28.08.2014 г.
В последните дни пред очите ни се разгръща епично и по своему историческо събитие. Украинската редовна армия и наказателните батальони претърпяват катастрофално поражение на юг от Донецк. Съвсем наскоро републиките се намираха в изключително трудна ситуация- снабдяването на ДНР (б.р. Донецка нардона република), което се опитаха да прекъснат между Шахтьорск и Красной Луч, дословно висеше на косъм, беше изоставена височината Саур-Могила, контранастъплението на Болотов не доведе до решителни успехи.
На мнозина изглеждаше, че опълчението е притиснато в ъгъла и съвсем скоро ще бъде изтощено, което ще доведе до краха на Новорусия и до военната победа на фашистката хунта. Въпреки всичко, опълчението съумя да удържи най-силния удар, който хунтата нанесе с всички възможни сили през първата половина на август.
Хунтата не скриваше своите цели. За това, че се готвеха за щурм на Шахтьорск и Луганск се говореше открито. 
Първият критичен момент възникна, когато войниците от 25-та аеромобилна бригада и части на Националната гвардия пробиха по посока на Шахтьорск. В този момент ситуацията с ДНР висеше буквално на косъм, практически хунтата се беше напълно доближила до стратегическа победа. Но тези малобройни сили, които завързаха бой в града и дочакаха подкреплението, спасиха Новорусия от разчленение на две части. В следващите боеве пробивът на хунтата бе преустановен, в резултат на което понасяйки големи загуби в хора и техника, кликата претърпя тук поражение.
Вторият критичен момент възникна, когато от страна на град Дебалцево, през село Фащевка беше нанесен насрещен удар от опитващата се да излезне от Южния котел 24-та механизирана бригада. Това беше амбициозен план, когато противникът се опита да разреже Новорусия, използвайки бригадата в качеството на ударна групировка (б.р. Остатъци от 24-та бригада в състав от 10 танка и 10 БТР-и с пехота на бронята пробиват на северозапад и на 8 август проникват в град Миусинск. През целия ден се водят тежки боеве, в резултат на които основните сили на украинците са отбити на север от Миусинск. През нощта бронегрупата предприема маршнаскок в посока град Красной Луч и сутринта на 9 август навлиза в него. Отчитайки стратегическото значение на Красной Луч се създава оперативна заплаха за основното трасе, по което се снабдява Донецк. За опълченците атаката на украинците се оказва изключително неприятна изненада. В града се намира малък гарнизон от опълченци, тъй като градът се счита за тилов. Въпросният гарнизон оказва упорита съпротива в южните предградия на града. В резултат са спечелени няколко критични важни часа, които позволяват спешно да се предислоцират резерви. Разбира се от страна на украинците цялата операция е една авантюра, която за малко не се увенчава с успех и в резултат, на която целият южен фронт на ДНР би могъл стремително да се разпадне.). Този съвместен удар срещу Миусинск и Красной Луч предизвиква тежка криза в Новорусия- наличната войска в този район е била много малко, Миусинск, през който се промъкват механизираните колони на хунтата, практически не се отбранява, а в Красной Луч казашките части изоставят позициите си.
 Възниква реална опасност от рачленяването на Новорусия и унищожването на опълченската групировка в района на Торез-Снежное-Саур-Могила. Но отново мъжеството на обикновените войници, които отбраняваха Красной Луч и Миусинск, позволи да се спечели време, за да се прехвърлят резерви с помощта, на които беше прочистен от противника Миусинск и удържан Красной Луч. Преодолявайки кризата, опълчението успя да спечели решаващите сражения, които имаха решаващи последствия.
През втората половина на август настъплението на хунтата започва да издиша. Настъплението към град Ясиноватая се провалило, пробивът към село Верхняя Крынка и град Ждановка с цел да се отреже Горловка е ликвидиран, а в посока град Енакиево, украинците така и не успяват да се промъкнат. От своя страна опълченците постепенно започват да демонстрират настъпателен дух.
Обективно погледнато ситуацията изисквала от хунтата да преустанови настъплението, да се прегрупират войските, да се доставят резерви, да се създаде наличност от гориво-смазочни материали и боеприпаси, след което да се продължи с офанзивата създавайки нови ударни групировки. Но политическите съображения изисквали продължаване на нападението с наличните сили.
Фронтът в Луганската народна република, като цяло се стабилизирал, Южният котел бил унищожен. На фона на спряното настъпление на север от Донецк, хунтата въпреки сериозния оперативен риск продължила настъплението на юг, опитвайки се челно да завземе градовете Иловайск и Моспино. При което, колкото по-мащабно украинската клика се заангажирала в тези боеве, толкова повече се стеснявал фронта на настъпление: започвайки в началото на август на широк фронт, вече към 20-ти август офанзивата фактически се съсредоточава в една точка.
Крайните точки на това настъпление били южните склонове на Саур-Могила, полуобкръженият град Моспино и южните квартали на Иловайск. В последните дни на настъплението, то се свежда до жестоки удари към Иловайск. При което на южния фланг назрявала опасност, която се оказва фатална. Приключвайки с Южния котел и отблъсквайки атаките срещу Миусинск и Красний Луч, опълченците отново завземат Мариновка (която в периода юли-август два пъти преминава от едната в другата страна) и започнали да проникват към ГКПП ''Успенка'', обкръжавайки Амвросиевската групировка.
