До тук сценарият е ясен : терористични атаки над Западни държави и политици, надпреварващи се в измислянето на най-оригинални прилагателни, изразяващи шок, възмущение и осъждане на случилото се. Британските, китайските и японски лидери се обявиха за „ шокирани“ от атаките над Париж, които бяха щателно описани от президента на САЩ Барак Обама като „ възмутителни“ и „ ужасяващи“; „ потресаващи“ и „ действия на страхливци“ от президента Франсоа Оланд, „варварски“ от министър-прецедателя на Индия – Нерендра Моди, „ презрителни“ от генералния секретар на ООН – Бан Ки-Mун и „ гнусни, зли и подли “ бе описанието дадено от държавния секретар на САЩ Джон Кери, който очевидно притежава най-изчерпателния речник за синоними.
Атаките в Париж бяха всички тези неща. Нещото, което не бяха обаче, е изненадващо.
Неизбежни са осъществяваните от време на време атаки над Запада, тенденцията всъщност предполага в бъдещите десетилетия да ставаме свидетели на все повече такива, а не по-малко. Ако искаме в далечен план да намалим риска от тероризъм и своевременно да намалим вероятността западните общества да се изродят в неразпознаваема карикатура на миналата си същност, трябва да престанем да виждаме тероризма като шокиращ и противоестествен, а вместо това да го разпознаем като растящ проблем , който трябва да бъде по-скоро обуздан, от колкото „победен“.
Политиците не обичат да говорят по този начин, но ние не сме политици. Затова нека погледнем някои болезнени истини.
No. 1 : Не можем да държим лошите навън.
Границите са лесно преодолими. Съединените щати имат повече от 152 000 км брегова ивица. Гърция има 6 000 острова и около 16 000 км брегова ивица.
Човек може да премине пеш от Ирак и Сирия през Турция и България. Осемстотин милиона души годишно преминават през летищата на САЩ и около 1,7 милиарда преминават през европейските летища. Никоя стена не може да е достатъчно дълга или висока, за да попречи наистина отчаяните или наистина решените да преминат, на света няма и достатъчно пазачи, които да наблюдават всеки сантиметър от брегова ивица или гранична зона.
No. 2 : Освен това споменахме, че заплахата е вече „вътре“
Терористичните атаки в Лондон през 2005г. бяха извършени от британски граждани, атаките по време на Бостънския Маратон бяха подготвени от американски граждани, по всичко личи и че терористичните действия в сърцето на Франция също бяха извършени главно от френски граждани. Всяка една държава на планетата има своите разгневени младежи, а Интернет дава лесен достъп до множество убедителни идеологии, които да оправдаят всякакъв вид изрази на гняв. Назначаването на повече гранични полицаи или задържането на бежанци, бягащи от войната и мизерията опустошила родните им места, нещо което много членове на американския Конгрес нямат търпение да направят, няма да помогне, когато заплахата е вече между нас.
No. 3 : Повече подслушване и наблюдение, също няма да ни отърват от тероризма.
Както стана ясно след признанията на Едуард Сноудън през 2013г. , американското правителство подслушва половината свят, същото правят и повечето правителства в Европейския съюз. Проблемът е там, че колкото повече информация събираш, колкото повече сателитни снимки, кадри, заснети от безпилотни летателни апарати, обаждания или имейли наблюдаваш, толкова по-трудно става да различиш сигнала от шума. Според изследване на Washington post, Агенцията за Национална сигурност на САЩ прихваща милиарди разговори всеки ден. Но въпреки сложно разработените компютърни програми, проектирани да засичат „подозрителни“ съобщения и действия, не всичко може да бъде анализирано и в много случаи много ценно време бива похабено за фалшиви вероятности.
Понякога властите изваждат късмет и случайно попадат на някой заговор преди да може да бъде осъществен. Въпреки това, информацията събрана от електронни източници, камери за видео наблюдение и т.н. , често биват най-полезни чак след терористично нападение. Веднъж осъзнали кого трябва да търсят, властите могат да проследят действията му, за да разберат как определената атака е била извършена, а понякога даже и да свържат извършителя с предишни неиндентифицирани заговорници. Редките случаи, когато атаките са осуетени навреме, се дължат на факторите, които обикновено държат престъпността да не изскочи през тавана, а именно – добра изследователска работа, бдителни общности или глупавите грешки на „лошите типове“ .
No. 4. Разгромяването на Ислямска Държава(ИД), няма да заличи тероризма.
Не се заблуждавайте, Ислямска Държава дори не е най – смъртоносната терористична организация в наши дни - Нигерийската Боко Харам печели този приз. Независимо от всичко, преди ИД беше Ал Кайда, която ни поднесе 9/11 и бомбените атентати в Мадрид и Лондон, преди Ал Кайда, имаше Хизбула и Хамаз. А преди тях – групите на Абу Надал, Черният Септември и множество други фракции от Организацията за освобождение на Палестина. Европа е ставала свидетел на много повече терористични атаки през 70-те и 80-те години на миналия век отколкото след 9/11 2001. Сега Ислямска Държава може и да е специалитета на деня за разгневените младежи по света , но дори и да заличим всеки един боец на ИД в Сирия и Ирак, Близкия изток ще продължава на кипи, същото важи и за предградията на Париж.
