1.02.2015 г. “радио Свобода“, САЩ- Татяна Волтская
Петербург го определят като един от най-големите центрове, откъдето доброволците се насочват да воюват в Донбас. В действителност, стига само да напишете съответните думи в търсачката и се отварят множество сайтове, в които не е трудно да намерите инструкции стъпка по стъпка. С какъв транспорт и как да се доберете, къде да направите прекачване, на какъв телефон да се свържете с щаба, колко чифта бельо да си вземете, какви документи са ви нужни.
На въпросните сайтове всички заинтересовани обясняват защо не трябва да се пътува с влак до Донецк (възможно е да ви арестуват украинците), дават списък с необходимите топли дрехи (яке, ботуши, камуфлаж, термобельо, средства за поддържане на личната хигиена, пуловер, ръкавици, долно бельо, чорапи (вземете много!!!)).
Съдейки по тези инструкции, човек решил да воюва за Новорусия може да стигне до Донецк самостоятелно или пък може да се възползва от услугите на центровете за изпращане на доброволците. Някои пунктове дори предоставят възможност да се премине двуседмични подоготовка. Хедърът на един от тези сайтове е оформен със съветска символика, с красноречив надпис: “За Родината със Сталин- напред!“ По нататък на сайта може да се прочете : “Ако не сте служили в армията това е много лошо, но не и фатално! След пристигането в Донецк всички доброволци се разпределят в учебния център на Първа славянска бригада, след което, в зависимост от опита, знанията и уменията ще бъдете разпределени в други подразделения“. Практически във всички подобни сайтове се съдържат предупреждения: всички документи за пресичането на границата трябва да бъдат в ред- никакви конфликти със законите.
Неотдавна от Донецк в Петербург пристигна раненият доброволец Руслан Стародубов с позивна “Пастор“. Самият той е роден в Костромска област, но има непосредствено отношение към изпращането на млади хора от Петербург в Донецк.
-Дори и сега всеки човек може да замине за Донецк. Може да стои на границата и да чака група, която минава оттам, а може и още оттук да се свърже с организация, която се занимава с набиране на опълченци. Такива организации има. Ето аз, например, служа в подразделение “Имперски легион“- командирът на ротата, грубо казано, е полеви командир. “Имперски легион“ е руска национална организация, руско имперско движение. Нашата идея не е в това, че славяните са някаква супернация, а всички останали са гниди и дайте сега всички да унищожим. Подчертавам- ние не сме нацисти, ние сме нормални националисти. Обичаме народа си, обичаме родината си. Хората сред нашия личен състав могат и да нямат еднакви възгледи за това, какво представлява руснакът, какво е родината, но въпреки това, ние намираме допирни точки в православната вяра.
- Тоест, искате да кажете, че във вашия “Легион“ служат не само руснаци?
- Да, имаше и немец, и татарин, и хора от други националности, примерно карели. Като цяло е без значение кой какъв е, главното е да си православен, да говориш и мислиш по руски.
В сайта ви е посочено, че поредна група доброволци е заминала на 21 януари от някакъв център на улица Дрезденска 20- що за център е това?
-Това е военно-патриотичен клуб, на базата на него работи “Имперски легион“. Подготовката се извършва в малки лагери. Групите са малки, но пък ги изпращаме редовно- велико дело вършим. И материална помощ изпращаме, и хуманитарна- хранителни продукти, топли дрехи, памперси, лекарства. Лекарствата заминават целенасочено за Калининска болница № 1, където и мен ме лекуваха, а и много други бойци. Тази болница се доказа като добре подготвена структура и по последни данни, именно за това сега искат да я закрият. Винаги ще се намери някаква гнусна капиталистическа гнида, която ще поиска да отхапе това парче земя, а болницата е разположена в центъра на Донецк, на прекрасно място по крайбрежието на река Калмиус.
- Как разбирахте за това, което се случва в Украйна: само от телевизора ли или имахте други източници?
