Сайта вече е с нов адрес: http://worldrubric.com

Въпросът, дали битката за Русия ще се превърне в най-съдбоносното стълкновение в историята на човечеството не се решава от немските войници. Отговорът на въпроса зависи от руснаците.

Статията е публикувана на 30 юни 1941 г. в списание “Time”, САЩ

Немец, криещ се зад дърво, наблюдава руските позиции. Той е в униформа, но без оръжие. Възбуден говори нещо в слушалката на полевия телефон- но това не е доклад към командването.

Той е един от енергичните пропагандатори на доктор Гьобелс, буквално търговски пътник, “продаващ“ на съотечествениците си поредната война. В гласа на немеца се чувства ликуване, що се отнася до останалото разказът му звучи непринудено, буквално като репортаж на тенис мач на корта на берлинския Червено-бял клуб. “В момента е слънчево лятно утро и събитията се развиват просто отлично“.

Той описва как в 3:05 сутринта военната машина на Германия се е активизирала: самолетите са вдигнати във въздуха, за да стовари смърт върху неуспелия да се събуди противник, след това пред полковете се промъкват сапьорите приготвяйки своите “малки сюрпризи“ и накрая потегля внезапно цялата гигантска механизирана сила на Вермахта- ревяща, стремителна, мятаща огън, готова да унищожи и смачка другата, неизвестна по мощта си сила,която стои срещу нея.

В този момент на един от участъците от фронта с широчина 3000 мили, военна част, към която е командирован се готви да щурмува руски опорен пункт, оборудван с противотанкови капани, блиндажи, казарми. Репортажът продължава: “Огънят на руснаците не спира нашата пехота. [От радиоприемника се чува пукот на картечници и взривове на бомби]. Но там все още един блиндаж отговаря със стрелба. Това не е бетонен дот, направен е от дървени трупи. В тоя момент руснаците се устремяват напред [чуват се пушечни изстрели], но, разбира се, ние ги спираме. Ето виждам, нашата пехота се вдигна в атака... Блиндажът е превзет. Очевидно, в ръцете ни попаднаха първите руски пленници“.

Възбудата в гласа на репортера нараства. “Виждам немски войници в казармата. НИЕ Я ПРЕВЗЕХМЕ!“       

Какви са шансовете?

Така, премисляйки всичко до детайли- чак до това, зад какви дървета трябва да се прикриват радиорепортерите- закалената в сражения немска армия предприе най-мащабната от своите операции. Въпреки че никога досега толкова многочислени армии (общата численост на руските въоръжени сили е 10 милиона човека, немските- 9 милиона) не са се сблъсквали в бой на толкова огромен фронт, опитните немци започнаха войната с Русия точно така, както и с всички други противници- невъзмутимо и умело.

Тактиката на техните първи удари е вече позната на всички, дори и на неспециалистите. Летците устройваха “въртележки“ над струпаните руски войски, складовете със снаряжение, комуникационните линии. Други бомбардировачи по това време атакуваха градовете. Задействани бяха всички техни военни прийоми и технически приспособления- димни завеси, понтони, танкове, осветителни ракети, огнехвъргачки, парашутни десанти, мотоциклетисти, автоматчици. Сапьори с безпогрешен усет, с опит по рождение взривяваха дотовете. При нужда инженери бързо конструираха мостове. Пехотата напористо се придвижваше напред.

Съобщенията за първоначалните успехи също звучаха познато: в първият ден войската се придвижи еди-къде си, във вторият ден са достигнати тактически пробиви на редица участъци. Оскъдните сводки на Върховното командване звучаха правдоподобно: «Операцията протича удовлетворително и в съотвествие с плановете». Що се отнася до данните от “неофициалните“ немски източници, като агенция DNB (б.р. Немска информационна агенция в нацистка Германия. Англичаните иронично разшифровали абревиатурата, като Do Not Believe- “не вярвайте“.), те се схващат като обикновена нелепица: примерно агенцията твърди, че за първите два дни на боеве са унищожени 1200 руски самолета.

Но, въпреки че всички тези данни сме наблюдавали и преди, всеки немски войник отивайки в бой е длъжен да разбере, че единственото предсказуемо нещо във войната е, че то е непредсказуемо.

