“The Financial Times“, Великобритания
 Споразумението подписано в Минск в четвъртък от Владимир Путин и Петро Порошенко се превърна в проблясък на надежда за това, че конфликтът в Източна Украйна е възможно скоро да бъде регулиран. Но би било глупаво въпросният договор да се разглежда от по-оптимистична база. След 16-часови преговори, преминали в напрегната атмосфера, президентите на Русия и Украйна най-накрая решиха реда и условията за прекратяването на бойните действия, които отнеха живота на 5 хиляди човека (б.р. По неофициални данни жертвите са 10 пъти повече). Подобно споразумение, подписано в беларуската столица през септември миналата година, скоро беше нарушено. И може да се възлагат особени надежди на Минск-2, само ако повярваме, че Путин изведнъж сериозно е решил да регламентира своите отношения с Украйна и Запада.
Главната клауза на споразумението е прекратяването на огъня, което встъпва в сила в полунощ на 15 февруари. Ще бъде създадена демилитаризирана зона с широчина до 140 километра, която ще отделя Украйна от проруските сили. Както винаги, в споразумението останаха нерешени въпроси, които могат да послужат за повод за възобновяване на конфликта в случай, че Путин реши отново да влезе в конфронтация. Примерно, въз основа на текста на споразумението боевете могат да продължат още два дни, а тежкото въоръжение трябва да бъде изтеглено едва след две седмици. Безпокойство предизвиква и съдбата на украинските войски в стратегическия важен пункт Дебалцево (б.р. В Дебалцевския чувал понастоящем са обкръжени до 9 000 украйнски войници).
Дори и двете страни да прекратят бойните действия, както преди ще се наложи да се търсят начини за осигуряване на по-устойчиво примирие. Споразумението подписано в чевтъртък само в общи линии обозначи рамките на всестранното и по-съдържателно политическо споразумение, съгласно което Киев е длъжен да предостави властови пълномощия на проруските региони в Донецка и Луганска области. Но и тук са допуснати много грешки, които при желание Путин може да използва в своя полза.
Както се оказа, в споразумението има и отстъпки за интересите на господин Порошенко. Става дума за това, че Киев трябва да проведе “децентрализация на властта“ отчитайки характеристиките на отделните области, които се намират под контрола на сепаратистите- този термин не звучи толкова категорично, колкото “федерализация“, за което досега настояваше Москва. В отделни райони на Донецка и Луганска област ще бъде създадена собствена милиция и съдебна система. Но тези отделни райони нямат да имат правото да налагат вето по въпросите на външната и отбранителната политика, което означава, че те няма да могат да действат като проруска сила срещу Киев, който в перспектива може да влезне в Евросъюза и дори в НАТО.
 Но всички тези постижения са нищожни в сравнение със значителните отстъпки, които трябваше да направи Порошенко. Русия никога не е признавала присъствието на свои войски на територията на Украйна и в споразумението не се говори нищо за сроковете на тяхното изтегляне. Не става дума и за незабавното установяване на Киев на контрол над границата с Русия, през която безнаказано се прехвърля тежка военна техника и войска. Според условията на споразумението Украйна ще може да установи контрол над границата едва в края на 2015 г.- и то след като бъдат съгласувани изменения в конституцията. Това може да се счита за крачка назад в сравнение с първото споразумение от Минск, в което осъществяването на Киев на контрол над своите граници не се поставя под никакви принципиални условия.
Второто споразумение от Минск ще бъде ефективно само в случай, че Путин реши да отслаби конфронтацията с Украйна и Запада. Но признаци за това, че той желае това не се наблюдават. Много фактори, в това число и икономическата криза в Русия, а също и яростната антизападна кампания, която провеждат руските средства за масова информация, показват че амбициите на кремълския лидер не се ограничават само до Украйна и, че той се опитва да възстанови руската сфера на влияние в Източна Европа.
През цялата криза господин Путин, за да постигне целите си нееднократно рязко променяше своята тактика- ту прехвърляше войска, ту в последния момент предприемаше дипломатически стъпки. Би било разумно да считаме, че Минск-2 не е нищо друго освен тактическа пауза. Дори и сега, Западът трябва да помисли за няколко отговора- включвайки и разширяване на санкциите срещу Москва, както и доставка на отбранително оръжие за Киев- в очакване на следващия акт на агресия от страна на Путин.
Source: http://www.inosmi.ru | 
