Сайта вече е с нов адрес: http://worldrubric.com

Иван Басюк

кандидат на историческите науки

доцент в Гродненския държавен университет „Янка Купала”

статията е отпечатана в списание „MAGAZYN POLSKI” № 1-3, 2000

превод от беларуски език Е. Хитряк

Укрепени райони на територията на Беларусия

И днес в приграничните райони на Гродненска област може да се видят сиви, мрачни бетонни кутии, разпръснати по гори и поляни, безкрайни линии от траншеи, гъсти храсталаци и трева, които внезапно се появяват пред очите и също така внезапно изчезват в гъсталака. Човек попаднал за първи път в места съхраняващи следи от войната чувства известна тревога и душевна мъка. Покритите с мъх бетонни кутии и траншеи са нищо друго освен отбранителни съоръжения на знаменитите в предвоенните години укрепени райони или съкратено УР.

Кога, с каква цел и кои строят УР-овете? Какви задачи е трябвало да изпълняват тези безмълвни свидетели на отминалата война? Тези въпроси и днес са все още слабо изучени, защото дълго време УР-овете в Беларус са били закрита за историците тема. Днес нито в съветската, нито в белоруската историография няма нито една монография, която да е изцяло посветена на историята на УР.

Въпросната статия се явява практически първата публикация в белоруската историография, която е посветена на УР-овете, в нея авторът се е опитал само да открехне тази интересна, противоречива и неизвестна страница на историята на нашия край.

Да започнем с теорията на проблема

Невероятният подем и бум на строителството на УР-ове в Европа започва през 20-30 те години на 20 век, когато военните теоретици, военачалници и политически деятели осмислят резултатите и уроците от Първата световна война. Ако по-рано изходът от една война е могъл да се реши с една мащабна битка, то в началото на 20 век войните изисквали масови, многомилионни армии. Но да издържа огромна армия в мирно време по икономически причини не може дори най-богататадържава в света. Военните теоретици и практици намерили решение на този проблем: в мирно време държавите имали неголяма армия, задачата на която е да защити границата на държавата до това време, което е необходимо за провеждане на масова мобилизация и разгръщане  на войската по военновременни щатове.

 Именно през 20-те г. е бил въведен терминът ‘’начален период на война”, който означавал период от началото на войната до първата операция, в която действали вече мобилизираните по военновремения щат войски. След Първата световна война безпрецедентно нараства значението на началния период на войната. Ако в Първата световна война всеки 20-25 км отстъпления на фронта е давало възможност да спечелиш за мобилизация не по-малко от денонощие, то по-късно е станало ясно, че моторизираните армии са способни да заемат за кратко време огромни територии, загубата на които довежда до капитулация на противника или най-малко сериозно усложнява въвеждането на мобилизираните войски в бойни действия.

Новите възможности, които са откривали моторизираните армии са станали причина за интензивно развитие на военната теория относно началния период на войната. През 1935 г. идеологът на немския милитаризъм генерал Лудендорф издава книгата „Тоталната война”, в която той излага своите възгледи за характера, целите и способите за водене на бойни действия по време на началния период на войната. Лудендорф на основа на анализа от уроците на изминалата война достига до извода, че главният урок за немците се заключава в това, че търпението и издръжливостта на народа не е безгранично, затова войната трябва да бъде мълниеносна. Позиционната война за Германия означава поражение. Изхождайки от гореописаното Лудендорф предлагал да се приложат такива фактори за водене на война, като внезапност на нападението, концентрация на сили и средства, невиждани по-рано темпове на настъпление, решителност в избраната цел, разгромяване на първия стратегически ешелон на противника (армиите за прикритие на границата), вклиняване дълбоко в територията на противника и обезателно разгромяване на войската му, преди противникът да успее да завърши мобилизацията си и да разгърне войските си по военновременен щат.

Съществено важно събитие във формирането на възгледите за началния период на войната стават тезисите от доклада (1933 г.) на началника на Генералния щаб на РККА (б.р. Работническо-селска червена армия) А.И. Егоров пред Революциония военен съвет на СССР. В средата на 30-те години се появява знаменития труд на М. Тухачевски „Характерът на пограничните операции”. Военните авторитети утвърждават, че главното в началния период на войната  е да задържат настъплението на противника в пограничните райони, за да се спечели време за провеждане на мобилизацията и разгръщане на войските. Относно това специалистите предлагали цяла система от мерки, както от военен, така и от организационен характер, най-важната от които е мащабно строителство по линията на държавната граница от укрепени райони.