Въпросът, дали битката за Русия ще се превърне в най-съдбоносното стълкновение в историята на човечеството не се решава от немските войници. Отговорът на въпроса зависи от руснаците. Колко време ще успеят да издържат? Почти никой, освен самите руснаци, не мислят че те са способни да разгромят немците. Но, ако те успеят да вкарат Вермахта в продължителна и кръвопролитна борба на собствената си територия, да накарат Хитлер да плати скъпо за успехите си и особено, ако те успеят да протакат войната още една зима, тогава Битката за Русия ще придобие слава съразмерна на нейния мащаб.

Какви са шансовете? Способността на руснаците да удържат врага до безкрайност зависят от такива фактори, като период на нападение, география, численост и боеспособност на противоборстващите армии, а също и “качеството“ на противопоставящите се лидери. Според тези критерии техните шансове изглеждат не много благоприятно.

Да удариш колкото се може по-рано

Кризата се развихри тогава, когато това поиска Адолф Хитлер. Той, очевидно, разбра, че с встъпването на САЩ във войната, тя автоматично се превръща в продължителна. След атаката на Крит той също така осъзна, че инвазията на острова, защитаван не само от сухопътна войска и флот, но и от авиация, не е леснопостижимо дело, ето защо Британия може да се победи само във война на изтощение. Освен това той проумя, че няма да се справи без продоволствието, горивото и промишлените мощности на Русия. Най-накрая, той разбра, че неговият пакт със Сталин не струва и грош. За дълготрайна война на него са му необходими доставките от Русия. Ако със заплахи не може се принуди Сталин да предаде на Германия контрола над руската икономика, това означава, че немците трябва със сила да вземат всичко, което им е нужно.

По такъв начин стълкновението е било неизбежно. И очевидно руснаците разбират това не по-лошо от немците. И те се готвят. Отчитайки уроците от днешните войни те реформираха армията, въведоха на въоръжение нова техника. Както твърди райхсминистърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп, в Белград в ръцете на немците попада донесение на югославското военно аташе в Москва, датирано от 17 февруари 1940 г.: «По данни от съветски източници, като се отчита опитът от актуалните войни, превъоръжаването на военновъздушните сили, танковите войски и артилерия върви с пълна сила и ще завърши като цяло към август 1941 г.».

Адолф Хитлер решава да изненада Русия преди края на този период. Веднага щом бронетанковите му дивизии приключват действията си в Югославия и Гърция, той ги разгръща в обратна посока и след реорганизация и попълнения от Австрия и Бохемия (всичко това е осъществено в необичайно кратки срокове) Хитлер ги изпраща в Източна Полша, където те се присъединяват към вече разгърнатите там съединения. Той прехвърля в Полша и Източна Прусия пехотни дивизии от Франция и Германия. В Словакия построява осем стратегически магистрали и множество летища. Завладява Лемнос и Самотраки- острови в Егейско море край протока Дарданели- и по този начин затваря изхода от Черно море за руския флот. Уговаря Турция да заеме позиция на доброжелателен неутралитет спрямо Германия. А Румъния и Финландия, на чиито територии вече много месеци са разположени крупни контингенти от немски войски, той убеждава, че е време да си върнат отнетите им от Русия територии.

Географски клещи

Западната граница на Русия се простира на три хиляди мили- от Арктика до Черно море; по дължина тя е равна на американо-канадската граница. Всички тези безкрайни мили се извиват в изпъкнала дъга образувайки гигантски клещи, в които може да хванеш Русия. Именно, за да отдалечи тези “клещи“ по-далеч от столицата и промишлените райони на Европейска Русия, Москва завладява “буферни“ територии всеки път, когато Германия “подчинява“ поредната страна граничеща със СССР.

Първите атаки немците предприемат по всички участъци на тази дъга. Само развитието на събитията ще покаже кои от тези направления може да се смятат за главни.

