Но в началото Бандера се е наложило да отстъпи. През есента на 1938 г. Мелник ръководещ до този момент управлението на горите към Украинската гръко-католическа църква начело с митрополит Шептицки, бил обявен за водач на ОУН (б.р. Мелник е представител на умереното крило в ОУН. Неговото избиране е станало възможно благодарение на това, че младите и най-радикални активисти по това време излежавали продължителни присъди в полските затвори). Борбата обаче не затихнала. Тя се е водила в името на водачеството и монополното право да се легитимираш като единствен лидер на организацията. Заради тази цел са се извършвали убийства на опонентите, отнемали са се помещения, транспорт и т.н.
И накрая всичко свършва! През април 1941 г. революционното ръководство свиква в Краков т.нар. II Велик събор на ОУН, който избира единодушно Бандера за ръководител на движението. Като знак за поздрав е бил приет нацисткият жест с думите ‘’Слава на Украйна’’, а отговорът е ‘’Слава на героите’’.
Въведени са и цветове на знамето на ОУН- черен и червен. Познато съчетание от Майдана, нали? Ето ги първоизточниците на ‘’Десен сектор’’ (б .р. ‘’Десен сектор’’- радикална националистическа украинска организация, която беше на първа линия в сблъсъците с органите на реда от началото на протестите в Киев през ноември 2013 г.)!
Подготовка за война
Войната се е приближавала. Неумолимо. За нея са се подготвяли всички участници в предстоящата схватка. На войната са възлагали големи надежди. Всички са очаквали новото преразпределение на границите на Европа и целия свят.
На 28 април 1940 г. Мелник пътува за Холм (Полша), където информира актива на организацията за образуването на подразделения набирани сред украинските националисти. Немците поставили условие: ‘’пълно и абсолютно признаване от ОУН на всички разпореждания на немските длъжностни лица при провеждане на разузнавателна дейност в интересите на Райха’’.
През лятото Мелник в берлинската си щаб-квартира издава заповед към ръководителите на организацията ‘’Относно подготовката при създаването на въоръжените сили на ОУН’’. В нея се посочва, че ‘’обезпечаването с оръжие, боеприпаси, обмундироване и продоволствие ще се осъществява от интендантската служба към немската армия’’. Както отбелязва един от най-близките помощници на Мелник, петлюровският генерал Капустянски, за половин година до началото на войната хората на Мелник започват да подготвят ‘’походни части’’ (б.р. групи на активисти на ОУН, създадени и подготвени с цел създаване и организиране на контролирани от националистите, органи на властта, местно самоуправление, полиция, преса, културни учреждения. Или навлизайки в централните, източните и южните части на Украйна, походните групи е трябвало да запълнят властовия ваккум образуван в тези райони след напускането на съветските части ). Тяхното обучение се провежда в условията на строга секретност.
Всяка от ‘’походните групи’’ е разделена на подгрупа и има собствен план за действие. Например, южната ‘’походна’’ група била разделена на шест подгрупи, всяка от която е трябвало да навлезе в един от завладяните градове: Одеса, Кривой Рог, Запорожие, Никопол, Николаев, Херсон.
Не спи и Бандера, който инициира създаването на Украински национален комитет (УНК) за консолидацията на всички контролирани от ОУН (б) сили (б.р. дефакто няколко месеца след окупацията на Полша ОУН е разделена на две фракции: 1. ОУН (б) известно и като ОУН (р)- Организация на украинските националисти (бандеровско движение), т.нар. революционно ОУН, по името на нейния ръководител Степан Бандера. 2. ОУН (м)- Организация на украинскте националисти (мелниковци), по името на Андрей Мелник. Именно ОУН (б) впоследствие доминира в националистическото движение в Западна Украйна, включително създават в годините на войната най-мощната и организирана въоръжена сила- Украинската въстаническа армия (УПА)). В качество на ударна сила се образува Легионът на украинските националисти (познат също като ‘’Отряди на украинските националисти’’).