Под Укрепен район се е подразбирало район (полоса) в погранична местност, която е оборудвана със система от дълговременни полеви фортификационни съоръжения в съчетание с инженерни заграждения, който е подготвен за дълготрайна, упорита отбрана на специални войски, действащи самостоятелно или заедно с общовойскови части (полеви войски).

Строителство на УР-ове. Европейската тенденция през 20-30 те години

Укрепени райони през 20-30 те години започват да строят много европейски държави. Франция в периода 1929-1936 г. издигнала т.нар. „линия Мажино”. Система от дългосрочни укрепления на границата с Германия, Люксембург и отчасти Белгия. Общата дължина на линията се състои от 400 км, дълбочина 6-8 км. Тя е имала към 5600 дълговременни огневи съоръжения (ДОС).

Германия през 1935-1939 г., по посока на своите западни граници от Холандия до Швейцария е построила „линията Зигфрид” (Западният вал), система от дълговременни отбранителни съоръжения, която е дълга около 500 км и дълбока 35-100 км, в нея е имало около 16 000 ДОС.

Укрепени райони са строили и страни с по-малки икономически възможности. Финландия през 1927-1939 г. на Карелския провлак (32 км. от Ленинград) построява „линията Манерхайм”- система от дълговременни фортификационни съоръжения с обща дължина 132 км. и дълбочина до 90 км., в която се наброявата повече от 2000 ДОС.

В съвременната литература се срещат разсъждения от следния род: „Намислили са си, казват, в Кремъл някакви си никому ненужни УР, закопали в земята колосално количество народна пара, а реална отплата така и не получили. Във връзка с това още един път ще подчертаем: през 20-30 те години в европейската военна мисъл царят възгледи, че УР са силно необходими, без тях не може да се спре настъплението на противника в началния период на войната, не може да се получи и необходимата отсрочка за провеждане на мобилизация. Такива възгледи са били разпространени в Европа, това е ръководило и съветските военачалници. По такъв начин, строителството на гигантски УР-ове на западната граница на СССР и в частност Беларус, се подрежда до общоевропейските подходи и тогавашни военни и политически постулати.

УР в Беларус

Строителство на укрепени райони на западната граница на СССР и Беларус преминава на три етапа. В периода 1929-1938 г. на западната граница са били построени 13 укрепени райони, включително на територията на Беларус: Полоцки, Мински и Мозирски. Но въпросните УР престанали да удовлетворяват изискванията на времето, доколкото са могли да водят главно само картечен огън, дълбочината на отбраната е била недостатъчна, необорудван тил, слаба съпротивляемост на съоръжението и неефективно снабдяване с оръжейни и технически средства.

През 1938-1939 г. започва строителството на още 8 УР, от тях два в Беларус: Себежски и Слуцки. Но планът за построяването на тези УР през 1938 г. е бил изпълнен само на 45,5 %, а през 1939 г. на 59,2 %. Основната причина за срива на сроковете за строителство е съветската промишленост, която проваля доставките на необходимото оборудване и материали. Есента на 1939 г. строителството на УР се спира. С обединението на Западна Беларус с Белоруска ССР, УР-овете на старата граница се оказват в дълбокия тил. Пропада смисъла на тяхното използване.

 Началникът на Главното военно-инженерно управление на Червената армия в ‘’Постановление за използването на укрепените райони на старата западна и юго-западна граница’’ прави предложение съществуващите УР да се подготвят като втора укрепена полоса, която ще бъде заета от полеви войски за отбрана на широк фронт. Това е изисквало съхранение на старата граница на войската и специалното оборудване.

През февруари 1940 г. началникът на Генералния щаб с директива заповядва на щаба на Западния специален военен окръг започването на строителство на УР по новата граница на СССР, съществуващите УР на старата граница да не се консервират, а да се държат в бойна готовност. По-късно това решение  е било изменено в противоположна посока. УР по старата граница е било заповядано да се консервират, да се снеме от тях оборудването и да се предаде на склад „в пълна готовност за изход към рубеж”.

През септември 1940 г. комисия от Генералния щаб проверила Мински УР и установила, че оборудването за подразделенията от съоръженията, намиращо се в складове не е закрепено и не е пълно. При предислокацията, оборудването за картечните батальони, което е останало в склада не е било предадено на никого. Част от оборудването за съоръженията ръждясва и се поврежда. Охрана на съоръженията и оборудването, което се намира в него, практически отсъства.