В нейната най-северна част, на финландския фронт, първоначално цареше относително затишие. Финландците измъчени от миналата война проведоха мобилизация, но никак не горяха от желание да се бият. Но Германия вече доста дълго време съсредоточаваше значителна групировка войски в Норвегия. Оттам те бяха придвижени във Финландия и е възможно директно да са нанесли удар по Русия (б.р. На 28 юни 1941 г. немско-финландската войска преминава в настъпление на Мурманското направление, започват бойните действия в Заполярието. В нощта на 1 юли 1941 г. финландската армия започва настъпление с цел излизане на Ладожкото езеро, Ленинградска област).

Друга мощна немска групировка нахлу в Литва от Източна Прусия. Прибалтийските държави (Литва, Латвия, Естония) представляваха особено изкусителен обект за настъпление. Русия ги завладя през 1940 г.- както между другото, след въстанието на червените в този регион през 1917 г. постъпва и Германия. Хората в този регион, както преди са недоволни от тази анексия и Адолф Хитлер напълно се възползва от техните настроения.

Съобщава се, че в Естония е започнало антируско въстание; в Литва немците вече са установили марионетно правителство. Ако успеят бързо да се придвижат към балтийското крайбрежие, те не само ще удължат северния “лост“ на гигантските клещи, но и ще лишат Русия от базите ѝ за нейните многочислени подводници, които биха могли да попречат на редовното снабдяване на Германия с шведска желязна руда.

Но повече от всичко Адолф Хитлер- още от времената, когато е диктувал “Моята борба“- се интересува от Украйна. Именно в тази посока са насочени многочислените стрели на немските удари. Създавайки плацдарм за това настъпление и едновременно с това и южният “лост“ на клещите, немската войска с поддръжката на румънците нахлу в Бесарабия, която Русия отне от Букурещ през юни 1940 г. Основните руски укрепени райони са зад Днепър; Бесарабия представлява такава лесна плячка, както и прибалтийските държави.

Отбранителната стратегия на руснаците засега остава неясна. Припомняйки си как те победиха Наполеон- и може би отбранителната тактика на Чан Кайши в Китай- си заслужава да се отбележи, че руснаците имат възможност отново да се възползват от размерите на страната си, за да изтощят противника си. В първия ден от войната руски бомбардировачи проведоха масов нальот в Източна Прусия. Но в края на краищата на червените все пак им се налага да отстъпват, доколкото заеманите от тях позиции са доста уязвими: в първия етап от бойните действия географията работи за немците.

Уроците от финландската война

Хапливият старец Паул фон Хинденбург веднъж беше отбелязал: “Всеки пълководец, воюващ срещу руснаците, може да бъде сигурен в едно: противникът ще го превъзхожда числено“. И в тази битка немците също се сблъскват с превъзхождащи сили на противника. Според първите данни може да се предположи, че Русия разполага на фронта с около 175 дивизии, а Германия- около 130. По такъв начин около три милиона руснаци се противопоставят на два милиона немци.

Разбира се, във “войната на моторите“ превесът в хора не осигурява победата. Но и по снаряжението с техника най-добрите съединения на Червената армия превъзхождат немците. На руснаците е свойствена детска, чисто азиатска вяра във всемогъществото на машините- ето защо те са оборудвали с тях своите дивизии. Към всяка пехотна дивизия са включени необичайно много танкове- цял батальон. Оценките за общото количество танкове в Червената армия се разминават: съобщават се цифри от 6 хиляди до 200 хиляди (докато немците най-вероятно имат до 15 хиляди). Руснаците разполагат с неголямо количество гигантски стотонни “сухопътни броненосци“ (б.р. Свръхтежки танкове), които изглеждат впечатляващо на Червения площад, но едва ли са полезни в истински бой, но те притежават и около 1500 средни танка (тегло между 20-30 тона), които имат най-мощното въоръжение сред танковете от този клас. Цифрите за общото количество самолети в състава на военновъздушните сили са неясни, но е възможно руснаците и тук да имат числено превъзходство, въпреки че техните самолети не притежават висока скорост.

Б.р. Долупосочената извадка е по данни на историка-изследовател на Втората световна война Михаил Мелтюхов:

Що се отнася до боеспособността, то немската армия заслужава висока оценка- нито една от нейните операции не завършва с неуспех. Руската армия- тя преминава само през конфликти от неголям мащаб с финландци и японци- напротив пък, изглежда незначителна. Но в дадения случай външният вид е донякъде измамен.