Създават се два батальона, които са под немско командване- ‘’Роланд’’ (б.р. военно подразделение със специално предназначение, сформирано на територията на Австрия през 1941 г. Един от първите чуждестранни легиони на Вермахта) в южната част на Германия и в северната част ‘’Нахтигал’’ (‘’Славей’’)(б.р. Специално подразделение ‘’Нахтигал’’- сформиран и обучен от Абвера за действие в състава на диверсионното подразделение ‘’Бранденбург 800’’ в операция ‘’Барбароса’’ на територията на Украинската ССР) .  Именно тези два батальона образуват Легионът на украинските националисти ‘’Евгений Коновалец’’. По-късно Бандера оправдава това обстоятелство с необходимостта ‘’да се укрепи свободата в Украйна’’: ‘’Украйна е готова да изпрати на фронта срещу Москва своята войска в съюз с Германия, ако последната потвърди държавната независимост на Украйна и я счита официално за съюзник’’.
Командир на ‘’Нахтигал’’ са немците Герцнер и Оберлендер, техен заместник- Шухевич. ‘’Роланд’’ се оглавява от хауптман Новак (б.р. хауптман- офицерски чин, еквивалентен на капитан)и оуновецът Побигущи.
Лвовското клане
Юни 1941 г. Едва влязали в Лвов и бандеровците веднага устройват касапница. За няколко дни те, а също и айнзац група ‘’С'' унищожават около четири хиляди местни евреи. 
През 1997 г. по поръчение на Леонид Кучма е създадена президентска комисия определена да разследва Лвовското клане. Оказва се, че личният състав на ‘’Нахтигал’’ е бил пуснат в седмична отпуска. Кървавите акции- са дело на немците и на провокираните от тях тълпи, състоящи се от същите тези украинци. Някои свидетели удостоверяват, че сред погромаджиите се намирали преоблечени бойци от ‘’Нахтигал’’. Очевидно е, че фактът, че са извели батальона от града по никакъв начин не означава, че те не са взели участие в погромите. Между впрочем подобна помощ са оказвали и лица, взети на служба като полицаи. Машината е работела толкова ‘’добре’’, че населението на някои украински градове се е намалило три-четири пъти.
В същия ден, когато немците навлизат в Лвов, Ярослав Стецко прочита ‘’Акт за възраждане на Украинската държава’’. Присъствали са офицерите от Абвера Е. Айкерн и Г. Кох. Скоро представители на ОУН (б) сформират изпълнителен орган и разбира се, си осигуряват поддръжката на гръко-католическото духовенство. Бандера се е намирал в Краков, далеч от местата на събитията. В Акта провъзгласен в Лвов, той предвидливо записва: ‘’Новосъздадената Украинска държава тясно ще си взаимодейства с национал-социалистическа Велика Германия, която под ръководството на своя фюрер Адолф Хитлер създава новият ред в Европа и света и помага на украинския народ да се освободи от московска окупация’’. Стремейки се да изпревари клетия Мелник в качеството му на ‘’глава на Украйна’’, Бандера обаче не бил уверен в благополучния изход на авантюрата. Затова си е подсигурил краковското алиби.
Оправдавайки се, Бандера ще каже на държавния секретар Кундт (б.р. Ернст Кундт не е държавен секретар. От 1 февруари 1940 г. е заместник на държавния секретар на Генерал-губернаторството Йозеф Бюлер. От август 1941 г. до края на окупацията през януари 1945 г. е генерал губернатор на област Радом в Генерал-губернаторството; Генерал губернаторство- административно-териториална единица на територията на окупираната през 1939 г. от нацистка Германия Полша (Галиция е включена също)): ‘’ За случващото се в Лвов аз не съм информиран. На събранието на УНК в Лвов присъстваше Стецко...’’.
