-Пристрелочно оръдие имахте ли?
- Не беше нужно.
- Т.е. първоначално е било предвидено в щата?
 - Не. Пристрелочно оръдие бяха разпределили само в батареята на Фльоров и то поради невежество- самото оръдие те почти не го използваха. Защото всички ние бързо схванахме, че при съществуващото разсейване да се сбърка е трудно. Примерно командирът на дивизията ми поставя задача за дивизионен или полкови залп, а аз го питам: “Моля, покажете ми разположението на нашата пехота, а също така къде е струпването на противника. На мен ми е нужна крупна цел, а не да стрелям по картечници. За картечниците си имате оръдия. Повтарям, нужна ми е цел: струпване на пехота, батальон готвещ се да атакува- това е за мен обект. Или пък придвижване на танков батальон на изходни позиции, или големи складове- ето това е цел“! Такава цел при разсейване на площ от 20-30 хектара ще я улучиш без грешка. Ето защо пристрелочно оръдие не ни беше нужно. Всичко, от което имахме нужда беше голямо разсейване и точна карта. В артилерията топографията се преподаваше доста добре, което ми помагаше да се ориентирам лесно с карта.
- Доколко ефективен е снарядът М-13 срещу бронираната техника?
- Практически не е ефективен, че какво може да направи този снаряд. До голяма степен напразно хвалят нашето оръжие. М-13, осколочно-фугасният снаряд е прекрасен, качествен и забележителен при големи, неприкрити цели: жива сила, транспортно струпване, танкове- като цяло нужна ни е крупна цел. Такава цел мога елементарно да я поразя. Сега ще ви обясня защо нашето оръжие е ценно при мащабни цели. Работата е в това че, ако се привлече артилерийски стволен полк, тогава командирът на полка задължително ще каже: “Нямам никакви данни, длъжен съм да пристрелям оръдията“. Ако той започне да провежда пристрелката, това е сигнал за противника да се укрие, което отнема около 15-20 секунди. За това време едно артилерийско оръдие може да изстреля 1-2 снаряда. А аз с моя дивизион за 15-20 секунди мога да изстрелям 120 ракети- ето защо реактивните системи за залпов огън са ценни. Но това се отнасяше за 1941-1942 г. През 1943 г. немците преминаха към позиционна отбрана, т.е. инженерно оборудвани, ешелонирани позиции. Направо се зариха в земята. И снарядът М-13 не можеше нищо да стори с такава цел. Ние можехме успешно да работим по огневите позиции на батареите на противника- те все пак не бяха укрити. Сполучливо обстрелвахме големите щабове- да извадиш управлението от строя също си беше съществено дело. След това стигаме до резервите и вторите ешелони, които по правило не бяха укрити. Тях със снаряди М-13 можехме да ги поразяваме, но за да разрушим позиционната отбрана ни бяха нужни други снаряди, и те се появиха впоследствие. През 42-ра година се появиха М-30, а по-късно пристигнаха М-31.
- Имаше ли проблем в началото на войната с количеството на снарядите?
Планиране, 1943 г.
 - През цялата война проблем № 1 в гвардейските минометни части беше доставката на снаряди. Нашите части бяха разорителни за страната- просто заводите не успяваха да смогнат с производството на снаряди. Представете си сега: един полк изстрелва 384 ракети- пробвайте се да ги подвозите. А, ако има и втори, трети залп- минаваме вече 1000 бройки! Че ние имахме 115 такива полка- на фронт от Черно море до Карелия... Ето защо се налагаше да стреляме само по сериозни цели. И винаги ни използваха на направлението на главния удар. Примерно на 12 юли Брянският фронт премина в настъпление, с което започна Орловската настъпателна операция. Оперативна група от гвардейски минометни части в състав от осем полка поддържаше 3-та армия на Горбатов. Веднага, щом 3-та армия изпълни задачите си, командващият фронта Маркиан Попов пренесе удара в полосата на 11-та армия и всичките 8 полка гвардейски части преминахме към 11-та армия. А на Горбатов е възможно и да му оставят един полк, но е възможно и да не му дадат- просто вече той не решава основна задача.