- Освен телевизия имам и интернет. Приемайки цялата тази информация, реших, че е по-добре да умра аз, който имам четири деца, отколкото някакъв 18-годишен хлапак, който не знае от коя страна стреля автомата.
- А нима при вас не попадат неподготвени юноши?
 - Войната- това не е само подготовка- това е начин на живот, към който практически е невъзможно да се обучиш. Дори двуседмичната подготовка, която предоставяме е предназначена главно за тези, които са вече служили в армията, имат опит в дадена военна служба. Изпращаме само хора, които са подготвени. Ако човек просто дойде и каже: “Искам и ще отида да се бия!“, нашият командир не би взел върху себе си такава отговорност, а ще му отвърне: братле, ти не си за нас. Имахме един такъв случай: дойде едно момченце, очите му искрят, от ушите му дим излиза- Ще замина, готов съм да се сражавам! Командирът му каза: “Приятелче, първо иди да си уредиш отношенията с майка си, след това с гаджето си, която вече е готова едва ли не заявление да напише, че сме ти уж замотали главата и те изпращаме неизвестно къде“. Ние не сме тоталитарна секта, ние сме нормални православни воини, които отговарят за своите думи и за своите дела.
- Как се сдобихте с позивната “Пастор“?
- Преди служех в Якутия и временно изпълнявах длъжността армейски свещеник. Първоначално преминах срочната си служба в подразделение със специално предназначение, срочната си служба воювах в Първата чеченска война. Уволних се, намъчих се в цивилния живот и започнах служба в ОМОН (б.р. Полицейско подразделение със специално предназначение). Изведнъж неочаквано започна Втората чеченска война и от ОМОН ме изпратиха там в командировка. След това доста време отново търсих себе си в цивилния живот. Не успях за съжаление. Какво ли не работих- от хамалин до учител по физкултура, а накрая бях охранител на Московската гара. И оттам се отправих за Донбас.
- Искате да кажете, че нямате цивилна професия?
- Защо да нямам? Хлебар трети разряд съм- умея да пека хляб, нелошо ми се удава да поставям плочки, имам ръце като всеки нормален руски мъж. Но, ако аз съм войник, то предполагам, че съм длъжен да се занимавам с военно дело. А тази война- не е нужно да се ходи на врачка- я стартира Америка: просто няма къде да си намести националния си дълг. Доларите са напечатани, а къде да ги вложат? Най-скъпата и изгодна дейност е войната.
- На Русия войната не е ли изгодна?
- Донбас е буферната зона на Русия- ако ние не смажем тази мръсотия там, тя ще дойде тук.
- Украйна ще ни нападне?
- Не, но тези поганци със свастиките не ще се успокоят. Какво ще кажете за Майдан на Сенатския площад (б.р. Един от централните площади в Санкт Петербург)?
За козните на Америка и украинските фашисти Руслан може да говори дълго, повтаряйки, че те разстрелват всички: мъже, жени и деца. А също и за това, че Америка плати за Майдан. Той не може да даде доказателства, но това по никакъв начин не влияе на неговите убеждения. В Русия със семейството му не са се получили нещата- развел се е, но в Донбас е намерил- той подчертава, не бойна другарка, а именно жена- Лариса:
-Аз съм от Донбас. Когато там на Майдан хората палеха гуми, тогава хората в Донбас работеха- миньори, металурзи, учители. Всички ние сме свикнали да работим, а не да безделничим. И гледайки по телевизията случващото се на Майдан, ние винаги се възмущавахме: какво ги е накарало хората да отидат там, защо не работят! След това ми се наложи да отида при роднина, на един от блокпостовете ме спря украинската национална гвардия и ме принудиха да пея химна на Украйна. Знаете ли, аз обичам украинския език, украинските песни, но не бих искала да изопачавам украинския химн- просто не мога да го произнеса правилно. В крайна сметка отказах да пея, а те ме пребиха.
- Как се озовахте в “Имперския легион“, как взехте в ръце оръжие?
