-Алексей Петрович, Владимир Владимирович Путин определи непровокираното нападение на турския изтребител срещу руския самолет, завръщащ се в базата си след атака срещу позиции на ИДИЛ, като “удар в гърба“. Съгласни ли сте с тази оценка?
- Как може да се спори с президента? Само че на мен ми се струва, че той, освен общоприетото значение на тази фраза, е вложил и допълнителен смисъл. Анализът показва, че нападението на Су-24М2 на руските военно-космически сили (ВКС) е било предварително планирано от Турция и нейните военни партньори. В този случай вече може да говорим за операция “Удар в гърба“.
- Наистина ли нашият самолет е причакван в засада от турски прехващачи, диверсионно-разузнавателна група, маскирана като местни туркмени е разположена на терен, предварително са превозени снимачни екипи от CNN и Fox…
Това е само тактическото осигуряване на финала. Самата операция е стартирала доста по-рано. В продължение на целия период на действия на руските ВКС разузнаването на натовските страни не е стояло безучастно. Над действията на руската авиация се осъществяваше постоянен мониторинг със средствата на космическото, въздушното и наземно разузнаване. В самото нападение са задействани няколко системи за разузнаване и насочване- поне 3, а също така и два F-16 въоръжени с най-новите ракети AIM-9X (б.р. Американска управляема ракета с малък обсег на действие от клас “въздух-въздух“, предназначена за поразяване на въздушни цели в условията на близък, маневрен въздушен бой, денем и нощем).
-Как се е случило всичко?
- Самолет на военновъздушните сили на САЩ Боинг Е-3 „Sentry“ (AWACS) (б.р. Американски самолет за далечно радиолокационно откриване и управление) излита на 24 ноември от авиобазата Превеза в Гърция. Втори Е-3А на ВВС на Саудитска Арабия излита от авиобаза Рияд. И двата самолета изпълняват една обща задача- определяне на точното местоположение на самолетите от военно-космическите сили на Русия. Точно те избират и “жертвата“.
 Е-3 Sentry
Американският Е-3А е трябвало да определи режима на работа на радиолокационната станция за управление на оръжието на самолета Су-24М2, да провери, дали тя се намира в състояние на търсене или вече е изпълнила захвата и съпровожда целта и обработва данните за стрелба. Известно е, че "AWACS" може да управлява действията на авиацията в боя и да предава на бордовото радиоелектронно оборудване и пилотажния-навигационен комплекс на самолетите информация за бойнте действия.
-Т.е. да се определи доколко е беззащитен руския самолет?
- Оказва се точно това. Както е известно, Су-24М2 се е завръщал от бойна задача и неговия пилотажно-навигационен комплекс е работил в режим на “навигация“ заедно с глобалната навигационна спътникова система ГЛОНАСС. Самолетът се е връщал в базата си и не се е подготвял за активни действия. През цялото време Е-3 е предавал подробна информация за Су-24М2 на двойка патрулни турски F-16CJ. Този изтребител се произвежда специално за Турция. Неговата специфика е наличието на компютър управляващ новия радар AN/APG-6 и изпълняващ ролята на втори пилот-щурман.
- Но очевидно е, че тази информация не е достатъчна за прихващане на високоскоростна цел. Използвали ли са и други средства?
 Зенитно-ракетен комплекс Patriot
- Точно така, точността при подхода към целта на изтребителите F-16CJ допълнително са осигурявали наземните комплекси за противовъздушна отбрана “Patriot” на САЩ, позиционирани в Турция и по-точно техните многофункционални радиолокационни станции AN/MPQ-53 (б.р. Ракетният комплекс “Patriot” използа радиолокационни станции, които изпълняват функции като прихващане и проследяване на цели, както и насочване и управляване на ракетите). Зенитно-ракетният комплекс “Patriot” е съвместим за работа с Е-3 и спътниците за радиоелектронно разузнаване MENTOR, не е изключено в спътниковата група да е участвал и космическият апарат “Геосат“.
Траекторията на полета на F-16CJ говори за високоточно прихващане на цел по метода на триангулацията: двойка самолети Е-3 плюс радиолокационни станции на зенитно-ракетният комплекс “Patriot”, плюс геостационарни спътници за радиоелектронно разузнаване MENTOR, възможно е към тях да е присъединен и космическия апарат “Геосат“.