В периода 1940-1941 г. след обединението на Западна Беларус с Белоруска ССР и Западна Украйна с Украинска ССР, на новата граница започва строителството на 20 нови УР, от тях 4 на територията на Беларус: Гродненски, Осовецки, Замбровски и Брестски УР. Командването на Западния специален военен окръг предлагало два варианта за строителство на УР: непосредствено на границата и на разстояние 25-50 км. от нея. Вторият вариант е имал редица съществени преимущества: имало е предполие (б.р. предна отбранителна полоса) между границата и линията на УР, която е било възможно да се оборудва в инженерно и огнево отношение. Предполието би могло да задържи противника и да даде възможност на съветските войски своевременно да заемат отбранителните съоръжения. Вторият вариант за строителство се е поддържал от Генералния щаб, обаче утвърден бил първият вариант- линията на УР да се строи непосредствено по държавната граница. По мнение на генерал-полковник Л.М. Сандалов, непосредствен участник в тези събития, решаващ фактор в полза на първия вариант за строителство на УР става модния тогава постулат на съветската военна доктрина: „Нито педя родна земя да не се отстъпи на врага”. 

В Беларус в предвоенните години започва широкомащабно строителство на нови УР. Програмата на УР през 1940-1941 г. се различава от предишните по по-обмислената отбранителна полоса, конструкцията на ДОС, голямото относително тегло на артилерийски съоръжения за противотанкова отбрана. Увеличава се дълбочината на УР. Съоръженията са имали по-съвършени средства за противохимическа защита, вентилация, водоснабдяване и електрификация. На предния край са издигнати фортификационни противотанкови прегради, а на подстъпите към ДОС противопехотни прегради.

Около Сопоцкин спешно се строи УР № 68, който получава названието „Гродненски”. Военното строителство било грандиозно по размах: по 80 км. фронт е било планирано да се построят 28 опорни пунктове със  606 ДОС. Но грандиозните планове до голяма степен остават на хартия, доколкото към началото на войната им се удава да построят само 98 бетонни соръжения, от които само 42 били приведени в бойна готовност. В много от тях са отсъствали подземна връзка, водоснабдяване, електрогенератори, прикритие на амбразурите и т.н.

 В полосата на 3-та армия, щабът на който преди войната бил настанен в Гродно, само 183 ДОС били построени до такава степен на готовност, която позволявала да ги използват за отбрана. Това не е толкова малко, доколкото това е давало на 3-та армия общо 1,5 огневи точки  на километър отбрана и позволявало в някои места да се поддържа между дотовете взаимна огнева поддържка. В ДОС-овете били поставени около 300 картечници от различни системи, 80 бр. 45 мм. и 20 бр. 76 мм. оръдия, както и специални установки ДОТ-3 и тежки картечници с оптически прицели. Обаче това въоръжение е било недостатъчно и по заповед на командващия 3-та армия част от ДОС-овете били въоръжени също и с тежки картечници „Максим” и оръдия от полковата и батальонната артилерия.

 Поради недостатъчните материали и части, транспорт и работна сила строителството на УР на територията на Беларус към началото на войната се оказало незавършено. Както е видно от таблица 1, само 156 ДОС към началото на войната са били боеспособни. Това е съставлявало 7,36 % от общото количество ДОС, които са били планирани да се построят на територията на Беларус. Във връзка с критичното положение в строителството на УР, на 16 юни 1941 г. ЦК на ВКП (б) ( б.р Централен комитет на Всерусийската комунистическата партия (болшевики)) и Съветът на народните комисари (СНК) на СССР приемат специално постановление „За ускореното привеждане в бойна готовност на укрепените райони”. Постановлението е закъсняло, набелязаните мащабни мероприятия остават нереализирани, доколкото след по-малко от седмица започва войната.

Състояние на укрепените райони на новата граница на Беларус (1940-41 г.) на 1 юни 1941 г.

Местното население в строителството на УР

Отначало строителството на УР на територията на Беларус се е осъществявало от войската и местното население чрез свободно наемане на работа. Но работната сила катастрофално не достигала и съветската власт преминава към други форми за привличане на местното население към отбранителна работа.

На 22 февруари 1941 г. СНК на Белоруската ССР и ЦК на ВКП (б) приемат съвместно постановление „Относно обезпечаването на отбранителното строителство на Западния специален военен окръг”. Постановлението задължава областния изпълнителен комитет на Съвета на депутатите на трудещите се и областния комитет на партията да обезпечат организираното набиране на работна сила и транспорт на животинска тяга и отправянето им в разпореждане на началника на военното строителство.