- Не съм с оръжие, преди работех в органите на вътрешните работи, сега се занимавам със снабдяването. При нас има жени на различна възраст и когато се срещнахме с командира “Пастор“ и поговорихме с неговите бойци, всички бяхме много благодарни, че тези хора са тук, че те ни защитават. Искам да подчертая: бойците, които защитават Новорусия не са наемници, те са доброволци. Това са хора с висок интелект, те воюват не за пари, а за идея.
- За какво се борите- за независимостта на Новорусия или за присъединяване към Русия?
- Ние сме против фашизма. Никой няма право да принуждава нашите деца да се крият по мазетата. Защо снарядите се насочват умишлено по болниците, училищата- там където няма опълченци?
- От какво живеете, едва ли получавате заплати?
- Заплати не сме получавали от септември. Живеем от зеленчуковите градини. Всяко семейство приютява при себе си този, който е загубил дома си, близките- това е руското братство. Ние сме славяни. Жал ми е, че сме се хванали за оръжието, та нали има дипломация, диалог. Но Украйна (за мен днес Украйна е синоним на фашизма) не ни чува. Ние желаем Новорусия да е независима- уморихме се да изхранваме хора, които не искат да работят, а ние оттук данъци им отчисляваме.
- Руслан, имам още един въпрос относно изпращането на доброволците в Донбас- кой кого намира- вие тях или те вас?
- Най-често те ни намират. Ние съществуваме открито, слава Богу, обиски не са ни правили, никой не ни пречи на работата, налични са сайтове с телефони и адреси, организираме курсове за начална военна подготовка “Партизан“, имаме и клуб “Имперски легион“, ето, вие може да се присъедините към него чрез социалната мрежа “ ВКонтакте“- там може да общувате и да получавате новини. Самият аз постъпих така. Искрено ви казвам, първо исках да си купя билет до Ростов, а след това както Бог отсъди, аз съм вярващ човек и бях сигурен, че Господ няма да ме остави без своята опека. Така и стана: позвъни ми един приятел и каза, че в Петербург има организация, която се занимава с набирането на доброволци и ги изпраща да се сражават. Намерих я, преминах подготовка и тъй като имам диплома от военно учебно заведение, а и моята последна длъжност беше командир на взвод, ме определиха за командир. А да ви кажа командирите изобщо не ни достигат, за съжаление сега съм изваден от строя. Професорът по неврохирургия казва, че за 6 месеца. Но няма да чакам. Месец и половина и отново на полесражението. Ако не се върна в строя като боен командир ще се върна като експерт.
 “Имперски легион“ не е единствената организация, която изпраща доброволци от Петербург в Донбас. С тази дейност се занимават и други- примерно активисти на нерегистрираната партия “Другата Русия“. Лидерът на петербургската структура Андрей Дмитриев ни показва помещението, което служи за техен щаб: навсякъде са нахвърлени кутии и пакети с хуманитарна помощ. По думите му в програмата на партията е записано именно това, което сега се случва в Югозиточна Украйна. В тези събития членовете на “Другата Русия“ виждат частично изпълнение на отдавна чакания имперски реванш и поради тази причина не си представят, че могат да останат настрана от събитията.
-Така се получи, че ние не успяхме да вземем властта в Русия, но идеите ни започнаха да се реализират, макар и по друг начин. Ние веднага започнахме да поддържаме Новорусия. Считаме, че там сега бушува революционна война, подобно на тази, която Че Гевара и Фидел Кастро водеха в Куба и Боливия, подобно на тази, която Ким Ир Сен водеше в Манджурия и в Корея, ето защо ние от самото начало започнахме да взимаме в нея активно участие. От май се създаде движение “Интербригади“ – разбираемо е, че това е препратка към испанската гражданска война, когато доброволци от целия свят и от Съветския съюз заминаваха да се бият за испанската република срещу фашистите и франкистите- тук аналогиите с Киев според мен са ясни. Ето защо в Питер организирахме щаб за помощ за Донбас, в момента се намираме точно в него. С какво се занимават интербригадите (б.р. Интернационални бригади)? Чрез нас за Донбас заминаха много доброволци- едни воюват, други се занимават с хуманитарните дейности. Тоест, това са и лекари, и други специалисти- повече от 1000 човека из цяла Русия. Непосредствено от Петербург изпратихме над 100 човека. И това не са само наши активисти, примерно имаше и няколко човека от Комунистическата партия на Руската федерация.
