31 март 2014 автор: Алексей Чистяков
За да се разберат дълбоките събития в майка Украйна трябва ясно да я разделим по манталитет и съзнание на две части: бившата Мала Русия и Галиция, която през 1939 г. беше присъединена към Съветския съюз и започна да се нарича Западна Украйна.
<<Кълна се никога да не се наричам руснак...>>
Всичко започва през далечната 1255 г., когато княз Данаил Галицкий приема от Светия престол титлата крал на Галиция (б.р. Regnum Rusiae- Кралство Руси) срещу обещание за помощ във войната срещу татарите от Златната орда. Поддръжка папата, разбира се не дочаква.
След 100 години Галицко-Волинска Рус е завладяна от полския крал Казимир Велики, а след разделянето на Жечпосполита (б.р. Полско-литовска държава) през 1772 г. преминава във владение на Австро-Унгарската империя. Започва многовековно, в буквалния смисъл на думата, робство и унижение на хората, които се смятат за руснаци и изповядвали православието.
Следващият важен момент е 1848 г. Работата е в това, че всичките тези столетия и Полша, а след това и австрийците признавали националната цялост и единство и на галичанците, и на другите малоруси с Руснаците. Такова понятие като ‘’украинци’’ не е съществувало. Това обозначение започват да го използват в края на XVII век като прякор, като е можело и боя да си изкараш, ако го използваш.
В самата Австрия за галичанците използвали думата Russen, или така както се е наричало самото население- Русини. Защо до 1848 г.? През тази година в Унгария избухва въстание (б.р. Унгарската национална революция, император Франц Йосиф моли за помощ руския цар Николай I и Руската армия потушава въстанието). За неговото смазване Николай I изпраща генерал Паскевич. И подтисканото от поляците, немците и унгарците население на Галиция вижда мощна, непобедима армия, говореща на разбираем, почти свой език. Църковната служба се е водила на един и същ език- църковнославянски. По такъв начин в Галиция възникнало силно русофилско движение.
Известно време, възползвайки се от страха на Виена от маджарите, се провеждала пропаганда на руския език, култура, започнало движение за пълното обединение на Галиция и Русия. По отношение на този аспект, губернаторът на Галиция граф Стадион обръща внимание на Виена. И след 1848 г. в документите населението започва да се нарича не Russen, a Ruthenen (Рутени). Всичко руско започва да се изкоренява. През втората половина на XIX век започнали редовно да се провеждат съдебни процеси с обвинение за държавна измяна.
В тези години настъпва обединение в интересите на полската и австро-унгарската аристокрация относно недопускането на русификацията на галичанците. Всяка от тях е преследвала своите цели. Поляците разбрали, че колонизацията на галичанците в рамките на Австрийската империя е много трудна задача. Намерили се хора, които доказали, че това не е и нужно. Украинизацията обещавала повече резултати; тя не е биела толкова на очи, колкото полонизацията, народът по-леко се е поддавал на нея, а станали един път украинци, те повече няма да са руснаци.
В този дух започва обработката на виенското правителство, на което идеята за украинизация се е харесала, защото позволявала да се премине от отбранително положение в настъпателно.
Русификацията на галичанците пораждало опасност от отделяне на територията. Украинизацията не носелата такава опасност. Смятали, че добра примамка ще стане Конституцията от 1868 г., чрез която всички националности населяващи Австрийската империя получават равноправие и културна автономия.
На основата на простонародната разговорна, изцяло селска реч създават нов език превърнал се в литературен украински, в който въвели множество думи от немския и полския език. А най-гениалният ход на австрийците бил създаването на нова азбука, като от руската азбука (именно нея използвали) премахнали три букви и добавили нови две.
Австрийците до такава степен се увлекли от мечтата за отделяне на Украйна, че възникнала идея да намерят за бъдещото кралство достоен кандидат за трона. Такъв намерили в лицето на принц Вилхелм Хабсбург, наречен Василий. Във Виена и Лвов заинтересувани кръгове убедили ''Васил'' да премине от латинския обряд към Унията.
Когато полският план получава одобрението на Виена, в Галиция възникнала ''народна'' партия в противовес на ''обединителите'' (москофилите), както и цял спомагателен апарат в лицето на дружествата ''Просвещение'', вестник ''Правда'', ''Дело'', ''Зора'', ''Отечество'' и много други. Ядрото и основата на ''народната'' партия е съставено от униатското духовенство.