Проиграната ‘’битка за Киев’’
Какво постигат укрите? Нищо! Едва бандеровците обявили независима, приятелски настроена към Райха Украйна и Хитлер изпада в пристъп на ярост и поисква строги мерки от райхслайтера Алфред Розенберг, оглавяващ Имперското министерство на окупираните източни територии (б.р. райхслайтер- висш партиен функционер, ръководещ една от главните сфери на дейност на НСДАП- Националсоциалистическа работническа партия на Германия). Бандера е извикан на преговори във връзка с ‘’ ненамесата на Германия в суверенните права на Украйна’’, но тук на мястото на срещата, в Краков е арестуван. Изискали от него да се откаже от по-рано приетия ‘’Акт за възраждане на Украинската държава’’.
Относно това какво последва, мненията на историците се разминават: едни считат, че Бандера отговаря отрицателно, в резултат на което е въдворен в концлагера Заксенхаузен, докато други твърдят, че лидерът на ОУН (б) приема искането на немците и едва по-късно, през септември 1941 г. е арестуван и изпратен в концлагер, където впоследствие към него са приложени привилегировани условия.
Междувременно Легионът на украинските националисти продължава да следва немците по петите им. Личният състав редовно получава заплата, продоволствие... Внезапно Шухевич и Бандера разбират, че в Киев ще влязат не те, а непримиримите им врагове от ОУН (м). И тогава Шухевич изпраща в Берлин дръзко писмо! ‘’Не само дръзко, но и заплашващо с неподчинение немското командване- отбелязва историкът Анатолий Чайковски. – Би било логично, ако веднага след тази заплаха пристъпят към действие, но вместо това ОУН не предприема нищо, сякаш нищо не се е случило. Това означава, че Бандера се е опитвал просто да шантажира Берлин...’’.
Отговорът идва след месец: ‘’Нахтигал’’ е предислоциран в Райха. Тук батальонът го сливат с ‘’Роланд’’ и образуват 201-и батальон от Охранителната полиция. С всеки един от бъдещите полицаи е сключен едногодишен договор за служба в Беларус. От шестотин и повече човека договор не подписват само петнадесет. Доброволците са преоблечени в униформи на CC, а за техен командир е назначен майор Побигущи. Заместник е Шухевич с чин хауптщурмфюрер от СС войските (б. р. хауптщурмфюрер- офицерско звание, съотвества на капитан от Вермахта). И нещо характерно- Шухевич нито го разжалват, нито го разстрелват за наглото писмо, а напротив повишават го в звание.
И така бандеровците загубват своята ‘’битка за Киев’’. Отмъщение се стоварило върху мелниковците. В Житомир били разстреляни два от ‘’стълбовете’’ на организацията им- Сеник-Грибовски и авторът на проекта за конституция на Украйна Николай Сциборски. Погребението им прераства в манифестация, а Мелник нарича бандеровците ‘’каинови-братоубийци’’.
Един от основателите на ОУН Зиновий Книш в статията си ‘’Бунтът на Бандера’’ пише: ‘’Бандеровският терор бил организиран впоследствие в система, която се е контролирала от безславната Служба за безопасност на ОУН (б). Служба, която с необуздани методи се разправя с всички, които счита за свои противници и които се превръщат в препятствие в безумната жажда за власт. Освен членове на ОУН, против които главно е насочена цялата ярост на бандеровската ненавист, загиват и други граждани за това, че не са се подчинили на бандеровските заповеди, ставали са жертва и членове на бандеровската пария, на които украинското сърце отвръща с протест срещу престъпното унищожение на братята си... Ето така се ражда дяволът в украинската политическа действителност. Колко беди е сътворил на Украйна, колко сълзи и кръв е пролял- не може да се изпише. Всичко това е записано в скрижалите на списъка с мъченици на украинския народ и някога той ще застане пред съда на историята’’.
