Преди 25 години, в утрото на 4 юли 1989 г. 19-годишният син на белгийски фермер Вим де Лар кротко си стоял на верандата в къщата на баща си в селцето Кооихем, докато на главата му не се сгромолясва един съветски изтребител МиГ-23М...
Пристигналата полиция дълго време не е в състояние да проумеее какво се е случило. Откъде на 15 километра от белгийско-френската граница, която се намира на повече от 1000 километра от СССР ще се намери самолет с червени звезди на крилете? А, и още нещо- самолет без пилот, доколкото в отломките на изтребителя не намерили никакви други тела, освен трупа на нещастния Вим де Лар.
Но пилот в самолета не е и могло да има- той е катапултирал на 900 км. от мястото на трагедията, в района на полския град Колобжег на брега на Балтийско море.
На 4 юли 1989 г. от летището на една от авиочастите на Северната съветска група войски в района на Колобжег излита изтребител МиГ-23М, който е пилотиран от летец 1-ви клас полковник Николай Скуридин (общ нальот повече от 1700 часа, включително на МиГ-23М- 527 часа). Въпреки този сносен като часове нальот Скуридин не е строеви летец, а началник на политическия отдел на 239-та изтребителна авиодивизия (заместник-командирите по политическата част в съветската авиация също е трябвало да летят самостоятелно определено количество часове за поддържане на летателната си годност).
Това е бил неговият втори полет в този ден и всичко вървяло нормално до определена височина, докато не чува тракане в левия въздухозаборник. Едновременно с тропането пада рязко скоростта на самолета, а също така моторът престава да се чува. Всичко това предполага, че двигателят е спрял да работи и пилотът постъпва така, както е предписано в инструкциите да се постъпва в такива ситуации- той насочва изтребителя откъм страната на морето и катапултира.
Вече във въздуха, спускайки се с парашута Скуридин вижда, че зад турбината на снижаващия се самолет се провлачва черен дим. Над морето съветските локатори загубват изтребителя, а излетелите след него прехващачи не успели да намерят авариралата машина.
По-нататък се случва това, което впоследствие самите авиатори наричат уникално явление: 6 секунди след катапултирането на пилота поради изменение на центрирането, самолетът прекратява снижаването, преминава в хоризонтален полет, а двигателят му започва да увеличава оборотите. Изтребителят продължава полета, набирайки височина в автоматичен режим (автопилотът продължава да работи) стриктно по зададения курс. Командващият авиацията на Северната група войски генерал-майор В. Огнев докладва на командването на ВВС за произшествието и за това, че самолетът падайки в морето не нанася никакви щети, което естествено не съотвества на действителността.
 Системата за разпознаване “свой-чужд‘‘ също била включена, ето защо службите за противовъздушната отбрана (ПВО) на Полша и ГДР (б.р. Германска демократична република) се отнасят съвсем спокойно при появата на съветския самолет на своите радари, като го наблюдавали до момента, в който съветският самолет преминава цяла Източна Германия и достига границата с ФРГ (б.р. Федерална република Германия).
По-късно представители на западногерманското ПВО ще твърдят, че са засекли съветския изтребител и са го съпровождали до самата си граница. При все това, изтребители на Бундесвера са вдигнати във въздуха, те се опитали да настигнат МиГ-а, но той пресича холандската граница. И едва два американски изтребителя F-15, които са вдигнати от холандската база Сустерберг настигат съветския самолет. Приближавайки се плътно до червенозвездната машина, американските летци разглеждат внимателно самолета и предават в командния си пункт следното съобщение:- “В кабината няма никой“. Никой не се е решил да даде заповед да се свали странния изтребител- как ще се отнесе Съветския съюз към това не е ясно, може пък война да започнат заради него. Поради тази причина самолетът преминава над гъстонаселени райони в Холандия и Белгия.
Натовците решават да не предприемат нищо- може би МиГ-ът изразходвайки горивото си ще достигне до Ла Манша и ще падне в морето. Но той се стоварва точно над главата на бедния Вим де Лар- за нещастие за него и за голям късмет на Москва. Работата е в това, че точно този ден, 4 юли 1989 г. се е състояла визита на Михаил Горбачов във Франция и ако само още 15 км. беше продължил самолета, щеше да премине на френска територия и съответно щеше да гръмне неописуем скандал. Така че случаят се потулва. СССР изразява съболезнования на семейството на загиналия белгиец и тихо изплаща 800 000 долара компенсация.
 “Едва се отървахме от страшна катастрофа. Трудно е да си представим какво би могло да се случи, ако самолетът бе паднал в индустриалните зони на Лил“- облекчено въздъхва министърът на вътрешните работи на Белгия Луис Тобек и изразява мълчаливо желание тази история да се забрави.
И се забравя. За Матиас Руст, който на 28 май 1987 г. приземява своята “Чесна“ пред кремълските стени са слушали почти всички, като съветската ПВО отнася много критики, а за полета на “конника без глава“ МиГ-23М на 4.07. 1989 г., който преминава през цяла Европа помнят малцина, като почти никой не упреква във връзка с този полет натовската ПВО.
Неуправляемият полет на МиГ-а убедително показва, че системата на ПВО на НАТО се оказва, че не се намира на “нужната висота“. След пресичането на “желязната завеса“ изтребителят преминава над западногермански, американски и британски войскови групировки, над техните системи на ПВО и летища с изтребители. Но да спрат полета на съветския самолет натовците така и не се решават (или пък не могат).
Source: http://www.softmixer.com | 