През почивните дни активисти събират пари в метрото (събрали са около 2 милиона) без да считаме даренията от интернет. Даряват се и предмети и лекарства. Говори активистът Андрей Песоцки:
-Звънят ни най-различни хора- някой се обажда оттам и моли за помощ, друг напротив предлага помощ. Преди известно време се обади жена и каза: немци от Лайпциг са събрали чанта с лекарства, приготвени по наш списък публикуван в интернет. Наистина, не успях да разбера немци ли бяха това или руски емигранти. Вчера позвъни поредният доброволец, който иска да отиде да се сражава. Разказа ни за себе си- гражданин на Киргизстан, узбек по етнос, работи тук като таксиметров шофьор, има военен опит и сега иска да отиде в Донбас. Излиза, че нашето дело има интернационален характер. И още нещо, тези хора, които по-рано бяха отхвърлени някъде в периферията, които не можеха да се похвалят с особени успехи сега се пробуждат. В тях в момента има прилив на жизнени сили, възможност да служат на родината. Това е много трогателно и много важно.
- Добре , този човек ви е позвънил и сега какво- той при вас ли идва?
- Всъщност не е задължително да дойде, ние го свързваме с нашите момчета в Ростовска област, които вече непосредствено осигуряват прехвърлянето на доброволците през границата.
- Ако човекът няма подготовка?
 - Фактически, структурата на армията на Новорусия и нейните граждански служби е такава, че за всеки ще се намери място. Ако човекът има солидно военно образование, той може да работи в щаб- примерно по този начин замина сега началник-щабът на ПВО (б.р. Противовъздушна отбрана) на Луганската народна република. А, ако кандидатът не умее нищо може да го разпределим в тилова служба, да зарежда установки “ГРАД“ и миномети, сандъци с боеприпаси да носи- това е обикновена работа.
- Всичко е ясно- пари, материални вещи, доброволци, а с оръжие как се снабдявате?
- С това ние не се занимаваме, оръжието се намира там- и местно, и намиращо се в складовете, и отнетото от украинците.
При думата “оръжие“ в разговора се намесва мълчалив бледен човек- това е Сергей Максимов, известен и като Силвър, ранен доброволец, дошъл в Петербург, за да се лекува.
-Кажете, кога решихте да заминете за Донбас?
- Мисля, че след майските събития (б.р. На 2 май.2014 г. загиват десетки, а стотици са ранените привърженици на федерализацията в Дома на Профсъюзите в Одеса. Касапницата е осъществена от радикали от ''Десен сектор''), че дори и по-рано, когато научихме за случващото се в Украйна. Да стигна до там не беше трудно. Не съм служил, не съм воювал, просто отидох и встъпих в опълчението.
- Какъв бяхте в цивилния живот?
- Промишлен алпинист.
- Кой воюва заедно с вас?
- И наши, и местни. Попадаха при нас момчета, които пристигаха за семействата си и вместо къщи намираха само ями от бомби. Отиваха във военното окръжие и се записваха доброволци.
- Все пак кои са повече?
- Трудно е да се каже, но по речта, мисля че местните са повече.
- Наистина ли сред вас има бойно братство?
- Да, това е бойно братство. Там може да видите да седят един до друг и крадец, и бивш милиционер, и политически активист и всички се разбират.
- Допада ли ви такъв живот?
- Да, допада ми.
- Ще се върнете ли в Донбас?
- След като се излекувам- да.
