Фредерико Росас, “El Pais“, Испания
Минали са вече 70 години, но бразилецът Жулио де Вале и досега не може да забрави гласа на Бог, “който ни повели да влезем в една от къщите, понеже е много опасно“. Това предупреждение спасява живота на Жулио и на още трима военни от Бразилския експедиционен корпус (БЕК) в град Монтезе, Северна Италия: на този участък от пътя, на който те се били разположили, след няколко минути избухнала бомба. “Той ни говореше на португалски, но ние не го виждахме. Когато излязохме от къщата се виждаше само облаци прах и имаше силин мирис на барут“. Бомбата е ударила точно там, където стоял де Вале. “Ние не видяхме нито как той се появи, нито как той се оттегли. Ето защо заключихме, че това е бил Бог“- разказва през сълзи де Вале.
Днес той е на 93 години, като той е бил един от 25-те хиляди бразилски военнослужещи, воюващи в състава на единствения южноамерикански контингент в Европа по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Всички те влизали в състава на БЕК. Жулио се срещна с кореспондента на El Pais в Сао Пауло в сградата на асоциацията на ветераните от войните, където те се срещат всяка сряда.
Бразилия започва участието си в бойни действия през август 1942 г. Тя обявява война на нацистка Германия и фашистка Италия след гибелта на 607 човека в резултат на постоянните нападения от страните на Оста над бразилски кораби, намиращи се в Атлантическия океан, в района разположен между източното крайбрежие на САЩ и нос Добра Надежда в южния край на Африка.
Тогавашният президент на Бразилия Жетулиу Варгас, чийто първи период на власт продължава от 1930 до 1945 година, първоначално се заиграва с фашизма, а през 1939 г. обявява неутралитета на страната. Бразилия обявява война на Япония едва през юни 1945 г.
Бързината при отговора на италиано-немските нападения, който заедно със съюзните страни начело със САЩ, Великобритания и бившия Съветски съюз е трябвало да се даде на италиано-немските атаки, налагало да се забрави поне за известно време за общопризнатото миролюбие на Бразилия и за нейната склонност да се решават наболели проблеми по пътя на преговорите.
 Самият символ на БЕК- щит с нарисувана на него кобра, която пуши лула става своего рода отговор на заявленията на тези, които твърдят, че по-скоро змията ще пропуши лула, отколкото Бразилия да встъпи във война.
“Никой, от генералите до войниците, си нямаха представа какво е истинско сражение. Преодолявайки трудностите ние се научихме да воюваме“- разказва де Вале. Освен постоянната заплха от страна на вражеските войски на нас ни се наложи да се сблъскаме с най-суровата за последните 50 години зима в италианските Апенини: средната температура през 1944 г. там беше -20 градуса.
“Ниските температури ни измъчваха много. Снегът достигаше до коленете. Бяха ни раздали тежки габардинени плащове, които тежаха 12 кг. Когато валеше те ставаха толкова тежки, че с мъка ги носехме върху себе си. След като разбра за това американското командване веднага нареди да се изземат въпросните плащове“- с усмивка продължава своя разказ бившият участник от БЕК. Въпреки суровия климат, той изключва някой от бразилците да е умрял от студ. Друго затруднение било това, че бразилската военна униформа приличала на немската. “В Неапол даже ни замеряха с камъни, смятайки ни за немци“.
 Първата група бразилски военнослужещи пристига в Италия на 16 юли 1944 г., след 14-дневен морски преход от Рио де Жанейро. Още в края на 1943 г. група офицери е била отпътувала за Италия. Експедиционният корпус влиза в състава на 5-та армия на САЩ. В Неапол ги посреща американски военен оркестър изпълняващ бразилски песни, за да се създаде празнично настроение в атмосферата на военното бреме. Бразилците полагали огромни усилия, особено по отношение на разбирането на заповедите, които са се отдавали на английски език. Но проблемите са неизбежни, на първо място тези свързани с отношенията между хората с различен цвят на кожата.
“Бяхме зачислени към отделен батальон към американската армия, който беше създаден на принципа на сегрегацията и се състоеше от негри. Когато играехме футбол и вкарвайки гол, ние хвърляхме във въздуха нашия голмайстор, който беше с прякор “Шоколада“, а американците не можеха да повярват на очите си“- описва де Вале. Самият той изкарва службата си в санитарен батальон, като в задълженията му са влизали оказването на първа помощ на ранените от полесражението и транспортирането им до лазарета, както и грижата за тях до пълното им възстановяване.