Обстоятелство, че униатите се намирали в подчинение на Ватикана и изпитващи постоянното влияние на йезуити, виенски и краковски папски мисии, не могло да не наложи отпечатък и на галицкото духовенство. То не могло да излезне от руслото на идеите на католицизма. Особено ревностно на тези цели е служил ''Руски Сион'' (заглавието е ''руски'', а не ''украински'')- инструмент на лвовските духовници. Много младежи от духовенството постъпват в редовете на народниците.
Към 1913 г. са достигнати ''впечатляващи'' успехи. За жителите на Галиция и Буковина е бил създаден концлагера Талергоф. ''Москофилите'' са подлагани на мъчения и са ги унищожавали със стотици. Бараките в лагера престояват до 1936 г. Когато ги разрушават- са били ексхумирани 1767 трупа. На тези, които им провървява избягват в Русия. Тези, които остават и искат да живеят на свобода и да правят кариера се е наложило да подписват документ: ''Задължавам се никога да не се наричам руснак, а укаинец и само украинец''. Такива разписки подписвали и свещениците при получаване на заплата. Били създадени отряди от ''австрийски еничари'' под името ''Сечеви стрелци'', а също и диверсионни организации от типа на ''Съюз за спасение на Украйна'', работеща в полза на Австрия срещу Русия.
''Смърт на чифутите, московчаните (б.р.прозвище употребявано по отношение на руснаците) и ляхите (б.р. етноним за поляците)''
Първата световна война завършва с поражението на Австро-Унгария и пълен обрат в съдбата на Галиция. Тя се оказва, както сто и петдесет години назад в състава на Полша. Поляците сега прилагали не регионална, а държавна политика по отношение на руснаците и поведението им рязко се променя. Възраждат се религиозните и националните притеснения, напомнящи XVIII век. Изменя се отношението и към народната партия. Тя става ненужна. По това време, т.е. 1920 г. се заражда Украинският национализъм в този вид, в който го виждаме сега. Всички натрупани за векове унижения прогърмяват в лозунга ‘’Смърт на чифутите, московчаните и ляхите’’.
През 1920 г. украинци, служили в австро-унгарската армия се събират в Прага и създават Украинска военна организация (УВО). Начело застава бившият прапоршчик (б.р. младши офицер) от австрийската армия, който е освободен от руски плен по време на Революцията, а след това полковник на ‘’сечевите стрелци’’ Евгений Коновалец. 
Този пан се ‘’прославя’’ с това, че заедно с Петлюра те заповядали за три дни да се подменят всички табелки в Киев с такива на украински език, жестоко потушават въстанието на работниците от ‘’Арсенал’’, както и разгръщат терор срещу киевчани. Коновалец е известен и с проявения ‘’героизъм’’ при ж.п. гара Крути. Тук, той докарал лошо екипирани, зле обучени гимназисти и ги хвърля на произвола на съдбата, а той избягва с влак от настъпващите болшевики.
На 2 февруари 1929 г. на конгрес на организацията, провеждащ се във Виена, УВО се преименува в Организация на украинските националисти (ОУН). Към новото име добавили старото- ОУН-УВО. Пътят към целта е набелязан чрез ‘’национална революция’’, като поставят на преден план национализма в отличие от социалистическите и либералните идеали, които довеждат до поражението на украинските националисти през 1917-1920 г. Прилагането на терористични и криминални методи, включително убийства, палежи и нападения на полски държавни и частни учреждения, банкови обири се е считало за напълно приемливи политически оръжия. Дейността на оуновците довежда през 1930 г. до т.нар. пацификация (умиротворение на полски). Поляците започват офанзива в 800 украински населени места. Резултатът: около 5 хиляди арестувани, 50 убити, 4 хиляди осакатени. Изгорени са от порядъка на петстотин къщи.
На служба към Райха
Първите контакти на украинците с немците са от началото на 1920 г., когато Коновалец установява работни контакти с Райхсвера и немското разузнаване. След идването на власт на Хитлер сътрудничеството придобива нова форма и съдържание. ‘’Евген’’ (б.р. от гръцки eugenes-благороден) Коновалец два пъти лично се среща с Хитлер. Той предложил няколко членове на ОУН да преминат курс в нацистката партийна школа в Лайпциг. Както следва от секретна информация на полската резидентура в Швейцария, първата среща с фюрера се случва още преди неговото идване на власт- през септември 1932 г. Впрочем водачът на ОУН не афишира своите ‘’интимни’’ връзки. Причината пан Коновалец посочва на берлинската конференция през 1933 г.: ‘’Национал-социализмът няма много приятели по света и демонстрация на връзки на украинския национализъм с немския национал-социализъм непременно ще доведе до нашата изолация’’.
