На 17 юли ситуацията се изостря с катастрофата на малоазийския “Боинг“.
 Очевидно е, че въпросната история е изфабрикувана с цел дискредитацията на Русия, с идеята да я принудят да прекрати военната поддръжка за Новорусия. “Боинг-ът“ е свален от украински щурмовик Су-25 с ракета Р-60 (б.р. Съветска управляема ракета за близък въздушен бой от клас “въздух-въздух“). След това последва крайно груб опит да се обвинят в това опълченците, а след това и Русия. Поради ограничената компетенция на изпълнителите този опит не успява, нещо повече по-нататъшното разпространяване на въпросната тематика все повече очертава именно хунтата като единствена отговорна страна. Ето защо историята с “Боинга“ започва да се заглушава както в украинските, така и в чуждестранните медии. В резултат не успява да се повтори ситуацията с южнокорейския боинг от 1983 година (б.р. На 1 септември 1983 г. съветски изтребител Су-15 сваля “Боинг 747“ на южнокорейските авиолинии във въздушното пространство на СССР).
Поради недостатъчно сили настъплението на хунтата към Луганск и Изварино доста бързо е спряно. До щурм на Луганск така и не се стига, а атаката към Изварино е задушена. Танковият скок през Александровка към Луганското летище позволява да се въведе силна бронегрупа в летището, но в хода на по-нататъшните боеве хунтата е принудена да остави коридора, по който се придвижват войски и летището отново попада в чувал. Фронтът на север от Луганск започва да придобива всички признаци на позиционност. Но заедно с неуспехите в Луганск, хунтата обхождайки от запад Донецк успява да достигне Лутугино и да пресече ключов път (дотогава трасето е било прерязано в Дебалцево). В резултат на това снабдяването на Донецк увисва на косъм по маршрута Изварино-Краснодон-Торез-Донецк.
На 22 юли постъпва информация, че във връзка с тежката ситуация на фронта се подготвя открито въвеждане на руски войски. След отвеждането ѝ в края на пролетта-началото на лятото руската войскова групировка на границата с Украйна отново нараства до предишните си размери. Всичко това е било свързано с очертаващата се обстановка- развивайки настъпление към Славянск, хунтата се опитва да отреже Лисичанската дъга, при което за нанасяне на удара те привличат сили, които са освободени след неудачния опит за настъпление към Луганск.
Хунтата предприема настъпление към Рубежное, Лисичанск и Северодонецк при значително превъзходство в хора и техника. Стрелков дава заповед на Мозговой да изостави позициите на Лисичанската дъга (по това време Мозговой вече си сътрудничи със Стрелков поради конфликта си с Болотов, както и всеобщата анархия сред военните структури), за да избегне заплахата от обкръжение- въпреки недоволството от това решение заповедта се изпълнява- опълчението отстъпва оставайки Лисичанск, Попасня, Северодонецк и Рубежное. Освен това на 22 юли се състои неуспешната атака на село Кожевня- опълчението завзема село Мариновка, но край Кожевня се натъква на полски наемници и загубвайки 2 танка и значителен брой пехота бързо отстъпва, ранен е командирът на батальон “Оплот“ Захарченко.
 Въвеждането на руската войска е планирано да се осъществи в течение на 3 дни като реакция на влошаващата се обстановка. Съставен и подготвен е текст за това, че руското ръководство поддържа въвеждането на миротворчески контингент с цел прекратяване на убийствата над мирното население на Донбас. Въпреки всичко решението за открито въвеждане на военни подразделения не е прието и готовност № 1 е отменена. Същевременно военните доставки към опълченците през юли нарастват и скоро хунтата започва да чувства в пълна степен това. Оказвайки се в чувал след боевете при Мариновка украинските сили “внезапно“ започват да понасят огромни загуби от масирания огън на реактивни системи за залпов огън (РСЗО) и артилерийски батареи. Разбираемо е, че тези артилерийски единици не са иззети от обезоръжените военни подразделения ( по това време такива трофеи, в такива количества не е имало). Доказателство за това е случилото се в Зеленополе, когато с установки “Град“ е унищожен полеви лагер на бригада оказала се в Южния котел. Тези картини изглеждащи доста необичайно по това време (десетки изгорени машини, танкове, БМП-та, БТР-и, десетки трупове) скоро се превръщат в страшна тривиалност.