 Към април 1941 г. за военното строителство е трябвало да предоставят: Брестка област- 9000 човека, Белостоцка област- 4000, Вилейска област- 2000 човека работна сила. Заедно с това Белостоцка област е трябвало за периода от 1 май до 1 декември 1941 г. всеки ден да отделя за военните обекти 900 каруци, а Брестката област 250 каруци. Обаче, както свидетелстват архивните документи „организираното набиране на работна сила и транспорт на животинска тяга” в тези размери, които са били предвидени с постановлението, да се осъществи от партийните и съветските органи на Беларус не се удава.

Със сериозни проблеми в мобилизацията на населението за отбранителни работи се сблъскват и други пригранични републики. Тогава проблемът с работната сила са помогнали да се реши съюзните органи. На 24 март 1941 г. били прието постановление на СНК на СССР и ЦК на ВКП (Б) „за въвеждане на заплащане на работниците и повинност за превозване с впрегатни коли на закрито строителство”, което дава правото на съветските и партийните органи на републиката да определят размера на заплащането за трудовата повинност и повинноста за превозване с впрегатни коли на населението. Лицата, които се отклоняват от изпълнение на повинността подлежат на наказателни санкции. Това постановление на СНК на СССР и ЦК на ВКП (Б) е било заложено в основата на работата на републиканските и областните органи на властта и управленията за обезпечението на военните обекти с работна сила преди войната.

Съгласно постановлението изпълнителните комитети на областните Съвети и областните комитети на партията издават нормативни актове, които определят формата на задължителното участие на населението в отбранителните работи. Така, Белостоцкият областен изпълком на Съветите и областният комитет на партията определят, че всеки работник, който се привлича с цел работна повинност за военното строителство е трябвало да отработи не повече от 10 дни, а всяка каруца с водач не повече от 8 дни. На привлечените към работна повинност им се заплаща заплата на същите условия, както са и волнонаемните работници. Едновременно се постановява, че за отклонение от трудова повинност и повинност за превозване с впрегатни коли и за неизпълнение на задължителните задачи по отбранителното строителство, виновните ще бъдат привлечени към наказателна отговорност.

В архивите са съхранени материали на контролиращите съветски и партийни органи, в които се отбелязва, че командването на военните отбранителни обекти слабо са се грижили за работниците. Така на Замбровския участък на военно-отбранителните дейности обедът за работниците се е доставял със закъснение от 5-6 часа, храната е била еднообразна-ечемичена или пшенична каша, безвкусна. На участъка не е имало баня, поради което работниците страдали от въшки. Специално работно облекло и обувки не са били предоставяни, много от работниците са работили боси, с износено облекло и скъсани обувки. Нормите са били завишени.

 На Щучинския военно-строителен участък № 26 били определени следните тарифи: да се изкопае с лопата 1 куб.м. земя и изравяне на пръстта на 3 метра се е заплащало на работник по 1 рубла и 16 копейки. Поради високите норми, мнозинството от работниците на участъка заработвали на ден от 3 до 7 рубли. А само храната в столовата струвала на всеки работник средно около 6 рубли на ден. Получавало се е, че ден работа на отбранителните обекти не може да обезпечи даже заплащането на храната и работниците са оставали длъжници на командването на военното строителство.

Тези и други причини предизвикват недоволството към принудителната отбранителна работа, отклонение от трудовата мобилизация и даже спонтанно бягство от работните места. В записка на Белостоцкия районен комитет на партията от 17 юни 1941 г. се отбелязва, че на Замбровския военно-строителен участък от 746 работници, 120 самоволно са оставили местоработата и са изоставили участъка. За подобряване обезпечението на военните обекти с работна сила, партийните и съветските власти на Белорусия се опитват по два начина: по пътя на наказателни санкции срещу населението и чрез привличане на работа на затворниците.

 На обект № 400, 16 май  1941 г. са работили 1 135 затворници. Използването за работа на затворници се прилага и на други обекти на военното строителство. Но тези цифри не са удовлетворявали изискванията за строителство по отношение на работна сила. На 22 май 1941 г. секретарят на Белостоцкия областен комитет на партията Попов докладва на секретаря на ЦК на Комунистическата партия на Беларус (болшевики) Пономаренко, че недостига на затворници за военните обекти само за Белостоцка област възлиза на 7000 души.