Активистът на партия “Другата Русия“ Сергей Чепига уверява, че всички негови партийни съмишленици се стремят да отидат там, в Донбас.
-Който можеше, той вече замина, но е нужно и в тила да се работи, това също е изнурителна работа: и организацията на групите, тяхното съгласуване. С мислите си, с душата си ние сме винаги там. Днес делото за поддръжката на Новорусия е дело на нашата съвест.
В щаба идва и Артьом, съвсем младо момче, но все пак е пълнолетен. Той също възнамерява да се отправи за Донбас.
-Срам ме е да живея охолно и мирно, когато някой умира, страда, гладува. Затова аз отдавам всичките си сили, за да мога поне някак си да помогна на тези хора, които ги защитават. Моите деди са ходили на война и на 12, и на 14 годишна възраст- с какво съм по-лош аз?
- Родителите ви знаят ли за вашите намерения?
Не, не знаят.
Родителите на Маша, която седи до Артьом, също не знаят, че тяхната дъщеря възнамерява да се отправи към Донбас.
-За мен, както за всички нас, когато започнаха тези събития нямаше дилема на коя страна да застанем- говори Маша- Тук никой не ни ръководи, не ни дава указания. Ние идваме и се занимава с абсолютно всичко.
В един прекрасен момент Маша замисля да изчезне, не казвайки нито дума на родителите си, които живеят в друг град.
Разбираемо е, че , където има война, там рано или късно загиват хора.
 -За съжаление загина един от нашите съратници, старият национал-болшевик Иля Гурев, опълченец с позивна “Заек“- разказва Андрей Дмитриев- Повече от десет години беше в партията, при нас дойде непълнолетен, участваше в акцията по завземането на приемната на президента през 2004 г. (б.р. На 14 декември 2004 г. около 50 активисти на Национал-болшевишката партия завземат един от кабинетите в сградата на приемната на президентската институция в Москва. Акцията е в защита на Конституцията.) Той беше един от 39-те, които бяха арестувани. През лятото замина да воюва в Новорусия, въпреки че него го разубеждаваха; две малки деца има, момиченца. Но той каза на съпругата си, че отива на археологически разкопки. През август беше настъплението на Въоръжените сили на Украйна, тогава раниха и Сергей, тогава загина и Иля. Негови останки така и не намериха.
- Там всички изгоряха в танка- уточнява Силвър- Ако тялото не го изоставят на полесражението, тогава ще го изпратят обратно вкъщи, но ако го оставят, тогава то вече го няма. Момчетата разказваха и за още един загинал другар, но неговия труп успяха да изнесат. Това беше командирът на “Заека“.
По думите на Дмитриев, такава народна поддръжка, като сегашната, те са усещали само през 2004 г. по време на вълненията срещу монетаризацията на привилегиите на пенсионерите (б.р. Става дума за реформа състояща се в замяна на натуралните привилегии с парични компенсации, която е проведена от правителството на Русия през 2005 г., което довежда до масови пенсионерски протести. Системата на привилегии възниква по съветско време, като привилегиите се явяват поощрение за определени категории граждани, имащи особени заслуги пред страната. В периода 1980-1990 г. видовете привилегии са рязко разширени, като привилегиите се превръщат в система за социално подпомагане на населението в условия на инфлация и липса на пари в държавния бюджет. В общи линии системата на привилегии води до разхищение на държавни средства и корупция. Идеята е, че монетаризацията като реформа отстранява несправедливостта от неравномерния достъп до привилегиите, примерно жителите на селата не получават такива и освен това ползващите такива привилегии получават възможност да изхарчат парите си по свое усмотрение).
-Тогава Невски проспект беше почернял от баби и дядовци и сега стоейки на метростанциите, ние усещаме абсолютно същото, виждайки как старици ни носят последната си копейка. Мъчно ми е, че такова единение с народа се случва на такава цена- цената на войната, цената на кръвта, но въпреки всичко това се случва и ние сме радостни, че нашият пулс бие в единство с пулса на гражданите ни.