Във Финландия най-добрите руски дивизии се сражават упорито и храбро в условията на най-тежкия “изпитателен полигон“, за който може да се сетите. Първоначално нямаха успехи, но накрая руснаците започнаха да воюват доста по-добре. Те проявиха издръжливост и способност към импровизации: използваха бронешейни (б.р. Става дума за десантни бронирани шейни, които се теглят от танк. Използват се за превоз до 10 бойци или за транспортиране на боеприпаси и гориво-смазочни материали), поставяха полеви оръдия на ски, строяха триетажни укрития, оборудваха фалшиви позиции, за да дезориентират вражеската авиация.

Руската армия- и особено нейният командващ, маршал Семьон Тимошенко- извлякоха от финландската война необходимите уроци. Главният от тях се състоеше в това, че нито една армия не е способна да действа, когато офицерите могат само да съветват, а не да командват, да молят, а не да заповядват. Маршал Тимошенко усвои този урок- той закри института за политически комисари, възстанови в армията генералските звания, даде на офицерите пълномощия за постигане на изпълнение на техните заповеди- при необходимост да разстрелват за неподчинение, задължи войниците да отдават чест на командирите си, сдържайки своята “пролетарска гордост“.

Другият важен урок получен във Финландия се състоеше в това, че само количествено превъзходство не е достатъчно. Злощастната 44-та дивизия, разтеглена по шосето за Суомосалми, по екипировка не отстъпваше на нито една механизирана дивизия в света, притежаваше повече от достатъчно мощна техника, но въпреки всичко беше разгромена напълно, понеже подобни рицари в тежки доспехи се оказаха твърде тромави. Ето защо преди началото на мащабните учения през миналата година Тимошенко се обърна към подчинените си със следните думи: “Ще проверяваме бойната подготовка на подразделенията... Когато е отработена всяка частица, от която е съставен целият могъщ механизъм на армията, нашата войска, ако ѝ се наложи да влезе в бой, ще изпълнява задачи без да понася големи загуби“.

По такъв начин основите за повишаване на боеспособността на руската армия са вече заложени. Но никакви маневри не ще заменят истинската война. Едва ли упоритият учебен процес е позволил на руснаците да придобият такъв военен инстинкт, както при пруските офицери. Освен това на страната на немците са такива преимущества, като боен опит и общото превъзходство в квалификацията на населението.

Пътят до маршала

Ако всички тези военни фактори работят за немците, то руснаците може да ги спаси само едно- геният на техните военначалници. Немците имат достатъчно опитни генерали. И пред маршал Тимошенко стои най-трудната задача да ги надвие в боя.

Якият, гладко избръснат, син на селянин Семьон Константинович Тимошенко е един от най-младите маршали в историята на всички велики държави. В това е и неговото преимущество: не всички млади пълководци са гении, но мнозинството от гениалните пълководци в историята са били млади. Вече много поколения в Русия липсваха велики пълководци и сега е възможно да е настанал часът да се появи той.

46-годишният Тимошенко се запознава с Йосиф Сталин пред 22 години. Той завоюва благоразположението на своя стар приятел не само с военен талант: Тимошенко винаги се е държал настрана от политическата фронда (б.р. Фронда- антиправителствени вълнения във Францияпрез 1648-1653 г., които фактически представляват гражданска война. В съвременния руски език терминът “фронда“ означава недоволство от властта, което се изразява само на думи, без някакви действия.), заради която много други съветски офицери приключиха дните си в тапицираните с коркови рогозки килии за разстрел в ГПУ (б.р. Държавно политическо управление). Неведнъж му се е налагало да заема постовете на такива обречени офицери- малко преди или вече след като звукоизолиращият корк заглушаваше звука на поредния смъртоносен изстрел.

Тимошенко е роден в бесарабското село Фурманка, разположено близо до руско-румънската граница. Работи като ратай при чокои, през 1915 г. е мобилизиран в императорската армия и воюва с немците. Става картечар, усвоява американската картечница “Максим“, но службата за императора за Тимошенко приключва, когато удря офицер, изпратен е на трибунал и попада в затвора. Освободен след революцията той става командир в червената конница. Неотдавна именно маршал Тимошенко се зае с изкореняването на демократичните процедури, които някога бяха популярни в Червената армия- първите командни длъжности той получава по демократичн път, избран е за взводен, а след това и за ескадронен командир на Черноморския червеноармейски отряд.

