 www.parlamentnilisty.cz, Чехия
Гневът по адрес на Киев се явява един от факторите, които довеждат лидерите на Луганската и Донецката народни републики (ЛНР и ДНР) до убедителна победа в неделните избори (б.р. На 2 ноември 2014 г. в самопровъзгласените републики се състоят избори за държавен глава и депутати). Кремъл призна резултатите от изборите. Но, по думите на украинския президент Петро Порошенко те са били “фарс, който е устроен под дулата на танкове и автомати“. ООН, САЩ, Франция и Германия смятат тези избори за нелигитимни. Според тях това е явно нарушение на минското мирно споразумение (б.р. Мински протокол), което въстаниците подписаха с украинското ръководство в началото на януари. “Като цяло изборите в Украйна преминаха във военна ситуация, което естествено не е условие за демокрация. Но важното е, че минските договорености предполагат преговори между киевското правителство и въстаниците и тези преговори трябва да продължат. И двете правителства получиха определен мандат от гражданите си и от своите привърженици, ето защо те имат определена легитимност“- описва ситуацията политологът Оскар Крейчи.
При все това съмнения предизвиква и това, че хората изразяваха своето волеизявление в присъствието на въоръжени патрули. Лиспваха и избирателни списъци. “Къде е казано, че изборите не са протекли съгласно минските договорености? По думите на някои наблюдатели изборите са се състояли в трудни условия, но са изглеждали честни“- отбелязва Крейчи. Само една седмица по-рано се състояха избори за украински парламент (б.р. На 26 октомври 2014 г. в Украйна са проведени извънредни избори за Върховна Рада), на който победиха проевропейските партии и с признаването на тези избори от страна на Запада нямаше проблем. Наблюдателите от ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество) нарекоха украинските избори демократични и свободни. Макар и с уговорки, но тези избори ги призна и Русия. По думите на Крейчи не бива да се твърди, че гласуването в Донецка и Луганска области е съвършено нелигитимно, имайки предвид, че и в двата случая изборите преминаха в състояние на война.
Ако Днепропетровск беше в зоната на бунтовниците, там щеше да победи опозицията
Именно в областта Донбас политологът наблюдава реакциите и настроението на населението там, които по неговите думи имат напълно комплициран характер. “Ние трябва да се научим да разчитаме числата, с които разполагаме, дори те да не са точни. И тези, и другите избори ни показват, че югоизточната част от Луганск до Одеса е настроена много скептично по отношение на новите управници в Киев“- изтъква Крейчи.
 “Същото се отнася и за украинските избори. Точно в тази югоизточна част, която е под властта на Киев е регистрирана най-ниската активност- в по-голямата част по-малко от 40 %. А в такива градове като Краматорск (б.р. Украински части овладяват Краматорск през юли 2014 г), който се превърна в оръжие на западната пропаганда с истории за това как населението не желае присъствието на бунтовниците, за това как копаят окопи, въпреки всичко 60 % от гласовете получи единствената опозиционна политическа партия, която е толкова опозиционна, доколкото останалите партии я направиха полулегална или пък я опозориха с отвратителна пропаганда“ (б.р. Става дума за коалиция “Опозиционен блок“- в нея влизат “Партия за развитие на Украйна“, партия “Център“, партия “Нова политика“, “Партия на държавния неутралитет на Украйна“, партия “Украйна-Напред!“ и партия “Трудова Украйна“)- добавя Крейчи, отбелязвайки че районът, който е населен почти изцяло с етнически руснаци се държи като цяло стабилно. Преди там избраха Янукович (б.р. Виктор Янукович- президент на Украйна от 25 февруари 2010 г. до 22 февруари 2014 г. след като е отстранен от Върховната Рада, Янукович побягва в Русия),а сега отхвърлят киевското правителство. “Това е константна ситуация в Украйна. Ако Днепропетровск беше първоначално под контола на бунтовниците, така както беше Краматорск, то може да се предположи, че и там щеше да победи опозицията“- смята Крейчи.
Не е ясно, дали след изборите ДНР и ЛНР имат шанс да оцелеят, и ако имат, то колко дълго ще съумеят да просъществуват. “Никой от нас не знае как ще изглежда Украйна след три месеца. Споразумението за газта, което беше подписано ще действа до март, но пък се появи нов структуриран държавен дълг и според мен, нито един от макроикономическите показатели в Украйна не свидетелства за това, че държавата ще може да си изплати дълговете, а също така и да ускори темпа на ръст на икономиката си“- обяснява професор Крейчи.
Как ще изглежда през зимата Украйна в момента никой не може да си представи. Политологът предсказва значителна ескалация на социалните проблеми. “В момента Украйна върви към трети Майдан, който няма да е Евромайдан. Това ще е социален Майдан. В момента никой не може да каже как Киев и бунтовниците ще се договорят за специалните правила и принципи в Югоизточна Украйна, как ще изглежда местното самоуправление, федерализацията и т.н.“- споделя той.