При което Е-3 дават указания, къде е локализиран самолетът във въздуха, определяне на неговия ешелон (б.р. Полетно ниво- при полет на самолети с цел предотвратяване на опасна близост и възможност за аварийни ситуации се създават интервали за височина и разстояние между самолетите), скорост, състояние на управлението на оръжието. Радиолокационната станция на зенитно-ракетния комплекс “Patriot” съвместно със спътниците за радиоелектронно разузнаване MENTOR осигуряват телеметричните данни за движението на Су-24М2 спрямо повърхността- т.е. обозначават точния, прогнозируем район на поява на руския самолет.
-Излиза, че турските изтребители абсолютно точно са знаели, къде да очакват нашия самолет в засада?
- Разбира се. Двойката F-16CJ излиза в района на атака и от разстояние 4-6 километра, практически от упор изстрелва ракета “въздух-въздух“ AIM-9X Sidewinder в задната полусфера на руския бомбардировач. При това бордовата радиолокационна станция AN/APG-68 насочила ракетата от изтребителя е работила в режим “подсветка (облъчване) на целта“: включва се в момента на изстрелването на ракетата и се изключва след като ракетата прихваща и поразява целта.
- Имало ли е възможност нашите пилоти да спасят самолета?
- Не. Шансовете на екипажа на Су-24М2 да избегнат свалянето на самолета са били равни на нула.
Срещу ракетите AIM-9X с новата матрица за инфрачервено насочване, формираща инфрачервено излъчване на целта и позволяваща на ракетата да различи самолета от точковите източници на излъчване на топлинните капани, СУ-24М2 няма система за противодействие.
Средствата за противодействие на СУ-24М2 са: бордови комплекс за отбрана “Карпати“, станция за предупреждение за радиолокационно облъчване СПО-15С, топлопеленгатор ЛО-82 за откриване на изстреляни ракети, станция за активно заглушаване СПС-161, устройство за изхвърляне на диполни отражатели и изстрелване на лъжливи топлинни цели АПП-50- но, те не са в състояние да противодействат на новата ракета AIM-9X.
-А, ако са прикривани от изтребители?
- Такова прикритие вече ще има. Разбира се, че трагедията би могла да бъде предовратена от двойка Су-30СМ, които имат на въоръжение бордови комплекс за отбрана “Хибина-У“. Но никой не очакваше удар в гърба от съюзник, още повече от партньор предупреден за детайлите на военната операция.
- Имате предвид “американските партньори“, тези, които притежават “Patriot”, “AWACS”, а също и спътниците, които е възможно да са задействани в операцията?
- Да, с голяма степен на вероятност. Турция няма възможност да подготви толкова внимателна и прецизна операция. И не забравяйте за втория Е-3 на военновъздушните сили на Кралство Саудитска Арабия. Целият сценарий е доста кратковременен, всичко е пресметнато за секунди.
- Нима всичко е минало толкова гладко?
- Турците все пак допускат грешка, поради която провокацията не успява напълно. F-16CJ атакуват с две минути закъснение, когато Су-24М2 е вече напуснал спорната 68 километрова територия в Северна Сирия (за нейното преминаване на самолета са му били нужни максимум минута и половина). Командата за атака на F-16CJ не е отменена, ето защо изстрелването на ракетите е извършено малко след изчислената точка. Това се потвърждава и от това, че заснемането на падането на Су-24М2 се е планирало, както от територията на Сирия, така и от територията на Турция, само че “сирийските“ кадри са по-детайлни. Изглежда това спасява нашия щурман. Той успява да се скрие в гората и да дочака издирвателния отряд.
- Оказва се, че американците хитруват, говорейки за своята пълна несъпричастност по отношение на операцията?
- На политическо ниво може би не. Но за това, че военното сътрудничество между САЩ, Саудитска Арабия и Турция в операция “Удар в гърба“ е налице, говорят фактите и теорията на вероятността. Едва ли на нашите “американски партньори“ ще им стане по-леко, ако кажем, че турската националистическа военщина се е възползвала от тях.
Source: http://www.hs-pr.ru | 