Цяло лято прекарва в Донбас председателят на Руския общовоински съюз, историкът Игор Иванов. Той е “човек на Стрелков“ (б.р. Игор Стрелков- военен деятел на непризнаната Донецка народна република. В продължение на няколко месеца е командир на въстаниците в град Славянск и оглавява силите на “народното опълчение“ в Донецк), бивш началник на политически отдел в опълчението. По думите му, той заминава за Украйна самостоятелно, преодолявайки големи трудности и дори е рискувал живота си.
-Контингентът от доброволци е много разнообразен, но веднага искам да кажа, че основната маса от тях са местни. Съдейки по моето подразделение доброволците от Русия съставяха 5-10 % от общия състав. Всички останали бяха от Славянск, Константиновка, Краматорск, Донецк. Но и те също са доброволци, цялата армия е съставена от доброволци, разберете, та там нямаше никакъв призив. Когато отидохме там през юни местните момчета ни гледаха с широко отворени очи: Вие сте от Русия, толкова е хубаво, че такава помощ идва при нас, че не ни забравят, че не са ни изоставили. Местните бяха и миньори, и лекари, и шофьори- хора с най-различни професии. Идващите от Русия са също най-различни като състав, между другото професионалните военни са малко. Някои, като мен, са преминали армейска служба, други имат зад гърба си военни катедри (б.р. Въпросните катедри към цивилни висши учебни заведения осигуряват военна подготовка на граждани по програми за подготовка на офицери от запаса), а други изобщо не са служили в армията. А в украинската армия имаме следната картина: като че ли това е редовна армия, но фактически това са момчета, които набързо са били събрани по време на поредната мобилизация, набързо са научили някои неща и са ги пратили в кланицата. Ето такава е тази война- и от двете страни воюват непрофесионалисти.
- Защо така се случва?
- Разберете, Русия е корумпирана страна, но Украйна е още по-корумпирана. През 90-те години нашите въоръжени сили бяха разрушени, но в Украйна техните бяха съсипани още повече. Основната маса от украинското командване се занимаваха не с военна подготовка, а със съсипване на военното имущество. От друга страна, за няколко месеца и двете страни се научиха доста добре да се унищожават един друг. Гражданската война издига командири, но ако погледнем военачалниците на Новорусия, там военните са малцинство. Основно това са хора, които сега са взели оръжие в ръце и са се издигнали благодарение на своите способности.
- През цялото време тук се споменава думата “оръжие“. Разбирам, че е възможно да се съберат пари, предмети, лекарства, но оръжието откъде е попаднало при вас? Има доказателства, че въоръжените формирования на Донецката и Луганската народна република получават от Русия оружие и системи за въоръжение.
- С оръжието имахме големи проблеми, особено лятото, когато ние не можехме да воюваме на равни начала с украинската армия, която хвърляше срещу нас множество БМП-та (б.р. Бойна машина на пехотата), бронетранспортьори, танкове- те имаха пълен превес по отношение на тежкото оръжие. Ние притежавахме само стрелково оръжие- една част закупено, една част отнето, намерено по складовете. Ще ви дам един пример: през лятото срещу съвременните танкове ние използвахме ПТО- това е противотанково оръжие образец 1941 г. система Дегтярев, което е снето от въоръжение през 1944 г., тъй като тогава то вече е било абсолютно безполезно срещу немските танкове. Съхраняваше се в складовете, докато не го намерихме през 2014 г. Но през лятото ние взехме като трофеи много оръжие, включително и системи “Град“. Но всъщност през съветско време Украйна беше натъпкана с оръжие, то и досега се съхранява по складовете, в някакви мини. Нали СССР се готвеше за световна война и Киевския, и Одеския военен окръг бяха претъпкани със старо съветско оръжие. Истина е, че по време на независимостта на Украйна всичко това беше окрадено, ето защо украинските танкове не можеха да помръднат от местата си, всичко беше демонтирано. Разбира се, това е стара съветска техника, но ние все пак воюваме... Ясно е, че с тази техника имаме огромни проблеми- ако гранатомет е престоявал в склада десетилетия, тогава ще дадеш два изстрела и на третия ще ти даде 100 % засечка.