- Какво беше качеството на снарядите?
- Прекрасно. Но през 1942 г. имаше проблеми. Ненадейно започнаха да експлодират снаряди. Ракетата още не се е изстреляла и вече се е взривила- в резултат е унищожена кабината на камиона, загинали са водачът и командирът. Но главното е, че техниката излиза от строя. Дойдоха политработниците, особистите (б.р. Служители на военното контраразузнаване) се мятаха пощурели насам-натам- никой не може да разбере какво става, саботаж ли е налице и т.н. От Москва пристигна комисия от щаба на гвардейските минометни части заедно със служители от промишлеността. Бързо се разбра каква е работата- в ракетата има преходно дъно, което отделя бойната глава от реактивната част на снаряда. Въпросното дъно се оказа, че е твърде тънко и изгаряше в първите секунди след привеждане в движение на снаряда. Веднага се изпрати телеграма до завода да се усили преходното дъно и всичко се оправи. А каква беше причината за изгарянето на дъното- просто започнаха да използват барут от доставките от САЩ. Този барут беше по-силен от нашия и качваше температурата повече от руския барут. Иначе заводите издаваха бойната глава и ракетната част на снарядите отделно. След това тези отделни части ги изпращаха в база на Главното артилерийско управление, където се извършваше окончателното оборудване на ракетите. В никакъв случай не поставяха взривателите. Те пътуваха в отделни сандъци и се поставяха след моя команда.
- Какви взриватели използвахте по-често с фугасно или осколочно действие? (б.р. Осколочните боеприпаси са предназначени главно за поражение на хора, фугасните снаряди са предназначени за поражение на промишлени, жилищни здания, пътища, техника)
- Когато стрелям по открито разположена, жива цел давам команда: “Осколочен взривател“, а ако пехотата е зад укрития използвам фугасен взривател.
1945 г. Александър Пануев е в центъра.
 - Колко позиции имахте, да речем на дивизион? Винаги ли се подсигурявахте с огнева и запасна позиция, на която се премествахте от огневата позиция или всичко е зависило от обстоятелствата? Как се е организирало всичко това?
- Когато се планираше Орловската настъпателна операция на Курската дъга, ние подготвяхме за дивизион четири позиции в полосата на настъпление срещу нашата трета армия, и на фланговете още по четири позиции. Така че имахме 12 позиции, които бяха подготвени в случай на военни маневри. За Курската битка се готвехме много сериозно, знаехме че немците ще нанесат страшен удар... При мен всичко беше определено: вариант 1, вариант 2... 3... 10... 12... Знаех при всеки вариант къде да премина, къде ми е позицията- всички командири знаеха маршрутите за придвижване. Подробно беше предвиден всеки детайл. Това е планиране при отбрана.
- А при настъпление?
- В настъпление подготвяхме само една позиция. Имаше съществена разлика в позициите през първата година на войната и третата. През 41-ва година, когато господстваше немската авиация, немците засичаха много бързо позицията ни на стрелба. Ракетата има т.нар. активен участък на траектория- това означава, че барутът още гори и оставя следи. Веднага немците отвръщаха с артилерийски нальот от един или два полка или пък викаха девет “Юнкерса” и те изникваха тутакси. Освен това през цялото време в небето кръжеше рама (б.р. Самолет Фоке-Вулф Фв-189- тактически разузнавателен самолет)- наричаха я “старшината на фронта“. През 1941 г. след като изстрелвахме залп, отстъпвахме около 5 километра: това се наричаше заемане на “изходна позиция“. Обикновено е разположена в гората и е добре замаскирана. На тази позиция презареждахме, разсредоточавахме се и очаквахме следващия залп, като отново заемахме огнева позиция. През 1942 г. се отказахме от тази тактика, когато от Калининските блата ме прехвърлиха в Сталинград. Ще ви обясня защо: след като давахме залп с установките започвахме да оттегляме дивизиона, да, но в Сталинград непрестанно кръжаха “Юнкерси“. Ето защо започнахме да се заравяме. Използвахме склонове на долове, където криехме установките. Слагахме отгоре брезент, изсъхнала трева и каквото намерим още и това беше нашето спасение.