Победата на “освободителите“
Най-голямата победа в хода на Втората световна война бразилските военнослужещи удържат в Монте Кастело, където те воюват в продължение на три месеца и спечелват победата през февруари 1945 г. За да се развие настъплението и да достигнат Болоня, съюзните войски е трябвало да преодолеят т.нар. Готска линия (б.р. Отбранителен рубеж на немските войски в Северна Италия, преминаваща по югозападните склонове на Апенините до крайбрежието на Адриатическо море) отбранявана от немските войски. На бразилците се е наложило да преодолеят участък от път, намиращ се под огъня на противника. В хода на тези бойни действия Бразилия загубва около 450 убити войници.
 Още един важен епизод, в който участват бразилците през Втората световна война е предаването в плен на 148-ма немска дивизия, в резултат на което в плен се оказват 14 799 войници и офицери, взети са 4000 коня, 80 оръдия от различен калибър, както и 1500 автомобила. Това се случва в края на април 1945 г., като три дни преди това бразилският експедиционен корпус взима участие в освобождаването на Торино. Няколко месеца след това БЕК изиграва значителна роля в качеството си на окупационна сила в Монтезе, Кастелнуово, Зока, Монталто и Барга.
Случката с хвърлянето на камъните в Неапол е просто една случайност. Между войниците от БЕК и жителите на населените места, през които те преминавали, се установявала вътрешна взаимовръзка, доколкото те са имали обща цел, което намира отражение в редицата паметници построени в Италия в чест на бразилските войници. Преминалите през войната бразилци разказват много за медицинската помощ и моралната подкрепа от страна на местното население.
“Това, което ни направи впечатление в Италия беше абсолютната разруха и нищета. От самото начало ни молеха за храна и всички, почти всички си раздавахме дажбата суха храна, основно на децата. Италианците ни считаха за освободители“- споделя Жоао Ферейра де Албукерке, президент на асоциацията на ветераните от войните в Сао-Пауло.
“След това два пъти пътувах в Италия, където посещавах местата от сраженията край Тоскана. Срещнахме се с тези хора, които по време на войната са били деца. Новината за нашето пристигане се разпространяваше мигновено и всички водеха децата си. Беше много трогателно"- добавя 94-годишният лейтенант от запаса.
Както Албукерке, Жулио де Вале- той така и не успява да осъществи мечтата си отново да стъпи на тази земя, която той помагаше да се освободи от фашизма- моли повече да се говори за приноса на бразилските военнослужещи във Втората световна война.
В паметта му се е запечатала сцена от сбогуване с човек, на който той е помогнал. “Бяхме влезнали в дома на един италианец, който стенеше от болка- ръката му се беше инфектирала. Какви ли не процедури прилагали лекарите, но състоянието му не се подобрявало. Обработихме наранения участък с йод и му предписахме лечение. Въпреки болката италианецът търпеше. Когато напускахме града, той вървеше след нас с превързана ръка и плачеше. Немците не биха направили това“- споделя той, също не съумявайки да спре сълзите си.
Двойствеността на Жетулиу Варгас
 Преди да обяви война поради нападението над бразилските кораби, президентът Жетулиу Варгас (1882-1954) предприема доста съмнителни действия, като дори се заиграва със страните от Оста, които са имали привърженици сред неговото близко обкръжение. В дневния ред са стояли изключително важни за страната въпроси. Примерно, преди Втората световна война значително нараства търговския оборот с Аржентина.
Бидейки популист Варгас се е стремял към централизация на властта. Първият му президентски мандат продължава 15 години, а стилът му на управление силно напомня на диктатура. Вторият президентски мандат (1950-1954) е избран в резултат на преки избори, но той се самоубива, прострелва се в гърдите си поради “злобата на враговете си“. В двете си предсмъртни писма Варгас пише, че си отива от живота, за да влезе в историята.
През януари 1943 г. по време на визитата на президента Франклин Рузвелт в град Натал, североизточна Бразилия, Варгас прави жест към САЩ. Тогава Рузвелт в присъствието на бразилския президент допринася за създаването на БЕК, като също така и предоставя крупни кредити за модернизиране на черната металургия в Бразилия, а в замяна се допускат американски военни бази в страната. Благодарение на предоставените кредити е създадена Национална компания за черната металургия.
И досега бившите участници в БЕК получават по-висока пенсия, безплатна медицинска помощ, лечение в болница и образование. От въпросните придобивки се ползват и техните наследници.
Source: http://www.inosmi.ru | 
