“Die Welt”- Феликс Келерхоф, 17.07.2013 г.
Преди 70 години Източният фронт е бил арена на ожесточено сражение. На 5 юли 1943 г. Вермахтът започва настъпателната си операция на Курската дъга. Но операцията е очаквана- Червената армия в продължение на няколко месеца се е готвила за отбрана. Военният историк, полковникът в оставка Карл-Хайнц Фризер, работещ много години във военно-историческото управление на Бундесвера се счита за най-добрият специалист по събитията на Източния фронт. Той подробно е изучил както немски, така и руските документи.
 Die Welt: Битката при Курск през лятото на 1943 г. се смята за “най-грандиозното сражение на всички времена“. Справедливо ли е това твърдение?
Карл-Хайнц Фризер: Да, превъзходната степен е напълно уместна в този случай. В битката при Курската дъга през август 1943 г. и от двете страни взимат участие четири милиона войника, 69 хиляди оръдия, 13 хиляди танкове и 12 хиляди самолета.
-Обикновено численото превъзходство е на страната на атакуващия. Но при Курск ситуацията е различна. Вермахтът е разполагал с три пъти по-малко сили, отколкото армията на Сталин. Тогава защо Хитлер все пак се е решил да атакува?
- През лятото на 1943 г. Германия за последен път успява да обедини всички свои сили на Източния фронт, защото по това време войските на антихитлеровската коалиция започват своята операция в Италия. Освен това, немското командване се е опасявало, че съветското настъпление през лятото на 1943 г., началото, на което е трябвало да стане битката на Курската дъга, ще нарастне подобно на снежна лавина. Ето защо е взето решение за превантивен удар, докато тази лавина все още не се е помръднала от мястото си.
- Няколко седмици преди началото на настъплението Хитлер решава, че то ще бъде спряно, в случай че съюзниците нанесат удар по Италия. Как мислите това стратегическо правилно или грешно решение е?
- Самият Хитлер се отнася към тази офанзива много двойствено. Върховното командване на сухопътните войски се обявява за настъплението, а Върховното командване на Вермахта е против (б.р. В продължение на почти цялата Втора световна война Върховното командване на сухопътните войски формално не се подчинява на Върховното командване на Вермахта. Върховното командване на сухопътните войски под ръководството на Хитлер фактически командва източноевропейския театър на военните действия, докато Върховното командване на Вермахта отговаря за военните действия в останалите части на Европа). В края на краищата, при Курск става дума за тактико-оперативни, а в Италия за стратегически цели, а именно за предотвратяване на войната на няколко фронта. Ето защо Хитлер се решава на компромис: настъплението трябва да започне, но незабавно да се спре, ако ситуацията в Италия стане критична.
 - Най-известният фрагмент от операция “Цитадела“ става разигралото се танково сражение при Прохоровка на 12 юли 1943 г. Наистина ли тогава са се сблъскали две “стоманени лавини“?
- Някои твърдят, че в тази битка взимат участие 850 съветски и 800 немски танкове. Прохоровка, където уж са унищожени 400 танка на Вермахта, се счита за “гробище за немските танкови сили“. Но, всъщност в този бой са взели участие 186 немски и 672 съветски танка. При това Червената армия губи 235 танка, а немската войска- само три!
- Но как е възможно това?
- Съветските генерали са объркали всичко, което са можели да направят, защото Сталин грешейки в изчисленията си, ги е ограничил много в сроковете на операцията. По такъв начин, “атаката на камикадзетата“ осъществявана от 29-ти танков корпус завършва незабелязано в капан, устроен по-рано на съветските войски, около който се намират немските танкове. Руснаците губят 172 от 219 танка. 118 от тях са напълно унищожени. Вечерта на 12 юли немските войници изтеглят повредените си танкове за ремонт, а всички повредени руски танкове взривяват.
- Сражението при Прохоровка завършва с победа на съветските или немските войски?
- Всичко зависи от каква страна ще погледнеш на ситуацията. От тактическа гледна точка побеждава немската армия, а за съветските войници този бой се превръща в ад. От оперативна гледна точка това е успех за руснаците, понеже немското настъпление за момента е спряно. Но, всъщност първоначално Червената армия е планирала унищожаването на два танкови корпуса на противника. Ето защо стратегически това също е бил неуспех за руснаците, тъй като в Прохоровка е планирано да се разгърне Пета гвардейска танкова армия, която впоследствие е трябвало да играе главна роля в лятното настъпление.
- След десанта на британските и американските войски в Сицилия, Хитлер отзовава Втори СС танков корпус от фронта, въпреки че е било невъзможно да го прехвърли бързо в Сицилия. От гледна точка на управлението това е било съвършено безсмислено, та нали предислокацията на танковете в Южна Италия би отнело няколко седмици. Защо все пак Хитлер реализира това?
- Това не е военно, а политическо решение. Хитлер се е страхувал от капитулацията на италианския си съюзник.
 - Действително ли битката при Курск се превръща в преломен момент за Втората световна война?
- Не.
- Защо не?
- Нито Курск, нито Сталинград се превръщат в преломни моменти. Всичко е било решено още през зимата на 1941 г. в битката при Москва, завършила с краха на блицкрига. В продължителна война Третият райх, изпитващ недостиг на гориво, е нямал шансове срещу Съветския съюз, който освен това е получавал поддръжка от САЩ и Великобритания. Дори, ако Германия бе победила в Курската битка, тя не би могла да предотврати поражението си във войната.
- В своите изследвания вие вече развенчахте няколко мита за Курската битка, които господстваха в бившия Съветски съюз. Защо именно за това сражение има толкова много легенди?
- В съветската историография на Курската битка, “най-великото сражение на всички времена“, първоначално се е отреждала учудващо малка роля. Причината за това е, че грешките допуснати от съветското командване в хода на сражението са просто позорни, а загубите ужасяващи. Ето защо впоследствие истината е заменена с митове.
- Как вашите руски колеги оценяват днес Курската битка? Както и преди ли в Русия преобладават легенди в тази насока? Изменило ли се е нещо в схващането по този въпрос в епохата на Путин в сравнение с времената на Елцин?
- В последните години се появиха няколко критични публикации. Автор на една от тях е Валерий Замулин, който потвърждава огромните загуби на съветските войски в Прохоровка. Другият автор, Борис Соколов отбелязва, че официалните данни за загубите са силно занижени. Впрочем, руският президент Владимир Путин изиска от руските историци да създават положителен образ на Червената армия. Оттогава тези колеги, както ми разказваха източници от Москва, са принудени да се “раздвояват“ между “истината и честта“.
Source: http://www.inosmi.ru | 