- Използвахте ли отделни лъжливи артилерийски подразделения? (б.р. Има се предвид подразделение водещо последователен огън от различни предварително подготвени огневи позиции с цел да се въведе противника в заблуждение относно количеството и разположението на артилерията и системата за водене на огън в отбрана)
- По отношение на тази тактика си спечелих много благодарности от командването. През 43-та година ни изпратиха в околностите на Мценск. Красиви места- река Зуша, град Мценск... Пристигнахме от Москва след преформиране в края на март. През април, май и юни се водеше подготовка за Курската битка. Заповядаха ни през всичките нощи да безпокоим немците. Именно тогава използвахме такива ракетни установки. През деня с газка или вилис (б.р. Американски военен автомобил с висока проходимост използван през ВСВ) обикалях и избирах позиция. По възможност по-близо до предния край, за да може да ударим в дълбочина при стрелба. Първите траншеи не си залужаваше да се обстрелват, защото там бяха укрити основно дежурни подразделения. А виж, ако обстреляме Мценск е друга работа- през уикендите там се разхождаха офицери, пиеха, с жени флиртуваха. И всичко това ние го наблюдавахме, чрез стереотръбата имахме десетократно увеличение. Така че през нощта придвижваме една установка, дадем залп и веднага изчезваме. Април, май, юни- през цялото време работехме по този начин. Даже веднъж обстрелвахме не с ракетна установка, а с цяла батарея (б.р. 4-6 машини). Авиационното разузнаване доложи, че на някаква гара се доставя голямо количество боеприпаси. През нощта ги цапардосахме с батарея- резултатът беше налице, заревото беше видно с просто око.
- Виждахте ли резултатите от своята работа?
 - Трудно. Казват, че най-много се лъже на война и след лов. Разбира се, че не сме видяли, това беше невъзможно. Веднъж, когато през юли започнахме настъплението по Орловското настъпление, генерал Нестеренко ни заповяда да обстрелваме в продължение на седмица определени участъци, всички те бяха отбелязани на картата. Тогава видяхме с просто око резултатите от нашите залпове.
- Знаете ли, дали немците не са използвали наши установки?
- Не съм виждал и не съм чувал дори, а ние се познавахме един друг- споменах ви, че при настъпателни операции се събирахме по осем полка. Обменяхме информация, срещахме се и си разказвахме всичко от фронтовия живот. Не е имало случай немците да стрелят с наши ракетни установки по нас. Разказваше се само един случай: когато около Харков немците затвориха Изюм-Барвенковския чувал. Малко успяха да се измъкнат оттам, три наши полка бяха унищожени (б.р. Става дума за полк реактивна артилерия). Един от нашите, успял да се промъкне, разказваше, че е видял, как разчет на ракетна установка се е движил с непокътната машина М-13 в посока към немците. Върху нея било поставено бяло знаме. Това съм чувал, но да са използвали установка срещу нас, не.