И не, не е виновен само Ислямът. Крайно десни екстремисти в САЩ все още убиват повече хора от джихадистите. Нападението на остров Утоя в Норвегия през 2011, което отнеха живота на 77 човека, бе извършено от един единствен човек – терористът с крайно десни убеждения Андерс Брейвик. От 2006г. насам, повечето смъртни случаи по време на терористични атаки са причинени от крайно десни екстремисти или сепаратистки движения. В днешно време дори на будистите не може да се разчита да бъдат миролюбиви. Наскоро, будистки войни нападнали бирманското село Йан Тей и убили по особено жесток начин повече от седемдест човека от които 28 деца.
No. 5. От гледна точка на статистиката, тероризмът остава сравнително малка заплаха.
Това разбира се, не е утеха за жертвите или техните близки, но може би ще даде утеха на останалите. Страшните статистики, които виждаме за предполагаемя възход на броя на жертвите при глобални терористични атаки включват и нападения, извършвани в региони разтърсвани от военни конфликти, като Сирия, Ирак,Нигерия и Афганистан. Между 2000-2014г. само 2,6 процента от жертвите на тероризма са били граждани на западни държави. Ако стои далеч от военни зони, е по-вероятно средностатистическият западняк да бъде убит от светкавица, отколкото от някой терорист. Без значение как гледаме на нещата, на тези от нас, които живеят на запад им е значително по-лесно. Ние живеем по-дълго и е по-малко вероятно да умрем от насилствена смърт, в сравнение с хората, живеещи в други разкъсвани от военни конфликти райони. Ако живеете в Ирак, Либия, Сирия или Нигерия и Афганистан, насилствената смърт е постоянно грозяща заплаха за вас. Ако пък живеете в Бостън, Отава или Париж – не е необходимо да се безпокоите толкова много.
No. 6. Но не се и отпускайте прекалено, защото е по-вероятно нещата първо да се влошат, преди да се подобрят.
От историческа гледна точка, относителните спокойствие и безопасност, на които се наслаждаваме на запад са анормални. До 1850г. , средната подължителност на живота в Европа била около 40 години, а днес тя е повече от 80 г. Историята на Запада е също толкова наслоена с насилие и кръв, колкото тази на съвременния Арабски полуостров – с кратки периоди на мир, разчупвани от продължителни жестоки военни конфликти. Затова, не трябва да разчитаме, че това „ Западно спокойствие“ да продължи дълго. Някой ден , политическият, етнически и религиозен раздор в Близкия изток е възможно да бъде прекратен, но със сигурност няма да е скоро и със сигурност процесът няма да бъде ускорен от агресивните действия от страна на западния свят срещу Ислямска Държава. Много вероятно е през идните десетилетия, светът да стане свидетел на ръст в броя на конфликтите и е все по-малко вероятно е западът да бъде пощаден. Кризата със сирийските бежанци даде на Европа възможността да опита от вкуса на последиците от миграцията на многочислени групи хора от един регион в друг. Европейските служби за граничен контрол, социални служби и хуманитарни организации набързо бяха погълнати от потока на повече от 750 000 бежанци, и въпреки че много от тях са такива за каквито се представяха, малка част от тях не са. Представете си какво ще се случи само след няколко десетилетия, когато климатичните промени разпалят нови конфликти за ресурси и многомилионни миграционни вълни от хора тръгнат в търсене на по-добър живот. Скорошно проучване на студенти предполага, че температурите в Близкия изток ще станат прекалено горещи за да бъде населявян от хора. Какво следва тогава ?
No. 7. Междувременно зле планирани действия от страна на Запада може още повече да влошат нещата.
Значи след атаките в Париж, щастливият, затлъстял и привилигерован Запад иска да обърне гръб на стотиците хиляди отчаяни мюсюлмани, търсещи по-добър живот за себе си и семействата си само защото има вероятност малка част от тези бежанци да са внедрени екстремисти. Е, Ислямските джихадисти не биха могли да се надяват на по-добър подарък за пропагандата си,с която набират своите последователи.
Същото важи и за предприемането на военни действия срещу Ислямска Държава. Ако изпратим многочислена сухопътна войска в Сирия и Ирак като отговор на атаките в Париж, още веднъж ще се превърнем в озурпатори и големи примамливи мишени. В случай че бомбардираме всяка сграда за която се предполага, че е собственост на ИД, има огромна вероятност да бомбардираме нищо неподозиращи невинни граждани, а това няма да ни помогне в създаването на нови приятелства. Също така, ако заличим ИД в Сирия, може да открием пътя на нови екстремистки организации или пък да помогнем на изнемощелия президент Башар ал-Асад, въпреки факта, че точно неговите брутални действия и тези на други лидери в района вдъхновиха появяването на ИД.
