Джон Касиди, “The New Yorker“, 11.01.2015
Денонощие след като се случи, терористичният акт в редакцията на списание Charlie Hebdo продължава да предизвиква шок и възмущение. От една страна, той принуждава мнозина да се солидаризират с жертвите. Фразата “Je Suis Charlie” (“Аз съм Шарли“), която някой беше написал на плакат по време на спонтанната демонстрация на Площада на Републиката се превърна в разбираем за всеки призив да се защитава свободата на словото- дори (или още повече), когато това означава правото да се надсмееш на нечии светини.
Разглеждано от по-прозаична и мрачна страна, случилото се възражда някои стари спорове и предразсъдъци, които не могат да доведат до нищо добро. След терористичния акт в Twitter за известно време беше популярен хаштагът #УбийВсичкиМюсюлмани (#KillAllMuslims) (между другото би трябвало да се отбележи, че някои от тези, които туитват, правят това, за да оспорят въпросното внушение). Едновременно с това редица сериозни коментатори и анализатори загатват за старата съмнителна тема за връзките- реални или въображаеми- между исляма и насилствените актове, които се извършват от негово име от фанатици, като братята Шериф и Саид Куаши, подозирани от френските власти в организирането на терористичния акт.
Малко си спомнят прочутите думи на Самюъл Хънтингтън за това, че “границите на ислямския свят са кървави“. Английският етолог (б.р. Етология- дисциплина от зоологията изучаваща поведението на животните) и атеист Ричард Доукинс, автор на книгата “Делюзията Бог“, която се превръща в бестселър през 2006 г., отбелязва в Twitter: «Те крещяха: “Отмъстихме за пророка Мохамед“... Удобните идиоти в случая ще кажат, че религията няма нищо общо с това». По-късно той добавя: «Не всички религии са еднакво склонни към насилие. На някои от тях никога не им се е нравило това, някои се отказват от насилието преди векове. Но една религия очевидно не прави това». В четвъртък писателката със сомалийски произход Айаан Хирси Али пише в своя статия в Wall Street Journal: «Възможно е след това чудовищно клане... Западът, най-накрая, да прекрати безплодните си опити да отхвърля връзката между насилието и радикалния ислям».
В известен смисъл Доукинс и Али просто констатират очевидни факти. Разбираемо е, че джихадистите, в това число и участниците в парижкия терористичен акт, се ръководят от радикалната версия на исляма- това предполага самият термин «джихадист». Също така, няма съмнение, че както подчертава в своята статия Али, самозваните борци за вярата, оправдавайки своите кървави «подвизи» могат да се осланят на възгледите на редица сериозни- макар и спорни- ислямски богослови. В историите на такива фундаменталистки движения, като салафизъм и уахабизъм, е имало немалко характерни фигури, на идеите, на които често се позовават радикални проповедници в джамиите и в интернет. Ако, както много направиха вчера, си зададат въпроса защо сред терористите има толкова много мюсюлмани, трябва да се признае: много мюсюлмани съблюдават тази версия на ислямското вероучение, която оправдава- и дори прославя- насилието.
Безспорно ние трябва да се вслушаме в съвета на Али и да признаем този факт. Но, както подчертава в четвъртък в статията си в New York Times Никълас Кристоф, да се предприеме следващата стъпка и да се обосновава, че в исляма е налице нещо, което неминуемо подтиква вярващите към насилие, тероризъм и потисничество на жените би било неправилно и опасно. Няколко часа след терористичния акт Съветът на мюсюлманите във Франция заявява: «Това е ужасна и варварска акция- удар по демокрацията и свободата на словото». Съветът на мюсюлманите във Великобритания отбелязва: «Които и да са нападателите и каквато и да е каузата им, нищо не може да оправдае отнемането на живот». Лигата на арабските държави осъди касапницата, а университетът Ал-Азхар в Кайро, най-престижната сунитска духовна академия нарече убийството на журналисти «престъпен акт», добавяйки че «ислямът осъжда всякакво насилие».
Професорът-ислямовед в Оксфордския университет Тарик Рамадан, отричащ фундаменталистките интерпретации в Корана и, както пише за него Foreign Affairs, стремящ се «мюсюлманите на Запад да възприемат себе си не като озлоблено малцинство на враждебна територия, а като пълноценен член на западното общество, с всички права и задължения», също се изказва много рязко. В сряда Рамадан написа във фейсбук: «Charlie Hebdo. Не! Не! Не! Каквото и да са казали атакувалите редакцията на Charlie Hebdo убийци (б.р. Нападателите атакували офиса на френския сатиричен вестник “Шарли Ебдо“ са крещели: «Отмъстихме за Пророка»), те не са отмъстили за Пророка- те предадоха и опорочиха нашата религия, нашите ценности и самите принципи на исляма. Аз ги осъждам изцяло и дълбоко съм възмутен от случилия се кошмар. Изпълнен съм с крайна и абсолютно справедлива ярост!»
В такива моменти винаги възниква тенденция към манихейския възглед за света, предполагащ, че ние сме въвлечени в хънтингтъновския «сблъсък на цивилизациите», в който срещу нас излизат мюсюлманите- като единно цяло. Но такава черно-бяла картина силно преиначава реалността. Въпреки че ислямът, както справедливо отбелязват неговите критици, в по-голямата си част преминава през Реформацията и Просвещението, това не го прави нещо монолитно. Много обикновени мюсюлмани вместо да застанат на страната на джихадистите се вдигат против тях с оръжие и често заплащат това със собствения си живот. Мнозинството от иракските, кюрдските и иранските войници сражаващи се с ИДИЛ (б.р. Ислямска държава в Ирак и Леванта) в Ирак са мюсюлмани. Правителствените сили, които се сражават с джихадистите в Пакистан и в Афганистан също се състоят почти изцяло от мюсюлмани.
Нещо повече, мнозинството от жертвите на джихадистките зверства са също мюсюлмани. В Ирак за миналия месец джихадистите са убили повече от 1200 човека, като почти 700 от тях са били мирни жители. С увереност може да се предположи, че почти всички загинали са изповядвали исляма. Жертвите на чудовищния декемврийски терористичен акт на талибаните в пешаварско училище, отнел живота на 141 човека, също са били мюсюлмани. Същото се отнася и за последния крупен терористичен акт, който мнозина не забелязаха, но в резултат на който загинаха 30 човека- във вторник в Сана, столицата на Йемен се взриви терорист-смъртник. Да не забравяме, че, както вече знаем, един от убитите до сградата на редакцията на Charlie Hebdo френски полицай беше мюсюлманин- Ахмед Мерабе. А в числото на убитите вътре в сградата беше литературният редактор Мустафа Урад, алжирец по произход.
В много отношения подемът на «джихада» е не само конфронтация между Запада и Изтока, но и гражданска война между мюсюлманите. Разломът минава както между религиите и между общностите, така и точно между тях. На фона на парижкия кошмар да помним за такива неща е трудно, но необходимо. Джон Кери , изказвайки се в Държавния департамент непосредствено след терористичния акт, уцели правилния тон. «Днешните убийства са част от широко противопоставяне, не, не между цивилизациите, а между цивилизацията и противниците на целия цивилизован свят- заяви държавният секретар. – Убийците се осмелиха да провъзгласят, че Charlie Hebdo е мъртъв. Но не се съмнявайте, те грешат».
Source: http://www.inosmi.ru | 