Когато количеството на труповете достига десет, немците решават да усмирят упоритите съюзници. Започва вълна от арести, затворени са канторите на ОУН (б) в Берлин и Виена. Бандера го настаняват в Заксенхаузен. Там той се е намирал под опеката на Международния Червен кръст, свободно се придвижва по територията на лагера, хранел се е с есесовски порцион и е получавал колети и пари. Често той и неговите сподвижници напускали лагера с цел осъществяване на конспиративни контакти. На двеста метра от Заксенхаузен се е намирал замъкът Фриндентал, в който е била разположена школа за агентурно-диверсионни кадри от ОУН (б). Чрез инструктора в школата Бандера е отдавал заповеди на хората си.
За документалния си филм за ОУН и УПА Анатолий Чайковски записва интервю с бившия абверовски офицер Дитрих Витцел. Та той потвърждава, че Бандера и Стецко ‘’били устроени в специален участък, където условията са били по-добри, отколкото в останалата територия на лагера... Връзките между ОУН и Вермахта, въпреки че не са били толкова активни, както по-рано, продължавали’’.
‘’Негова светлост’’ Ерих Кох
През есента на 1941 г. Червената армия изоставя Киев. Възползвайки се от ситуацията, представителите на ОУН (м) с участието на ‘’походните групи’’ провъзгласили Украинска Национална Рада (б.р. Рада- Народно събрание), с председател Николай Величковски.
При благоприятни условия Радата е трябвало да прерастне в парламент на страната. Но не, не се получило! Принципно е нямало как де се случи. Не заради Радата немците са реализирали планът ‘’Барбароса’’, за да делят след това с някакви ‘’получовеци’’ придобитите с бой територии. Както е казвал Райхскомисарят на Украйна Ерих Кох (б.р. Райхскомисар- представител на имперската власт със специални пълномощия, губернатор) ‘’не са ни нужни нито руснаци, нито украинци, нито поляци, трябват ни плодородните земи’’.
Разгневено, Гестапо арестува и разстрелва над четиридесет водещи членове на ОУН, спрян е вестник ‘’Украинско слово’’. През 1942 г. немците екзекутират бургмистъра (б.р. кмет) на Киев Владимир Багазий (поддръжник на А. Мелник), украинците са изгонени от органите на управление и ръководството на полицията.
Виждайки всичко това Мелник отчаяно маневрирал, но безпрекословно изпълнявал заповедите на Берлин. В едно от обръщенията си към народа той заявил: ‘’Украйна! Виждаме, че немските воини под ръководството на Хитлер пропъдиха болшевиките от Украйна. Длъжни сме съзнателно и организирано да им сътрудничим в кръстоносния им поход срещу Москва, въпреки всичките трудности. Духът на Михновски, Петлюра и Коновалец ни показва пътя до окончателната победа’’.
Не остава встрани и професор Величковски, който изпраща на 10 януари 1942 г. писмо до Ерих Кох. В писмото си той изброява фактите на тясното сътрудничество на националистите с фашистите, споменава за нанесените несправедливи обиди и поставя въпроса за необходимостта от възобновяване дейността на Украинската Национална Рада. Посланието му, адресирано с ‘’Ваша Светлост’’ ще бъде намерено през лятото на 1944 г. от оперативна група на Народния комисариат за държавна безопасност на СССР.
С благословението на митрополит Шептицки, на 6 февруари 1943 г. пан Мелник изпраща писмо до Кайтел: (б.р. фелдмаршал Вилхелм Кайтел, началник-щаб на Върховното Главно командване на Въоръжените сили на Германия) ‘’Струва ми се, че е дошло времето да включите Украйна в антиболшевишкия фронт. Необходимо е да се сформира боеспособна украинска войска. Надявам се, че проблемът за създаването на украински въоръжени сили в този вид, в който го изложих в писмото, ще намери във Вас, господин генерал-фелдмаршал, подходящото разбиране и внимание. Украинските верноподаници и преди всичко военните кръгове са готови за разрешение на този въпрос, на който ние в името на победоносния завършек на борбата с Москва придаваме огромно значение, стремим се да вземем участие и да се предоставим в разпореждане на Върховното командване на въоръжените сили’’.
