По йезуитски маниер
Кой е възпитавал духовно и идеологически тези кадри? За този процес полага огромни усилия Галицкият митрополит Андрей Шептицки- потомък на древен руски болярски род, предал вярата на своите предци и приел католицизма. 
Правоверен католик от консервативно семейство, офицер от австро-унгарската армия... Той преминава в гръко-католическата вяра и става непълноценен човек, според тогавашните представи. Защо така? Загадката се разкрива, когато разбираме, че по повелята на Лъв XIII той постъпва във Василианския манастир, който е напълно подчинен на йезуитите. През 1901 г. той става митрополит на Галиция.
Във вестник ‘’Прикарпатска Рус’’ била публикувана статията на М. Глушкевич със заглавие ‘’Митрополит Шептицки и руското дело’’. Както отбелязва автора, когато Шептицки е назначен на длъжност митрополит, неговото аристократично произхождение, огромното му влияние във властовите кръгове, блестящите маниери и умението му да говори с всички благодушно привлича симпатиите на галицко-руското духовенство. ‘’Но ето- продължава М. Глушкевич- след думите следват дела, неоставящи в никакъв случай съмнение относно целите на хитрия йезуит. Със свойствената за този орден решителност, неспиращ се пред нищо, той започва да насажда и укрепва, както сред подчиненото му духовенство, така и сред народните маси мазепински сепаратизъм (б.р. Мазепинство- определение, което се използва за отъждествяване с украинското политическо движение и неговите участници. Името идва от хетмана Иван Мазепа и означава преди всичко действие, аналогично с това на Иван Мазепа по време на Северната война, когато той предава руския цар Петър I и минава на страната на противника. Терминът намира широко разпространение сред официалните власти на Руската империя (особено в края на XIX- началото на XX век) за обозначаване на украинския сепаратизъм и по отношение на поддръжниците на украинофилството. От своя страна украинофилството е обществено-литературно движение в средата на XIX век сред украинците в Русия и Австро-Унгария (Галиция); представителите на това движение са се стремили да съхраняват и развиват езика, литературата и културните особености на украинския народ, които по това време са наричани малоруси в Русия и русини в Австро-Унгария).
За епископи той назначавал ревностните привърженици на украинския сепаратизъм, най-злите врагове на всичко руско. Управлението на униатските духовни семинарии той възлага на същите тези мазепинци, които са се отрекли от руското си име. Кандидатите за духовни знания, които не скривали своя руски произход, престанали да ги приемат в духовните семинарии, а постъпилите от началото ги изключвали оттам. Стигнало се е до там, че в лвовската духовна семинария от общия брой 216 възпитаници останали само 11 човека, които нежелаят да се преклонят пред ‘’украинската’’ идея. Тях малцината ги подлагат на, със знанието и позволението на Шептицки, бойкот, побои и всякакъв род издевателства от страна на другарите украинци. Тези руски младежи, на които мечтата на живота им е да станат свещеници и да работят за просвещението и икономическото благо на народа, Шептицки ги изключвал от духовната семинария тогава, когато завършвали четвърти курс и го е правил нарочно, за да зачеркне няколко години от живота им’’. (‘’Прикарпатска Рус’’, 1915 г).
Едновременно с тези чистки митрополит Шептицки започва да прокарва различни нововъведения в богослужението, за да го приближи към латинското. При което първите обновители се явяват реформираните по йезуитски маниер монаси-василиани ‘’при които ненавистта им към руския православен обряд достига до бяс’’.
Секретният план на Шептицки
През февруари 1915 г. руското разузнаване се сдобива с личния архив на Шептицки, зазидан в стена в неговата резиденция в Лвов. Скривалището го издава архитектът и предприемач Иван Левински. В черновата на документа от средата на август 1914 г. е описан планът за преобразуването на Мала Русия след нейното завладяване от Германия и Австро-Унгария.