Първите бойци от Русия или както още ги наричат “отпускари“ (б.р. Според руските източници това са руски военнослужещи, които воюват в редовете на опълченците по време на полагаемия им годишен отпуск, по собствено желание, тайно, за свободата на съотечествениците си в Донбас. Друг е въпросът, че по устав отпускарят пише рапорт до командира си, в който указва точното място на провеждане на отпуска. След като пристигне на мястото на провеждане на отпуск всеки военнослужещ е длъжен да се зачисли на отчет във военната комендатура на местния гарнизон или в орган на местната власт.) се появяват в Новорусия още през юли, а не през август, както се счита (за тяхното присъствие там открито си признава началникът на военното разузнаване на ДНР (Донецка народна република) генерал Петровски). През юни въпросните “отпускари“ можеше да се срещнат на границата.
Самата граница става удобен плацдарм за нанасяне на неочаквани удари по украинската войска, която не успява да намери противодействие срещу такава тактика и в крайна сметка започват да се замислят над идеята да отстъпят от границата, за да не бъдат подложени от всички страни на систематични удари от артилерия и РСЗО. Линията на поведение на Русия фактически се свежда до отказ от открита конфронтация със САЩ (от една страна повторен отказ от открито въвеждане на войски и преговори с украинската олигархия и едновременно с това силова поддръжка на въстанието в Донбас, което през юли е осигурено от военни доставки). В този период американските военни доставки за украинците работят меко казано слабо, увеличаването на доставките през август говори за това, че безгрижният юлски период няма да се повтори.
Южната групировка не успява да пробие при Изварино, тъй като снабдителните канали са блокирани откъм Мариновка и Саур-Могила- всичко това води до мъчителен недостиг на гориво и боеприпаси. В чувала се оказват 3 пълноценни бригади- 24-та отделна механизирана бригада, 72-ра отделна механизирана бригада, 79-та отделна аеромобилна бригада (б.р. Парашутно-десантна част), подразделения от други бригади, плюс усилващи части. Повече от 6000 човека и повече от 200 единици бронетехника. Най-много пострадва 72-ра бригада. В подразделенията нараства деморализацията, увеличават се случаите на предаване в плен, както и на бягства към територията на Русия. Проведени са преговори с Русия- на ниво генерали от гранични служби- на хунтата са формулирани прости условия: техниката на обкръжените восйки да се предава на опълчението, на войниците преминаващи към територията на Руската федерация им се дава правото на избор- до продължат със службата си към Украйна или да останат в Русия. В края на краищата, имайки доста повече сили от тези, които ги обкръжавали, украинската войска започва да се отбранява, като отбраната се разпада на отделни огнища на съпротива. Украинското ръководство е разчитало, че обкръжените части ще успеят поне да осъществят функцията по контрол на границата. Това е още една катастрофална грешка. Котелът започва да се разпада, образуват се Изваринският и Дяковският чувал.
Операцията на хунтата започва стремително да се задъхва и украинците преминават към серия от спазматични удари там, където за тази цел все още им остават сили. Самият стратегически план за установяване на пълен контрол над границата претърпява абсолютен крах. Настъплението на основните сили превзели Славянск и Краматорск също не довежда до решаващи резултати. Хунтата се впуска в изтощителни сражения в градовете около Донецк, настъплението в град Попасная в крайна сметка е спряно на улица Първомайска, групата на Мозговой се отправя за Стаханов и Алчевск, където образува плътна отбрана, която хунтата не успява да пробие.
Като цяло може да се констатира, че генералните цели на настъплението започнало на 1 юли и продължило месец не са достигнати. Причините за това са следните- грамотното командване на Стрелков, който спасява армията си; отчаяната съпротива на най-добрите подразделения на опълченците и естествено военните доставки.
 За този период от време армията на Новорусия нараства значително по размери, оборудва се с техника (основно трофейна) и даже се научава да спира доста сериозните атаки на украинската армия. Общото съотношение на силите започва постепенно да се съкращава в полза на опълчението. Партизанските батальони и отряди стъпка по стъпка започват да се учат да бъдат армия. В условията на кървавата война се е наложило да се учат направо в сраженията.
В началото на август е предприет опит за промяна на ситуацията, когато хунтата отказвайки се от амбициозните си цели се опитва с останалите си боеспособни сили да разреши въпроса с отрязването на ДНР от ЛНР (Луганска народна република), както и пресичане на комуникациите между Луганск и Русия. Всичко това води до серия от ожесточени и кръвопролитни боеве, в които окончателно се решава- ще я има или не Новорусия.
Следва четвърта част.
Политиката на Русия в Донбас. Част 1
Политиката на Русия в Донбас. Част 2
Source: http://www.ruskline.ru | 