Що се отнася до Бандера, той прекарва в почетен арест до 1944 г.- този момент в неговата биография посочват като пример за непримиримостта му към фашистите.
Кървавата история на УПА (Украинска въстаническа армия)
Искайки да скрие службата си в 201-ви полицейски батальон, Шухевич издава заповед за ден на създаването на УПА да се счита 14 октомври 1942 г. Всъщност УПА се трансформира в такава не по-рано от пролетта на следващата година.
В края на 1942 г. личният състав на батальона не си подновява договорите и затова е бил разформирован. Шухевич се връща в Лвов и се включва в състава на ръководството на ОУН в качеството си на референт по военните въпроси. Според някои източници той е бил задържан от Гестапо, както и други офицери от 201-ви батальон, но е бил освободен. ж
 17-23 февруари 1943 г. в село Тернобеже по инициатива на Шухевич се свиква III конференция на ОУН (б). Въпреки възраженията на Микола Лебед, заместващ арестувания Бандера, било решено да се активизира дейността и да се започне въоръжена борба. Въпреки позицията на водача на ОУН за Западна Украйна Михаил Степаняк, който призовава за въстание против немските окупатори, болшинството от делегатите подкрепя Шухевич. Според Шухевич основните врагове са съветските партизани и поляците, а не хитлеристите. Борбата срещу немците е длъжна да се провежда в интересите на ОУН, ‘’имайки характер на самоотбрана на украинския народ’’ (б.р. Част от делегатите са били убедени в близкото поражение на Германия и изказват мнение възможно най-скоро да се започне борба с немците. Степаняк неслучайно предложил да поставят начало на въстание срещу нацистите, бил е на мнение, че е нужно да се изтласкат немците от Украйна и да чакат пристигането на Червената армия).
Говорейки за УПА, трябва да си спомним за ‘’полевия командир’’ с фамилия Боровец, създател на партизанската ‘’Полеска сеч’’. Псевдонимът му е ‘’Тарас Булба’’. В щаба си е имал свръзка от Мелник, което може да даде представа за възгледите на атамана. Когато отрядът му се разраства до осем хиляди щика, горд от своята войска Боровец я преименува в ‘’Украинска въстаническа армия- Полеска сеч’’. Разположени на една и съща територия. Шухевич разбира, че ще му е трудно да се конкурира за продоволствени и човешки ресурси с Боровец и под дулата на оръдията си го принуждава да се обединят. Именно тогава, през май 1943 г. се появява УПА. В процеса на ‘’обединението’’ бандеровците избиват стотици свои ‘’опоненти’’.
 На 13 април 1943 г. в ОУН (б) се извършва преврат в резултат, на което Шухевич заема длъжността политически ръководител на ОУН (б), измествайки Микола Лебед. Шухевич бързо ориентира УПА срещу отрядите на полската Армия Крайова, което прераства в т.нар. ‘’Волинско клане’’, взаимно унищожение на украинското и полското население. За кратък срок загиват повече от 100 000 поляци и 20 000 украинци.
По-малко от два месеца след обединението бандеровците разоръжават формированието на Боровец, като част от неговите полеви командири са разстреляни. Боровец се отделя от Шухевич и остатъците от бойците си преименува на Украинска национална революционна армия (УНРА). В едно от стълкновенията с УНРА бандеровците взимат в плен Анна Боровец, жена на атамана. Измъчвали я, а после я убили. Боровец избягва във Варшава, където е арестуван от немците и изпратен в Заксенхаузен. Шухевич остава единствен собственик на ‘’марката’’.