- Разкажете за епизода, за който сте получили Александър Невски (б.р. С орден Александър Невски се е награждавал командния състав на Червената армия за проявена лична смелост, мъжество, храброст и умело ръководене, с което осигурява успешните действия на подчинената си част)
- Вече говорихме, че този орден, в качеството си на пълководчески се дава за умението да воюваш. В Орловската настъпателна операция поддържах 315-та дивизия, която се придвижваше нелошо. Аз бях с командира на дивизията- той ми поставяше задача, аз съответно откривах огън. Но веднъж се случи следното: Командирът на дивизията командва: “Бързо открийте огън!“. – “Но другарю полковник, дивизиона в момента сменя позициите си“. –“Е, и какво, това мен не ме интересува- да се открие незабавно огън“. Добре. Дивизионът бързо се приближи, зае огневи позиции и даде залп. Както се казва, успяхме да се справим. Но аз си направих извод от случилото се: трябва да се използва старата практика на руските артилеристи- при съпровождане на пехотата да се действа по метода на придвижване на батареите. Една от батареята обстрелва, а другата се придвижва напред. Когато командирът на батареята Бушуев докладва:- “Заех новата позиция“, тогава давам команда на Шестернин и той да започне промяна на позицията си. Да, сега осигурявах по-малко залпове, но пък по всяко едно време можех да открия стрелба. Командирът на полка отбеляза моят начин на действие в заповед: “Командирът на дивизион капитан Пануев приложи старинния руски метод, осигуряващ непрекъснатата поддръжка на пехотата- чрез метода на придвижване на батареите“. Ето за какво получих орден Александър Невски. Командирът на полка Плотников препоръча орден Червено знаме, но командващият 3-та армия Горбатов преправи предложението, зачеркна орден Червено знаме и написа орден Александър Невски. Горбатов постъпи много правилно.
- Налагаше ли се да стреляте с пряко мерене?
- Да, в хода на Орловската битка. Веднъж пристигна с “Вилис“ началникът на оперативната група на Гвардейските минометни части генерал Нестеренко и се обърна към мен:- “Къде се намира най-близката ти батарея“? Показвам аз на картата, а той:- “Току-що идвам от командващия, разузнавачите са намерили интересна цел. За да не губим време, аз сам ще тръгна“. Помоли да му дадем плащ, за да прикрие пагоните си, скочи на стъпалото на автомобила и се отправи към батареята. Батареята се придвижи около километър и половина напред ( всичко това много добре видях с бинокъл), разгърна се и даде залп по покрайнините на населен пункт с право мерене. Явно там се е концентрирало голямо струпване на пехота и танкове за контраатака.
- Вярно ли е, че с “Катюши“ сте обстрелвали публичен дом?
- Действително в Мценск нашето разузнаване засече постоянно движение, в събота и неделя вечер, с леки автомобили към една голяма сграда. Беше ясно защо отиват там- ще има гуляй, банкет или пък, както казахте вие отиват в публичен дом. Тази сграда стана мишена за ракетните ни установки. Впоследствие автомобилите спряха да ходят там.
- Казват, че сте поставяли звезда на установката за всеки унищожен танк?
- Това не е вярно. По танковете може да води стрелба само добра система от стволна артилерия. Естествено ние стреляхме по големи маси танкове, като в Курската битка. Ако снаряд се взриви до танк е възможно да повреди танка или да скъса гъсениците му, но това е по-скоро случайност.
- Големи ли бяха загубите в дивизиона, а след това и в полка по време на войната?
- Големи бяха загубите в пехотата, която ставаше и се придвижваше под огъня. Нашият полк беше сформиран през 42-ра година в периода юли-август, септември беше вече на фронта. И така до края на войната. После участва в Манджурската настъпателна операция. За цялата война нашият полк загуби 113 човека убити. Ранените бяха повече, но не мога да кажа колко са хората загинали по болниците.
- Основно загубите от авиацията ли са били? Или от артилерията?
- Жертвите бяха главно от бомбардировки и обстрел, както и естествени.
- Какво ще рече естествени?
- Двама младежи, родени през 24-та година, момчета на по 17-18 години при изучаване на граната издърпали шплента на гранатата, без да знаят, че ако се издърпа шплента гранатата трябва да се изхвърли в рамките на 3 секуди. Иначе тя ще се взриви. Наложи се да пишем донесение: загинали при нещастен случай при дейност по изучаване на гранати.
- За такъв случай вероятно са наказвали?
- Кого да наказваме? Ако командирът им е безотговорен или глупак може и да го накажат. Но аз такива наказания не съм налагал. В края на краищата са искали да обучат войниците.
- Случвало ли се е да използвате личното си оръжие?