Спряха ли Укрепените райони на Беларусия немската армия в началото на войната?

УР на Беларусия са се оказали неподготвени за изпълнение на своите основни задачи- да задържат противниковата войска в пограничната полоса. Както вече отбелязахме, само 7,3 % от ДОС от планираните бройки са били построени и приведени в бойна готовност, останалите 92 % към началото на войната или са се намирали в стадий на строителство, или само са се подготвяли за строителство.

Системата от занятия и отбрана на войската при Укрепените райони е била също неотработена. УР съгласно предвоенните планове е трябвало да се отбраняват както от полеви войски, така и от специални войски- т.нар. части на УР. Полевите войски по плана за прикритие на държавната граница били разделени по конкретни полоси и позиции, които е било необходимо да заемат и удържат със започването на военните дейности.

УР частите са се състоили от управление в лицето на коменданта на УР, три отделни картечни батальони, свързочна рота, сапьорна рота. Освен това в отделните УР са били налични артилерийски полкове (в състав от три дивизиона) и до 6 взвода капонирна артилерия. Дълговременните огневи съоръжения не са имали постоянни гарнизони. Отдалечеността на дислокацията на полевите войски и специалните УР части, острата липса на транспортни средства, не им е позволявала при нападение на противника своевременно да заемат отбранителните съоръжения и позиции на УР.

В полосата на 4-а армия в щабът на Западния специален военен окръг са били определени следните срокове за заемане на Бресткия УР: за първата стрелкова дивизия- 30 часа, за втората- 9 часа, за частите на УР- 0,5-1,5 часа. Проведените в навечерието на войната учебни тревоги показали, че тези нормативи не съотвестват на действителността. Тези нормативи са били занижени и частите и съединенията даже в условия на мирно време не са могли да се вместят в тях.

По доклад на началника на Осовецкия УР за заемане на ДОС и доставки на боеприпаси за тях е било нужно от 4 до 6 часа. Ако си спомним, че ДОС са строени точно на линията на държавната граница, то очевидна се оказва грешната сметка на съветското командване, доколкото немската войска е имала възможност да заеме ДОС значително по-рано, отколкото би могло там да пристигнат полеви войски, което се и случва в началото на бойните действия.

Десният фланг на УР № 68 (Гродненски УР) на участъка от държавната граница до река Неман, с дължина 6-8 километра е бил слабо защитен. Запланираните тук отделни опорни пунктове са били само отбелязани на местността, строителството им е трябвало да бъде започнато едва в началото на юли 1941 г. Това обстоятелство е било използвано от немските войски. Именно тук в първия ден на войната те пробиват отбраната и започват успешна отбрана на Гродно.

 Във връзка с бързите темпове на настъпление на немските войски, липсата на предполие между държавната граница и линията на УР, отдалечената дислокация на полевите войски и специалните уровски части- част от ДОС така си и остават празни, тъй като съветските части не успяват да ги заемат. Някои от ДОС са били заети от немците по-рано от съветските подразделения. В някои места, например под Граево и Осово, немците благодарение на неочакваността на нападението им се удава да заемат нашите ДОС преди пристигането на войските- това си спомня бившия воин-уровец Д. Гаврилин.

 Тъй като нашите ДОС често се намират на 200-300 метра от границата, ясно е, че и с тях е могло да се случи същото, което и с ДОС под Граево и Осово. Погрешният вариант на строителство на УР по линия на държавната граница довежда до трагически последствия. Немците съумяват да обходят и блокират ДОС, а впоследствие  и да ги унищожат.

Бившият курсант от 9-ти картечно-артилерийски батальон (ДОС № 59) А. Д. Шмелев си спомня: До обяд на 24 юни ние някак си удържахме. А след това, когато привършихме боеприпасите, вражеските сапьори се добраха до нашите ДОС и през перископната тръба пуснаха вътре пакет с експлозиви. Взрив със страшна сила прогърмя в ДОС. Рухналите прегради на бетонното покритие погребаха под себе си бойците. От 22 защитника на дота остават живи само пет, но всички са били ранени и контузени. Подобна съда е очаквала и защитниците на другите дотове, за това свидетелстват техните спомени.

И въпреки всичко, въпреки сложната обстановка някои уровски части успяват да заемат своите ДОС и да окажат упорита съпротива. В бойно донесение на немската 293-а пехотна дивизия за боя в Бресткия УР се посочва: Офицерите и войниците се отбраняват до последната минута. Случва се наши войници, които са обходили вече взривените дотове да бъдат обстрелвани. Предложенията за предаване в плен предадени, чрез преводач пред взривения ДОС не са имали никакво въздействие.