Ето защо Крейчи се опасява от влошаване и на без това критичното положение на населението. “Провеждат се митинги, на които хората настояват за отопление, за изплащане на пенсиите. Недоволството ще нараства. Икономиката на Украйна е много крехка. Социалната диференциация вследствие на т.нар. постсоциалистическа трансформация придобива още по-уродливи форми, отколкото в Чехия. Имуществените различия са огромни, бедността сред най-ниските слоеве е критична“- заявява Крейчи, отбелязвайки че в момента икономиката на Украйна е с по-нисък БВП, отколкото, когато беше част от СССР.
В демографско отношение Украйна затъва надолу.Това е криза във всички области на обществото. По думите на Крейчи, президентът на Руската федерация се намира в много сложна ситуация. “Върху него се оказва огромен натиск да помогне на руснаците в Украйна. Ако разгледаме колебанията в рейтинга на популярността му, то той падна с 20 % веднага щом започна провеждането на преговори със Запада за регилирането на ситуацията- изтъква политологът. – Западът не проумява, че в Кремъл може да съществува само радикален управник, който няма да търси никакви компромиси. Понастоящем Русия в сравнение с Украйна се явява държава, а Украйна е много крехко и изкуствено държавно образувание.
В Сочи Путин поиска създаване на по-надежден световен ред
Преди няколко дни на заседание на Валдайския клуб в Сочи (б.р. Международен дискусионен клуб “Валдай“- периодични събирания на известни експерти, специализирани в изучаването на външната и вътрешната политика на Русия) руският президент заяви, че победителите от Студената война са решили да разделят света съгласно своите представи, както и това че западните страни искат да управляват света неглижирайки международното право. САЩ се намесват във вътрешните работи на държавите, незаконно отстраняват неугодните им режими, използвайки в това число ислямисти и неонацисти, като по този начин предизвикват хаос. Той също така формулира необходимостта от създаване на по-надеждна система за световен ред. “На фона на фундаменталните промени в международната среда, увеличаване на неуправляемостта и най-различни заплахи е небходим нов глобален консенсус на отговорните сили“- заявява Путин. Той добавя: “Създаването на по-устойчива система на световен ред е сложна задача, става дума за дълга и по характер трудна работа. Но ние успяхме да изработим правилата за взаимодействие след Втората световна война, успяхме да се договорим и през 1970 г. в Хелзинки. Наше общо задължение е да решим тази фундаментална задача и на новия етап на развитие“.
Западът постоянно поставя под съмнение международното право
 Според Крейчи идеята за установяване на нови правила на играта не са повратни. По-важното е, че никой не ги излага публично. “Всички мислят така, но считат за неуместно така да се говори. Когато Путин каза, че Западът злоупотребява със сила всички се обидиха. Ние да злоупотребяваме със сила! Всички ние виждаме ситуацията около нас. Структурата на международното право, която ни е известна от следвоенното време, когато приоритет е държавния суверинитет сега се поставя под съмнение- но не от Русия“- смята Крейчи.
Политологът напомня за бомбардировките на сръбските позиции в Босна и Херцеговина, бомбардировките в Югославия, ударите по някои африкански страни, Ирак, операцията в Афганистан. “Всичко това противоречи на международното право, което поставя на първо място суверинитета на държавата. И какво да се прави сега, когато някой се обръща към други аспекти на международното право и ги нарича приоритетни, например правото на народите на самоопределение, а в Крим се провъзгласява независимост и присъединяване към Русия? Всичко това е следствие от това, че по-рано нещо провокира ситуацията в Косово, въпреки че преди Косово да се отдели от Сърбия, там имаше бомбардировки. Международното право- такова, каквото ние го възприемаме, с ясен приоритет на суверинитета- от 90-те години се поставя под съмнение от Запада“- заявява Крейчи. Днес съществуват разработени теории, които поставят под съмнение суверинитета, а това означава и нашето класическо разбиране за международното право.
“Путин е прав, когато твърди, че ако ние не успеем да се върнем на позициите за приоритет на държавния суверинитет, неопределеността в света само ще се влошава“- добавя професорът.
Когато Обама стана президент, много които бяха запознати с основните документи, които тогава излизаха в САЩ, възлагаха надежди че той ще се стреми към създаване на свят с многополярни правила, но това не се случи. “Не успя презреждането на отношенията с Русия, опитът да притеглят към себе си Китай и да я управляват и това беше признак за това, че САЩ и при Обама ще поставят за своя основна цел удържането на своята доминираща позиция. Но това е нереално“- споделя Крейчи.
“Възможно е за нас чехите това да е добро, защото САЩ е наш съюзник, но нито една страна в света нито САЩ, нито Китай имат такъв потенциал на властта, за да могат да играят ролята на хегемон, каквато играха САЩ в продължение на десет години след Студената война. САЩ трябва да приемат факта, че светът ще бъде многополярен и трябва да се договарят с останалите страни като Китай, Русия, Бразилия и други, като с партньори. САЩ не могат да се отнасят към тях като с васали, така както се държат с държавата Евросъюз“- отбелязва Крейчи.
Той добавя: “Мисля, че в САЩ има много здравомислещи хора, които знаят, че дори и защитавайки американските интереси, трябва да основават политиката си на реалния потенциал на властта. Ако си измисляме, че този потенциал е по-голям, отколкото е всъщност, за това може и да се плати. Това са най-сериозните стратегически грешки в историята на САЩ. С това шега не бива“.
Source: http://www.inosmi.ru | 