 - Пистолет използвах в Сталинградската битка. Това беше в средата на януари. Моят дивизион се придвижваше по една долина. Напредвахме и недалеч вече беше Сталинград. Аз се движех в командирския автмобил заедно с челната батарея. Спрях, а батареята започна да се разгръща за стрелба. Изведнъж от един блиндаж излезна немец. Той вдигна ръце, но в дясната си ръка държеше граната. Не можех да разбера- ще хвърли ли той гранатата към мен (намирах се на 20 метра) или ще се предаде. Извадих пистолета и го разстрелях от упор. Немецът падна, а гранатата не избухна, защото шплентът не беше издърпан. Но, откъде можеше да знам? Пистолетът ми беше трофеен белгийски с пълнител за 15 патрона. Разузнавачите ми го подариха след битката при Сталинград. Там имаше много трофеи. Немците дори бяха направили град от автомобили- бяха ги събрали на едно място. Представете си хиляди автомобила струпани на едно място. С какво ли не се сдобихме оттам. Намерихме даже щабен камион ГАЗ-АА, взехме го и го зачислихме към дивизиона. Немски автомобили не взимах и ще ти кажа защо: когато отидеш в Москва с немски автомобил веднага те спира милицията, оттам в комендатурата и колата ти е реквизирана. Така че взимахме само наши коли, а немците от тях имаха много.
- Сега ще ви задам въпрос, който понастоящем е обсъждан пространно. При навлизането ви в Германия вие сте били в Източна Прусия?
- Да, приключих войната в Кьонигсберг (б.р. Днешния Калининград).
- Дискутира се, че е имало случаи на насилие и мародерство от наша страна по отношение на немското население.
- В никакъв случай. Съставът от военно-политическите служители, СМЕРШ (б.р. Военното контраразузнаване на СССР), контраразузнаването, командирите- всички бяхме инструктирани. Все пак ние не бяхме кожодери, възпитаваха ни като хуманна армия. В никакъв случай не може да се говори за насилие.
- Доверявахте ли се на радиото в качеството на командир?
- Напълно. Радвах се, когато най-накрая доставиха радиостанция- и на огневата позиция, и винаги с мен. Радостен и горд бях. А пехотата говореше:- “Ех, какви свързочни средства имат артилеристите! Ако ние имахме такива в пехотния полк“.
- Кога се появиха радиостанциите при вас?
- През 42-ра година, а през 41-ва година бяхме с кабел. Докато разгърнат кабела- мъка голяма! С катушка и един червеноармеец- трябваше да добяга от огневата позиция до наблюдателния пункт (НП)- а това си бяха три километра!
- Задължително ли беше вашето присъствие на НП?
- А кой ще открие огън? Че аз даже командир на батарея не изпращах на НП-то... Между другото, в Деня на победата празнувахме. След втората или третата чашка един от командирите на батареи обидено попита:- “Защо не ни се доверявахте?“ “Не ви се доверявах, защото риска го нося аз, ако вие сгрешите със залпа отговорността ще я нося аз. Аз ще отида в наказателен батальон, мен ще ме разжалват в редник.Това в най-добрия случай. В най-лошия случай ще ме разстрелят. Така, както разстреляха командира на дивизион М-30 в село Котлубан само за това, че немците забелязаха подготвените рами, пусковите установки. Пусковите установки тогава стояха на земята, тъй като местоността не позволяваше да ги укрием. На сутринта немците ги забелязали и осъществиха огневи нальот по дивизиона. Артилериийска подготовка (б.р. Атакуващи тактически действия на артилерията, предназначени за унищожаване и подавяне на огневите средства на противника, живата сила, отбранителните съоръжения и други обекти на противника осъществявано преди настъплението на своите войски), а дивизиона мълчи. Последва трибунал и разстрел пред строя. Така че вие сте грамотни, разумни батарейни командири, но отговорността нося аз- това е първо. И във второ практикуването на батарейни залпове фактически е безполезно. По правило давах дивизионен залп или молих за полкови залп“.