Та какво следва в Сирия? Да се отървем ли от ИД или пък от Асад? Ирак трябва да ни напомни, че природата не обича да се месят в работата й.
Военните сили може да играят някаква роля в предотвратяването на терористични атаки, но когато не знаем в кого точно да се целим или не разбираме добре динамиката на района в който се намираме, тази роля не може да е нищо друго освен нищожна.
No. 8. Тероризмът трябва да бъде „обуздан“
Не мога да повярвам че трябва да го повторя отново, но... не FOX News, не можем да „спечелим войната“ срещу тероризма, поне не повече от колкото можем да „сечелим войната“ срещу престъпността, разпространението на наркотици и бедността. Въпреки че не межем напълно да елиминираме риска от тероризма, можем да възприемем адекватни политики, които да намалят риска и последиците които представлява той (тероризма). Можем да спонсорираме организации, които тълкуват Исляма много по-различно от екстремистите. Организации ,които се съсредоточават в рехабилитацията на гневни тийнейджъри привлечени от екстремистката идеология, но все още не са предприели сериозни действия за нараняването на други. Може да се опитаме да дадем подкрепата си на законодателните органи в тези страни, които да ограничат тези екстремисти. Ако сме достатъчно креативни в подходите си, можем да намерим начини да затрудним изпълняването на терористични атаки или да направим така, че изпълнените атаки да имат по-малък удовлетворяващ ефект върху изпълнителите.
No. 9. За да направим това обаче трябва да избегнем позьрските политически похвати, които представляват повечето публични дебати на тема „ контратероризъм“ и вместо това да говорим открито за цената и предимствата от алтернативни подходи.
Може да увеличим броя на граничните полицаи, броя на бомбите, войниците и агентите които пращаме да се борят срещу тероризма , някои от тях може и да успеят да намалят шансовете на терористите да изпълнят успешни терористични атаки. Но всеки един от тези методи ще има своите последици, било то финансови или политически, дори и човешки жертви. Повече полицейско присъствие може да означава по-прикрити терористични заговори, а хипотетичната злоупотреба със служебно положение от страна на полицаите може да означава повече последователи за ИД или нейни наследници. В света на изчерпаемите ресурси, повече субсидии за сектора за обществена сигурност ще означава по-малко пари за друг жизненоважен сектор.
Четиринадесет години след 9/11 все още има удивително малка представа за това, кои методи за борба с тероризма са ефективни и кои не. Това отчасти се дължи на факта , че правителствата не винаги имат за приоритет да открият и спонсорират най-ефективните методи. Това трябва да се прекрати. Трябва да сме твърди и сигурни в решенията си по въпроса, точно както сме твърди и сигурни по въпроса със справянето с престъпността, заболяванията и инцидентите по пътищата, а и много други. Необходимо е да си дадем сметка до колко изпращането на повече военни и засилването на бомбардировките ще даде категоричен резултат и какъв ще е размерът на маргиналните последствия от тези действия? Кога ще кажем „ да, увеличаването на броя на граничната полиция ще намали риска от териристични атаки с 5%, но цената е прекалено висока, за да си го позволим? Или дори : можем да намалим риска от тероризъм до 85%, ако превърнем Франция или САЩ в полицейски държави, но предпочитаме сегашните нива на риск от терористични атаки пред това да изменим на ценностите, които ни правят това което сме.
10. Трябва да спрем да награждаваме тероризма.
Можем да намалим цената, която тероризмът ни коства като намалим облагите, които терористите получават след един подобен атентат. Тероризмът се използва от всички, които искат да дадат гласност на идеологията си защото е ефективен, относително ефтин и лесен за изпълнение. От гледна точна на Ал Кайда, атаките от 9/11 бяха невероятен успех. Те костваха на САЩ милиарди долари, тъй като бяха затворени летища, стокови борси и провокираха скъпите войни в Ирак и Афганистан. От гледна точка на ИД, атаките в Париж също проработиха – антибежанското настроение ще рефлектира положително върху набирането на нови последователи, а страхът от нови атаки доведе до затваряне на държавни институции не само в Европа, но и в САЩ. Колкото повече Запада заплашва с бомбардировки и войници, толкова по-щастлива е ИД. Най-евтиният и лесен начин за намаляване на ползите от тероризма е да спрем да преиграваме. Фактът, че 129 души загубиха живота си в Париж е ужасна трагедия и отвратително престъпление, но само в САЩ 16 000 души годишно биват убити в „обикновени“ убийства , 34 000 намират смъртта си в автомобилни катастрофи, а 39 000 умират от натравяне по погрешка. Трябва да скърбим за всяка една смърт и трябва да вземем мерки, за да предотвратим бъдещи инциденти, както и да наказваме всеки, който целенасочено нарянява други.
Най-важното е да престанем да гледаме на тероризма като уникално явление. Колкото повече се паникьосваме и преиграваме реакциите си, толкова повече тероризъм ще получаваме в замяна.
Source: http://foreignpolicy.com/2015/11/20/the-threat-is-already-inside-uncomfortable-truths-terrorism-isis/ | 