Той пише на духовника си Шептицки: ‘’... Чудесното начало от 1933 г. създаде условия, при които нашата освободителна акция всеки ден натрупва все по-голямо развитие и сила. Времето изпита нашата дружба и сътрудничество с немците, а проверката показа, че въпреки многобройните изкушения за достигане на разбирателство с поляците, ние избрахме единствено правилната посока...’’.
Берлинската щаб-квартира на ОУН с правата на специален отдел е зачислен към Гестапо. Със средства на немците са построени казарми, където са се подготвяли бойци от ОУН и командирите им. Именно през тази година оуновци извършват най-гръмките поръчкови убийства. Като терористичен акт срещу министъра на вътрешните работи на Полша Бронислав Перацки, реализирано през 1934 г.
Акцията е планирана от Бандера,  а е изпълнена от боеца Гриц Мацейко. Убиецът успява да избяга в чужбина, но на местопрестъплението той е забравил ‘’визитната си картичка’’- неексплоадирала бомба. След като я изследвали, намерили и човекът, който я е изработил- студент-химик от Прага. От този студент нишката достига до тайния архив, който е съхранявал един от ръководителите на ОУН Емелян Сеник с псевдоним Канцлер. С помощта на т.нар. ‘’архив Сеник’’ стават известни имената на организаторите и изпълнителите не само на убийството на Перацки, но и множество други атентати и експроприационни актове (б.р. един от терористичните методи на действие на ОУН, наред със саботажите и атентатите. Тези експроприационни актове са свързани с нападения над полски държавни учреждения с цел отнемане на финансови ресурси, които в условията на полска окупация са се считали за украинско национално достояние и по тази причина е трябвало да бъдат възвърнати за благото на украинската нация.).
В резултат от Варшавския процес Бандера получава смъртна присъда. Но присъдата е заменена с доживотен затвор. След това се състои Лвовския процес, където на подсъдимата скамейка се оказват повече от двадесет оуновци, сред тях и Шухевич (б.р. по-късно командир на Украинската въстаническа армия), Стецко (б.р. първи заместник на ръководителя на ОУН Бандера), Зарицка (б.р.виден деятел на ОУН). Скоро всички те се оказват на свобода. Така поляците незамисляйки се за последствията подхранват звяра в лицето на ОУН (б.р. Степан Бандера лежи в затвора до 1939 г. в килия в Брестката крепост. Няколко дена след нападението на Германия над Полша, затворническата администрация напуска града и скоро след това Бандера излиза на свобода).
Смъртта на Коновалец. Разкол.
Ротердам. Холандия. 23 май 1938 г. Коновалец е убит от сътрудника на НКВД Павел Судоплатов, който му дава кутия бонбони, в която има бомба (б.р. Евгений Коновалец загива от взрив от намираща се в ръцете му бонбонена кутия, която той получава в ресторанта на хотел Атлантик от Судоплатов).
След случилото се във върховете на ОУН започва раздор. От една страна е Андрей Мелник  , бивш ‘’сечеви стрелец’’, както и роднина на Коновалец (техните жени са сестри) и от друга страна Степан Бандера, произлизащ от семейство на гръко-католически свещеници, съзнателен терорист. Различието между тях се е състояло в това, че Мелник бил против масовото унищожение на поляци, както и към по-голямо вземане под внимание становището на немците, а Бандера, човек напълно лишен от нравствени принципи, се стремял да унищожи всичко, което е пречело да се създаде независима национална държава. Също така Бандера считал за необходимо да се разчита главно на собствените сили, доколкото в независимостта на Украйна по негово убеждение не е би заинтересован никой. Възможният съюз с Райха той разглеждал като временна крачка. Мелник, напротив, залага на Германия.
Налице бил и сблъсък на поколенията. ‘’Бандеровците- пише впоследствие деецът на ОУН Мария Савчин- съумели в голямо мнозинство да овладеят младия елемент’’. Своята роля несъмнено изиграва и грубата, конкурентна борба между Абвера (б.р. военното разузнаване и контраразузнаване на Германия, 1919-1944 г.) и Гестапо (б.р. тайна държавна полиция на Третия Райх, 1933-1945 г.). Но, разбира се една от причините за разединението се явява неудържимото, патологично желание на Бандера да вземе властта. В борбата си за нея той е бил безпощаден. (б.р. все повече теории излизат за това, че разколът в ОУН е инспириран от немското разузнаване за целите на максималното използване на оганизацията за своите интереси. Разделяй и владей!)
Укрите- от Бандера до Майдана. Част 2
Укрите- от Бандера до Майдана. Част 3
| 