Винаги се намирах подръка на командира на полка. Има един такъв израз сред военните- подръчен дивизион. Командирът на полка разполага с три дивизиона. Два от тях са разположени вляво и вдясно на разстояние километър и половина-два. А командирът остава с третия дивизион, който се счита за подръчен. Той винаги може да поиска откриване на огън във всеки един момент от моя дивизион. И неизменно бях подръчен дивизион на Плотников. След това ме направиха началник-щаб на полка. Притежавах добра подготовка: тригодишна, още преди войната... Освен това имах отпреди това средно образование и се смятах за кадърен артилерист. Във връзка с това, че с батарейни залпове практически нищо не се постигаше им казвах на командирите на батареи: “Стойте на огневите позиции. Ще осигурявате точно мерене, а след това и точни залпове, и за това ще бъдете наградени. Но на НП през цялото време ще бъда аз. Така че напусках НП само, за да се измия. Е, и ако се появи медико-санитарен батальон, но това е шега.
-Казват, че на Орловската дъга се появили снаряди с увеличена мощност. Снаряди М-13, но с увеличена мощност. Виждали ли сте такива?
- Не, никога не е имало такива. Имаше снаряд М-13, а впоследствие го смениха с М-13 с подобрена точност.
- Доколко разпространено е било явлението походно-полеви жени?
- За целия период на войната в нашия полк не е имало нито една жена.
- Изобщо не е имало?
- Изобщо. Категорично и Плотников, и аз не приемахме жени в полка, въпреки че искаха да ни изпратят машинописки, както и санитарни инструкторки. Решително не допускахме жени. Примерно в 72-ри полк началник-щаба на полка и заместник-командира на полка по строевата подготовка се призоваха взаимно на дуел заради една красива машинописка. Но, все пак ние бяхме младежи на по 24-25 години. И повтарям в нашия полк нямаше нито една жена.
- Такива дуели били ли са практика или това е било просто изключение?
- Това си беше изключение. Всички научиха за случилото се и това се смяташе за ужасна нелепост. Явно са си спомнили за повестите на Белкин (б.р. “Повести на покойния Иван Петрович Белкин“- цикъл от 5 повести на Александър Сергеевич Пушкин).
- Подборът за гвардейските минометни части, да включим и войниците, беше ли достатъчно сериозен?
- Подборът се извършваше от комисия на Централния комитет на партията.
- Случвало ли се е да изпратите някой в наказателна част?
- За периода на цялата война, докато бях командир на дивизион и началник-щаб на полк не е имало нито един случай. Още един път ще се върна към това, с което започнах: войниците ни бяха дисциплинирани, носеха непоколебимо страшните лишения на ужасната война. Дали в зима или дъжд, или в пек, в гора или в блато ти си задължен да изпълниш бойната задача.
- Все пак сте били с превозни средства- не сте ходили пеша. По-леко си е...
- Да. Но, едва що дивизионът навлезе в гора или пристигне на огнева позиция незабавно започва огромно физическо натоварване. Трябваше да се изгради укритие за установките, да се изкопаят окопи за укритие на артилерийския разчет, за в случай на бомбардировка. Трябваше да се укрият снаряди за 3-4 залпа, които бяха в сандъци дълги по метър и половина. Във всеки сандък имаше по две ракети. Всичко това трябваше да се скрие, да се замаскира по възможност и ако успеем да се изкопаят траншеи, за да може осколките падащи по земята да не повредят ракетите. Ето защо на войниците им беше физически много тежко. Аз, като командир нямах такова натоварване. Моят наблюдателен пункт се изграждаше от разузнавачите.
- Да, но вашата тежест на отговорност е друга.
- Аз трябваше да работя с главата.
Александър Филипович Пануев- командир на дивизион ''Катюши''. Част 1
Александър Филипович Пануев- командир на дивизион ''Катюши''. Част 2
Александър Филипович Пануев- командир на дивизион ''Катюши''. Част 3
Source: http://www.iremember.ru | 
