На 1 юли хунтата естествено нарушава примирието и имайки гаранции от американците, че Русия няма да се намесва пряко, разгръща настъпление с цел унищожаване на Новорусия. Системата на доставки на военни материално-технически ресурси за опълчението не получава нужната преценка, което изиграва съдбоносна роля за хунтата.
Започналото настъпление се развива успешно за хунтата- имайки смазващо превъзходство в бронетехника, артилерия, пехота, авиация над опълчението, хунтата вместо с директни, челни атаки по ключови пунктове, започва да ги заобикаля и да нанася удари по тези направления, където опълчението, поради недостатъчни сили не може да създаде нужната плътност от войски. Ето ви и пример- срещу техниката на опълченците, пленена още през пролетта, която включва 6 бойни машини за десант (тук включваме и прочутата “Нона“ (б.р. 2С9 “Нона-С“- съветско 120-мм дивизионно-полково авиодесантно самоходно артилерийско оръдие)), 3 танка, 5 БМП-та, 3 БТР-а, както и 3 артилерийски оръдия, противникът съсредоточава повече от 100 танка и около 300 други бронеединици, повече от 80 артилерийски системи, включително “Смерч“ и “Ураган“, които именно през юли месец започват широко да се използват на фронта.
 В боевете от 2-4 юли Славянск, където се намират най-боеспособните сили на Новорусия се оказва в оперативен чувал. Последният главен път към Славянск е блокиран, остатъци от гарнизона в Николаевка (в хода на боевете двама командира от опълчението извършват реално предателство оголвайки фронта) начело с Моторола (б.р. Арсений Сергеевич Павлов, позивна Моторола- командир на противотанковия спецбатальон “Спарта“) с усилие се задържат в центъра на града, който е обкръжен и фактически отрязан от Славянск.
В стълкновенията за Николаевка, които решават съдбата на Славянск освен предателството е налице и своеобразно вредителство. В решаващия момент доставените противотанкови управляеми ракети не проработват (оказва се, че цялата партида, повече от 30 бр. ракети са бракувани. Впоследствие хунтата ги прехвърля в Славянск и ги показва като пленени трофеи), което довежда до големи загуби сред опълчението при танковата атака на хунтата, опитващи се да обкръжат Николаевка. Всъщност и по-рано систематично са били регистрирани случаи на доставки на фронта на бракувани боеприпаси, неизправни противотанкови и зенитни средства. И това се отнася не за военни трофеи взети от украински военни части, а преди всичко за военни доставки от Русия. Дали това е било просто небрежност или съзнателно вредителство- въпросът е риторичен.
В края на краищата съвкупност от обективни фактори прави капитулацията на Славянск въпрос на време.
И в Киев, и в Донецк, и в Москва са налице сили, които очакват прогнозируемия финал на “славянската епопея“- героичната гибел на Стрелков и неговите части в Славянския чувал, след което без проблем би могло да се доунищожи Новорусия. В Донецк никой не се е подготвял за отбрана, освен това са се водили преговори за предаването на града (сред участниците са кметът на Донецк Лукянченко, началникът на милицията Пожидаев, министърът на Държавна сигурност на ДНР (Донецка народна република) Ходаковски) , в които взимат участие, както някои лидери на Донецка народна република, така и представители на органите на властта, които все още се подчиняват на фашистката хунта (и това се случва, при условие че към началото на юли ДНР има три месеца история от създаването си).
На юг към границата започва движение южната групировка войски, северно от Луганска област в Изварино също е нанесен удар. Целта е ясна- да се обкръжи Славянск, както и да се унищожи отряда на Стрелков и едновременно по сходящи направления да подготвят гигантска “Кана“ (б.р. Има се предвид битката при Кана- сражение на римляните с Картаген по време на Втората пуническа война. Тогава армията на Ханибал с удари по фланговете обкръжава и унищожава 70 000 римска армия) за цяла Новорусия, да я отрежат от Русия и по този начин да прекъснат снабдителните канали. В крайна сметка, вечерта на 4 юли- четири дни след настъплението на хунтата- Новорусия се оказва на границата на катастрофата.
По-нататък следва известният маньовър на Стрелков, който отстъпва от Славянск и Краматорск и се отправя към Донецк. Същевременно опълченците отстъпват от Дружковка, Константиновка и Семьоновка. Стрелков не е имал никаква възможност да създаде промеждутъчна позиция между Славянск и Донецк, тъй като в Артьомовск били разположени силите на хунтата. Притежавайки доста по-малко сили Стрелков във всички случаи щеше да бъде обхванат по фланговете, което го заплашва да попадне в нов котел между Артьомовск и Донецк.