''Веднага щом победоносната Австрийска армия навлезе на територията на руска Украйна ни предстои да решим три задачи: военна, правна и църковна организация на територията. Решението на тези задачи трябва частично да се предшества от каквато и да е била мирна конференция, която е нужна не само за спомагане действията на нашата армия и очакваното въстание на украинците и неговото урегулиране, но и за това тези области при всички случаи, във възможно най-голяма степен да се откъснат от Русия и да им се придаде характер на национална, независима от Русия територия, чужда държава със собствен цар.
За тази цел би трябвало да използваме потъпканите (фалшиво преиначени) от Русия традиции на Украйна, за да ги възродим толкова здраво в съзнанието на народа, че никаква политическа комбинация не би имала силите да унищожи нашата победа.
- Военна организация. Тази организация би следвало да се съгради на основите на традициите на запорожките казаци. Трябва да имаме предвид, че тези традиции са живи в Украйна и имат местно-национален характер. Донските казаци, които се считат за специфично руска структура са извращение от тези казашки традиции. Руските, донски казаци освен името, нищо друго не са съхранили от украинското казачество. При все това, наименованието ''казак'' се позиционира в народното съзнание като синоним на древен национален герой. Може след някоя победа най-бележитият пълководец от армията ни да бъде назначен по волята на нашия Император за ''Хетман на Украйна'' (б.р. В Украйна през XVI-XVII век Хетманът е бил избиран от запорожките и реестровите казаци. След измяната на Иван Виговски, кандидатурата на Хетмана се съгласувала с руското правителство, а след предателството на Иван Мазепа фактически започнали да ги назначават).
- Правна организация. Освен обявяване свободата на личността, веротърпимост по отношение на всички религии и такива подобни фундаменти, би трябвало да публикуваме австрийския граждански кодекс в превод на украински език, като този превод трябва да бъде оповестен за оригинален, ако е възможно нека се публикуват и други австрийски закони.
- Църковна организация. Нужно е да следваме една цел: възможно най-пълно отделяне на украинската църква от руската. Без да засягаме вероучението в областта на догматиката, би трябвало да издадем редица църковни постановления (например: украинската църква да се откъсне от водачеството на петербургския синод, да се забрани молитвата за царя, да се напътстват да се молят за Негово Величество, съответните (великоруски-московски) светци да се зачеркнат от календара и т.н.)
Всички декрети обаче трябва да произлизат от духовната власт, а не от гражданската и военната власт, за да може по такъв начин да се скъса с руската система. Институция като синод, подражаващ на петербургския, също не би бил целесъобразен. Тези декрети могат да се обнародват от името на ''Митрополита на Галиция и цяла Украйна'' , постановявайки че всички те са съответствени и съобразени с традициите на Източната църква и епархиите и са били одобрени от военната администрация.
Като митрополит аз бих могъл да реализирам това, понеже съгласно постановленията на източното църковно право и традициите на моите предшественици, аз имам правото с одобрението на Рим да осъществявам архипастирската власт във всички тези области. Ако моите проекти бъдат одобрени, а това несъмнено ще се случи, то в Украйна ще се създаде централна духовна власт и църква, институция представляваща неделимо цяло. Тя ще бъде разделена от руската.
Известна част от епископите, родом от Великорусия, а също и тези, които не се подчинят на тези предписания могат да бъдат незабавно отстранени и заменени с други, които приемат украинските и австрийските убеждения. Рим впоследствие ще приеме въпросните постановления и назначения. Ще ги одобрят и източните патриарси и платените правителства. Признаване на всичко това аз бих могъл да прокарам в Рим или по-точно аз вече в значителна част съм подготвил всичко. Ортодоксалността на църквата от това не би се разклатила. Тя трябва да бъде съхранена в цялостта си, нужно е само кардинално да я очистим от московското влияние.
Лвов, 15 август 1914 г.''
По това време, когато Николай II е четял този документ, самият Галицки митрополит му е изпращал писма с поздрави. Разглеждайки документа, императорът написва: ''Какъв мерзавец!''