Трудно е да се каже защо украинските сили не отреагират на тази заплаха- възможно е да са мислели, че това е някаква активност на диверсионно-разузнавателна група, която е досадна, но без да има оперативно значение. Вероятно са смятали първо да достигнат успех в Иловайск, след което да отблъснат заплахата от юг.
В резултат опълченците успяват да натрупат на югоизток от град Амвросиевка достатъчно сили, които нанасят разсичащ удар по комуникациите на основните сили на хунтата, водещи бой в Иловайск, Моспино, Саур-Могила. При което срещу настъпващите от юг части последва удар на механизирана група западно от Моспино, който се оказва напълно неочакван за хунтата.
Ето така изглежда линията на фронта в навечерието на удара по Амвросиевка. 
Съдейки по всичко, разузнаването пропуснало това настъпление, в резултат на което опълченците със сравнително малки сили прекъснали основните комуникации на най-голямата групировка на хунтата на юг от Донецк, където са събрани най-боеспособните части атакуващи Моспино, Саур-Могила и Иловайск, включващи три наказателни батальона- ''Азов'', ''Шахтьорск'' и ''Донецк-1'' плюс различни части за усилване, както и отделни роти. В обкръжение се оказват повече от 5000 войници, 180 единици различна военна техника, до 90 оръдия, миномети и реактивни системи за залпов огън.
Би било смешно да сравняваме, като имаме предвид мащабите, но фактически опълчението осъществява мини-операция по обкръжаване, приличаща на сталинградския котел- това е класически удар по сходящи направления. Разбира се, по фланговете на хунтата нямаше румънци и италианци, но от едната страна има пролука, а на другия фланг са разположени формирования непредвидени да удържат удар на механизирани съединения.
В крайна сметка, около село Дяково възниква Амвросиевският котел, около който опълченците започнали да създават обръч на обкръжение, разширявайки настъплението на юг и югозапад, заемайки населените пунктове в дълбокия тил на южната групировка на хунтата. В резултат стремително нараства дезорганизацията сред управлението на украинската войска. Батальон ''Азов'' практически престава да се подчинява и панически побягва в посока Мариупол, батальоните ''Донбас-1'' и ''Шахтьорск'' затъват в градски боеве за Иловайск и вместо да се измъкнат от котела, започнали да поставят искания за допълнителни количества танкове и артилерия, за да могат да продължат щурма на вече почти загубения за тях град.
Тъй като от външната страна на котела били разположени само тилови части без наличие на тежка техника, опълчението веднага се възползва и започва развиване на настъпление югозападно от Амвросиевка с излаз към град Старобешево, който вечерта на 26 август е завзет от опълченците. Същевременно опълченци внезапно се появяват около град Волноваха.
На практика със загубата на тези населени пунктове хунтата се лишава дори и от позиции, от които може да се нанесе деблокиращ удар. Обкръжената украинска войска по същество се оказва в дълбокия тил на опълченците далеч от новата фронтова линия, с ограничен запас от гориво-смазочни материали и боеприпаси.
Въпросният нов фронт за украинците се оказва огромна пролука, която няма с какво да се затвори. Остатъците от силите на хунтата, включвайки и побягналия батальон ''Азов'', набързо отстъпили към Мариупол, оставяйки без бой няколко населени пункта, в резултат на което опълченците внезапно се появиха в предградията на Новоазовск и на подстъпите към Мариупол.
На юг от Старобешево чак до Новоазовск фронт фактически липсва- украински войски там няма. Само недостатъчните сили на опълченците забавят нарастващата катастрофа. 
Същевременно опълченците развиват офанзива и западно от Моспино в посока Угледар, Еленовка и Николское. В това направление силите на украинците са малко и затова настъплението на опълченците, макар и не стремително се развива достатъчно успешно. Около село Еленовка се образува още един малък котел, а връзката между групировките на хунтата държащи Донецк в полуобкръжение се оказва непоправимо нарушена.
Резерви за деблокиране на обкръжените и за покритие на огромната пролука на фронта хунтата вече няма- в момента спешно се прехвърлят войски от Херсонска област, изпращат се на фронта териториални батальони със съмнителна боеготовност, обявяват се за четвърта мобилизация, както и се опитват спешно да въведат в бой съвсем вече стара техника от резерва за компенсиране на огромните загуби в материална част.
Като цяло, засега не е ясно как хунтата ще успее да избегне пълното поражение. Да възстанови фронта тя вече не може, въпросът е в това, дали ще успеят да се измъкнат обкръжените и къде ще бъде спряно настъплението на опълченците, които са с ограничени сили.
Засега стабилният някога фронт, разтеглен от Мариновка до Еленовка, се е разпаднал на отделни огнища на съпротивления с прекъснати линии на снабдяване. След тази катастрофа е съвършено очевидно, че хунтата няма военни възможности да унищожи Новорусия. Прахосвайки в систематични настъпателни операции най-боеспособните си бригади, украинците понесоха огромни загуби и същевременно претърпя съкрушително военно поражение. Южният фронт се срина. Новорусия ще просъществува!
Source: http://www.ukraina.ru | 