Воювали ли са бойците на УПА срещу немците? Според данните на украинските националисти, числото на загиналите немци от ръцете на УПА наброява три-четири хиляди човека. Загубите на оуновците в годините на войната са приблизително същите. Затова пък в изтребването на селяни бандеровците ‘’жънат големи успехи’’. Сметката излиза на десетки хиляди. Тази практика те продължават и след войната. Службата за безопасност на Украйна (б.р. СБУ- създадена на 20 септември 1991 г. , приемник на КГБ на Украинската ССР) в своя официална справка се позовова на съветски архивни документи, от които става ясно, че в периода 1944-1953 г. членовете на ОУН-УПА са извършили 4907 терористични акта, повече от хиляда нападения, палежи на колхози, совхози, селсъвети, клубове... Установено е, че са загинали 22 430 човека, основно цивилно население. Очевидно е, че тези цифри са непълни. С оглед дейността на ОУН и УПА във военните и следвоенните години числото на техните жертви е няколко пъти повече.
‘’Черната ръка’’
Червената армия неудържимо настъпвала на Запад и в Берлин решават да разиграят украинската карта. На 20 септември 1944 г. от Заксенхаузен са освободени няколкостотин концлагеристи-украинци, в това число Бандера, Стецко, Мелник и Боровец.
Самият Райхсфюрер на СС Химлер кани Бандера на разговор. Казал му, че необходимостта от принудителното пребиваване под формата на символичен арест, което е причинено от обстоятелствата, времената и интересите на делото, е отпаднала. Вероятно Химлер се е извинил на Бандера за смъртта на тримата му братя. Най-младият загива по всяка вероятност през 1943 г. Другите му двама братя намират смъртта си в Освиенцим. По някои данни, братята му ги изпращат в този лагер в отговор на едно от писмата на Бандера, което съдържа очевиден опит за шантаж. Очевидно Бандера е простил всичко, защото взима участие в коктейла, организиран от Гестапо в негова чест.
След това от Краков, намирайки се под опеката на абверкоманда-202, Бандера координира подготовката и изпращането в щаба на УПА на диверсионни групи, предназначени за действие в тила на Червената армия. После е бил изтеглен от немците.
През февруари 1945 г. Бандера застава начело на ОУН (б), а Ярослав Стецко става негов заместник. Късно! ‘’Хилядолетният Райх’’ изживява последните си дни и часове... Благодарение на връзките си с американците Бандера успява да измъкне жена си и трите си деца от зоната на съветската окупация. Настаняват ги в бежански лагер, след това те се скриват в малка планинска вила с фамилията Попел. Накрая всички ги преместват в Мюнхен. Именно там в Мюнхен, след войната се установява основната част от мелниковците. По-късно центърът им се премества в Париж, установява се задгранично представителство в САЩ.
През 1946 г. разбирайки, че да се води борба само със силите на едните украинци е невъзможно, Бандера инициира организационното учредяване на Антиболшевистки блок на народите (АБН)- координационен център на емигрантските политически организации от СССР и страните от соцлагера. Начело на АБН застава Ярослав Стецко. В противовес на АБН, мелниковските водачи организират т.нар. ‘’Свободен интернационал’’, който по техните замисли е трябвало да обедини установилите се на Запад сили на страните от Източна Европа в единен антикомунистически фронт (през 1948 г. ‘’Свободен интернационал’’ се влива в структурата на АБН).
В началото на 50-те години Бандера започва да води почти легално съществуване. Агентите на Москва не спират с опитите да си разчистят сметките с него. За да се предотврати покушение срещу Бандера, Службата за безопасност на ОУН (б) организира усилена охрана. Заедно с немската криминална полиция успяват да провалят няколко такива опита.
На 15 октомври 1959 г. Бандера е ликвидиран от агента на МГБ (б.р.Министерство на държавната сигурност) Богдан Сташински. Колкото до Мелник, неговият жизнен път приключва на 1 ноември 1964 г. в Люксембург.
Следва продължение...
Укрите- от Бандера до Майдана. Част 1
Укрите-от Бандера до Майдан. Част 3
| 