Младият Тимошенко воюва с белогвардейците и чуждестранните интервенти на много от фронтовете, ранен е пет пъти, през 1919 г. участва в битката за Царицин (понастоящем Сталинград) (б.р. През 1961 г. името на Сталинград е променено на Волгоград): именно там се среща с другаря Сталин, който командва отбраната на града. През 1920 г. Тимошенко взима участие в настъплението на Червената армия към Варшава, което е отбито от полските войски под командването на знаменития маршал Юзеф Пилсудски.

След съветско-полската война Тимошенко се обучава няколко години във военни академии, завършвайки специални курсове за такива червени командири, като него- притежаващи боен опит, но не владеещи военната наука. В началото на трийсетте години той заминава за чужбина да изучава “буржуазните“ армии. Когато Сталин пристъпва към чистка на съветските командни кадри, Тимошенко започва бързо да се издига по служебната стълбица.

В периода 1935-1937 г. той е заместник-командващ на Киевския военен окръг, като служи под началството на Йона Емануилович Якир (скоро той е екзекутиран). През 1937 г. Тимошенко оглавява Северокавказкия военен окръг, сменяйки генерал Н. Д. Каширин (по-късно той също е екзекутиран). В същата година Тимошенко в назначен за командващ Харковския военен окръг (неговият предшественик генерал Л. Дубовой вече е бил екзекутиран). Накрая, през 1938 г. генерал Тимошенко се връща в Киевския военен окръг вече в качеството на командващ. Намирайки се на този пост, той през 1939 г. ръководи съветските войски, които окупират източните области на Полша.

Зимата на 1939 г., когато лошо обучената и екипирана руска войска попада в мразовитата месомелачка на финландската война, в края на краищата руснаците успяват да променят развитието на военната кампания за сметка на прехвърлянето на елитни дивизии, както и умелата тактика на генералите Григорий Кулик, Борис Шапошников и Семьон Тимошенко. Счита се, че именно на последния принадлежи главната заслуга в това, че кампанията не завършва с провал.

През май следващата година в московския Болшой театър емоционалните съветски зрители се събират на тържество по случай стогодишния юбилей на композитора-лирик Пьотър Илич Чайковски. Под аплодисментите на тълпата в ложата се появяват Йосиф Сталин, премиерът Вячеслав Молотов, маршал Климент Ворошилов и новата фигура в сталинското обкръжение- генерал Семьон Константинович Тимошенко.

По това време името на генерала не се е появило още в Съветската енциклопедия. Но именно в този ден заедно с генералите Куликов и Шапошников- другите архитекти на победата над Финландия- на Тимошенко е присвоено званието Маршал на Съветския съюз. Ворошилов е изпратен в “почетно изгнание“- назначен е за заместник-председател на Съвета на народните комисари, а длъжността му на народен комисар на отбраната е дадена на маршал Тимошенко.

От този момент Тимошенко се държи и като знаменит народен герой, и като глава на военната институция. Така той разработва за себе си и своите колеги специални маршалски звезди от злато и платина, украсени с брилянти. С всички тези атрибути той посещава родното си село Фурманка, прегръща брат си Ефрем, с който не се е виждал от 1914 г., разцелува се със старите си приятели и цяла нощ се веселил на пир, устроен в негова чест.

Преди две седмици тръгнаха слухове, че именно Тимошенко оглавил група на кремълски сановници, които се осмелили да противоречат на самия Сталин, който се е изказал против “умиротворяването“ на Адолф Хитлер. Ако това е истина, то маршалът се е сдобил със своето. На последното честване на Първи май той заяви: “Сегашната международна обстановка е изпълнена с изненади... Русия е готова да даде съкрушителен отпор на всички коварни замисли на империалистите“. Миналата седмица “коварните замисли“ на Империалист номер едно станаха реалност и сега именно маршал Тимошенко е длъжен да покаже какъв отпор е способна да му даде Русия.