Героизмът и мъжеството на защитниците на отделните ДОС не са могли да променят ситуацията. УР по новата граница не успяват да задържат стремителното настъпление на немските войски. Но на пътя на настъплението на немските войски се намират все още укрепените райони по старата граница. В статията вече посочихме, че съветското командване не приема предложението УР по старата граница да се превърнат във втора отбранителна линия. Повечето от УР били законсервирани, като от тях частично е било снето въоръжението и оборудването.

Въпреки че съветската войска пробват в хода на бойните действия да използват някои от УР на старата граница, това не води до сериозен оперативен успех. От документи и архивни източници е известно, че от 25 до 28 юни 1941 г.  подразделения от 13-а армия удържат Мински УР, но впоследствие са принудени да отстъпят. От 4 до 8 юли 1941 г. подразделения от 22-а  армия от втория стратегически ешелон отбраняват Себежски и Полоцки УР, но да удържат въпросните УР те не успяват.

Съветските военачалници и военни историци не веднъж изказват мнение, че ако УР на старата граница бяха останали боеспособни, то отстъпващата войска от Западния фронт би могла да заеме отбрана и да окаже сериозно съпротивление на немските войски .

‘’Няма съмнение- пише маршал И. Х. Баграмян- че ако до пълното въвеждане в експлоатация на новите УР ни се беше удало да съхраним бойната готовност на старите УР, това сериозно би повишило отбранителната способност’’.

Обобщавайки, нека отбележим, че УР в Беларус не са изпълнили тези задачи, които са им възложили по плановете за прикритие на държавната граница. Немските войски успяват да преодолеят отбранителната полоса на УР бързо и едновременно в няколко направления, а след това продължават настъплението в дълбочина на СССР. УР не задържат противника за това минимално необходимо време, което е било необходимо за провеждане на мобилизация и разгръщане на войските по военновременния щат.

УР на Западната граница в Русия и Украйна

А как са се развили събитията на другите съветски фронтове, доколко намиращите се там УР задържат противника в началото на войната?

Финландската войска, която се отправя към Ленинград от север е била спряна на линията на Карелския УР. През втората половина на август 1941 г. гарнизонът на Кингисепския УР, който прикрива подстъпите към Ленинград от запад, води бой 10 денонощия в обкръжение и сковава около две дивизии на противника.

През юли-септември 1941 г. важна роля изиграва Киевския УР. На неговия преден край на 11-14 юли 1941 г. е бил отбит първия натиск на немските войски, които се опитват да превземат в движение Киев и переправите на Днепър. Опирайки се на този УР, войската на 37-а армия в продължение на 70 денонощия отбиват атаките на превъзхождащите сили на противника.

На Южния фронт продължителната отбрана на гарнизоните на Могилев-Ямполския, Рибницкия и Тирасполския УР и активните действия на полевите войски задържат настъплението на 2 немски и 4 румънски армии. Приведените примери показват, че боеспособните УР се превръщат за настъпващите немски войски сериозна преграда. Но незавършеността на строителството, несвоевременното заемане от войските на отбранителните съоръжения, отсъствие на линия на предполие- всичко това не позволило на УР до край да изпълнят своята главна задача- да задържат противника в пограничните райони в началния период на войната.

Не задържат противника и УР на европейските държави

Неудачно се развиват военните действия и на укрепената линия във Франция. През 1940 г. немците пробиват отбраната на френските войски на южния фланг, където строителството на линията Мажино било незавършено, илизат в тил, а след това на тесните участъци блокират отбранителните съоръжения на линията.

Немската линия Зигфрид, притежаваща дълбока отбрана и състояща се от няколко полоси (главна полоса 3-8 км, осигуряваща полоса до 20 км, тил) била завзета от съюзниците в периода от септември 1944 до март 1945 г.

Бившите УР в Европа и Беларус понастоящем

Отбранителните съоръжения по линията Манерхайм (Финландия), линията Зигфрид (Германия) са разрушени и в момента не се използват. Съоръженията по линията Мажино (Франция) са предадени във военния резерв. По време на окупацията немците взривяват множество ДОС от укрепените райони в Беларус, както на старата, така и на новата граница. Някои от ДОС в Беларус се съхранили, някои от тях се посещават от туристи, като паметни места от боевете през Великата Отечествена война.