В Донецк пропада локалният заговор с цел предаването на града. Лукянченко побягва от Донецк в Киев, избягва и Пожидаев, а местната милиция подчиняваща се на Киев най-накрая се разоръжава, Ходаковски излита от поста министър на Държавната сигурност на ДНР. Истеричното пътуване в Донецк на Кургинян и последвалата също истерична информационна атака на Стрелков (б.р. Известният политолог Сергей Кургинян пристига неочаквано на 7 юли в Донецк, където предприема масирана медийна атака срещу Игор Стрелков. В общи линии Кургинян обвинява Стрелков, че е предал Славянск, след като се е договорил с украинските военни, които са предоставили на Стрелков и опълченците му коридор, по който да напуснат Славянск) окончателно изважда наяве факта за задкулисните преговори между руската и украинската олигархия и опитите да се предаде Донецк на хунтата.
Скоро си подава оставката и Пушилин, който очевидно е свързан със заговора. В същото време, напълно подавяне на петата колона в Донецк не успяват, тъй като Стрелков се бои да не предизвика в самия Донецк една малка война между опълченските формирования и по тази причина някои от фигурантите в заговора успяват да избегнат заслужено наказание.
От Москва за контрол над процеса в ДНР е изпратен генералът от КГБ Антюфеев, който от една страна премахва последствията от заговора, но от друга страна започва да назначава свои хора, като по този начин подготвя почвата за политически решения изгодни на Москва. Поради тези причини така и не се образува единно командване- създадената от Стрелков координационна структура успява да обезпечи единствено базовата координация, в резултат полевите командири провеждали самостоятелна политика. Така и не съумяват да бъдат приведени под общо ръководство хора като Козицин (б.р. Николай Козицин- казашки атаман на Всевеликата донска войска).
атаман Николай Козицин
Едва след това Донецк започва сериозно да се подготвя за отбрана и ако отчитаме факта, че градът и досега не е превзет (а нали тогава различни слуги на петата колона като Кургянин надаваха вой, че Стрелков е предал Славянск, така че ще предостави и Донецк), то това се дължи на Стрелков, който спаси Донецк и ДНР. Въпреки всичко ситуацията продължава да се изостря, войската на хунтата преследвайки отстъпващия Стрелков излиза на подстъпите към Донецк, където се завързват сражения за неголеми населени пунктове. Деблокирано е летището на Донецк- атаката е била толкова силна, че опълчението загубва всички северозападни блокпостове. Ударът на хунтата притиска пехотата на ДНР в града, стремителният пробив на противника в града е предотвратен чрез въвеждането в боя на последния резерв- механизирана група от няколко танка и установки “Град“. Съществува сериозен риск при усилване на натиска от страна на украинците отбраната да не издържи и да се разпадне. Въпреки всичко опълчението успява да преодолее тази криза. Самият Донецк от средата на юли е подложен на систематичен артилерийски обстрел, който продължава и досега.
Започва настъпление на украинската армия в посока Дебалцево, под заплаха се оказва Лисичанската дъга, групата на Безлер е принудена да остави Дзержинск, както и да остъпи към Горловка. В сраженията от средата на юли е ранен заместникът на Стрелков с позивна “Прапор“.
Докато хунтата е въвлечена в боеве на подстъпите към Донецк за Карловка, Пески, Авдеевка и други населени пунктове, Стрелков използва тази възможност, за да снеме част от силите разположени около Донецк и се опитва с незначителни сили да придобие инициативата, използвайки образувалата се изгодна ситуация в Саур-Могила с цел прерязване на тесния коридор, който се простира от Амвросиевка през Мариновка към Димитровка и Дяково, излизащ далеч на север към Изварино, към който се стреми южната групировка на украинската армия.
Разгръщат се сражения около Кожевня и Мариновка с идеята да се отреже изцяло Южната групировка. Единствено пълният авантюризъм на командването на Южната групировка, настъпваща към границата с открити флангове предоставя на опълчението благоприятна възможност , която помага да се измени хода на войната.
На 17 юли ситуацията се изостря с катастрофата на малоазийския “Боинг“.
Очаквайте част 3.
Политиката на Русия в Донбас. Част 1
Политиката на Русия в Донбас. Част 3
Source: http://www.ruskline.ru/ | 