Шептицки бил арестуван. През март 1917 г. той е бил освободен с решение на Временното правителство.
''Коронацията на Хитлер''
На 30 юни 1941 г. Шептицки излиза за тържествена среща с войските на Вермахта и подразделенията на ОУН. В тези дни той издига молитва за ''победоносната немска армия'' и благославя за успех бандеровския ''ред'' начело със Стецко. И побързва да увери фашистките генерали в безкрайната преданост на униатската Църква към делото на фюрера. В прогласеното послание Шептицки призовава паството си да оказват всестранна помощ на Вермахта, не забравил, разбира се и Гестапо- в това отношение в обръщението си той казва: ''Трябва да се обърне внимание на хората, които са служили на болшевиките''. Също така Шептицки организира подчинената му служба от военни капелани да изпрати такива в СС дивизията ''Галиция'' и наказателните батальони ''Роланд'' и ''Нахтигал''.
След взимането на Киев главата на Украинската гръко-католическа църква изпраща писмо на Хитлер: ''Ваше Превъзходителство! Като глава на Украинската гръко-католическа църква, аз поднасям на Ваше Превъзходителство моите сърдечни поздравления по повод овладяването на столицата на Украйна, златоглавият град на Днепър- Киев!...
Ние виждаме във Вас непобедимия пълководец на ненадминатата и славна Немска армия. Делото за унищожаване и изкореняване на болшевизма, който Вие, фюрерът на Великия Немски Райх си поставихте като цел в този поход, осигуряват на Ваше Превъзходителство благодарността на целия Християнски свят. Украинската гръко-католическа църква разбира истинското значение на могъщото движение на Немския народ под Ваше ръководство... Ще моля Бог за благословение на победата, която ще стане гарант за продължителен мир за Ваше Превъзходителство, Немската Армия и Немския Народ.
С дълбоко уважение Андрей граф Шептицки, митрополит''.
През 1943 г. униатското духовенство помага на окупаторите при създаването на СС дивизия ''Галиция''. В нейния състав воюват главно гръко-католици от Западна Украйна, в това число и семинаристи. Подразделението е осигурено с капелани. В началото на 1944 г. Шептицки предписва на духовенството си да предават на немската власт църковните камбани с цел да ги претопяват за нуждите на фронта.
Пристигнал в Лвов с команда 202-Б (подгрупа II (б.р. Занимава се с диверсии, въстания, терор. Задачи на подгрупата: подготовка за изпълнение на задачи от жителите на Западна Украйна; използването на мелниковци и бандеровци; пропаганда в руския тил водеща до разложение; систематизация на показанията на руските военнопленници за настроенията в Съветския съюз, състоянието на пътищата и военните предприятия; организация на охраната на военните предприятия на територията на генерал-губернаторството, охрана на нефтените райони в градовете Борислав и Стрие, изпращане на агенти на руска територия и организиране на въстание на украинското население, използване за интересите на Германия на украинската църква)) , подполковник Айкерн установява контакт с митрополита на украинската униатска църква. Митрополит граф Шептицки, както ми съобщи Айкерн, бил пронемски настроен, предоставил дома си под разпореждането на Айкерн на команда 202, въпреки че този дом не бил конфискуван от немските власти. Резиденцията на митрополита се намирала в манастир в Лвов. Цялата немска част се е снабдявала от манастирските запаси. Обикновено митрополитът обядвал с Айкерн и неговите най-близки сътрудници. По-късно Айкерн, като ръководител на отдел Изток (б.р. Ернст Айкерн приема от полковник Щолце ръководството на отдел Изток II към управлението на Абвера в щаба на въоръжените сили на Германия в Берлин), заповядва на подчинените си да установят връзка с църквата и да я поддържат.
Следва продължение...
Укрите- от Бандера до Майдана. Част 1
Укрите- от Бандера до Майдана. Част 2
| 
