българските университети и придобива български дипломи. Именно тези момчета и момичета хомогенизират българската нация. Мнозина остават в София и другите големи градове, където са завършили университет.
На този фон кланът Груевски-Миалкови упорито се придържа към лъжливата историческа концепция за древномакедонския произход на гражданите на страната и строят паметници на Филип Втори и Александър Македонски. По този начин, Скопие предизвиква само раздразнението и на Атина, и на София.
Георги Коларов
Source: http://www.rabkor.ru | 