- Имате ли някакви лагери за подготовка, за изпращане на доброволци?
- Като цяло, предполагам, че няма. “Имперски легион“ имат, но ние не. И момчетата от Донбас, и нашите момчета са без всякаква подготовка, но пък е проверено от практиката: новобранец започващ от нулата попада в подразделение и след месец живот в окопите той се превръща в професионален войник. Няма по-добър учител от войната.
- Загубите големи ли са?
- През лятото опълчението понесе незначителни загуби, около 1 към 10. Фактически украинските момчета нямаха мотивация да се сражават срещу нас. Тук не говоря за идеологическия тип батальони като “Азов“, “Днепър“ или “Донбас“. Това са идейни привърженици на “Десен сектор“, които по правило са изселници от Западна Украйна. Те имат мотивация, идеология, основно национал-социализъм и фашизъм, всички те помнят своите дядовци от дивизия “Галичина“, всичко това е на огромна почит сред тях. Това са доброволческите батальони. Но срещу нас също воюва и редовна армия и воюва доста здраво, но пък на тях им липсва мотивация, те доста често се предават в плен. Ние също имаме пленници, но малко, тъй като те предпочитат да взривят себе си, отколкото да се предадат в плен. А противникът се предава и правилно правят, те знаят, че ние не измъчваме пленници. Още през лятото имаше заповед на командващия Стрелков за хуманно отношение към пленниците и тази заповед се изпълнява. Противникът другояче се отнася към нашите заложници и това го знам, защото още през лятото започнахме да обменяме пленници. Когато ние им предоставяхме украинските момчета, те вървяха самостоятелно, а когато те ни даваха нашите, просто ни подхвърляха торби с кости, целите бяха изпотрошени. Формално те бяха живи, но фактически ни връщаха момчета, които не можеха да оцелеят. Ожесточението от другата страна беше много силно, те използваха средновековни мъчения. Ето защо нашите не се предаваха в плен. А ние предоставяхме на пленниците избор: да се върнат обратно без оръжие, да заминат за Русия като бежанци или да се присъединят към нас- някои се възползваха от това.
- Според вас противниците са зверове, а вие сте невинни и светци?
- Не, ние не сме такива, но в нашето войнство, започвайки от Славянск, е налице строга дисциплина, в нашата армия не е имало случаи на пиянство.
- Неотдавна вашите командири публично признаваха, че съществува бандитизъм, мародерство, че от населението се отнемат апартаменти и коли?
- За тези, които не са запознати, всеки човек в камуфлаж е опълченец, но фактически това не е така. В Донецката и Луганската републики има огоромно количество формирования и не всички са опълченци, а и не всички от тях воюват. Когато говоря за “опълчението“ аз имам предвид формирование, което възникна в Славянск, което командваше Игор Иванович Стрелков, тази военна част беше сформирана от доброволци, които бяха в по-голямата си част водени от идейни съображения. В тези части съществуваше сух режим, за мародерство наказвахме по законите на военното време с разстрел пред строя. Когато двама-трима бяха разстреляни за кражба и за “отнемане“ въпросът беше приключен. Батальоните, които бяха сформирани в дълбокия тил, така и не се появиха на фронта, примерно като “Восток“ и “Оплот“- именно към тях бяха претенциите на местното население: те седяха в тила и се занимаваха с това “отнемане“. Когато напуснахме Славянск и пристигнахме в Донецк, местното население само цветя не ни хвърляше под краката, надявайки се, че ще въведем ред. И ние го въведохме- с наркоманията приключихме за около 10 дни. А те не са успели да се справят за десетилетия, защото всички наркодилъри бяха свързани с корумпираната донецка милиция.
Ликвидирахме наркомафията- всички бяха арестувани, съдихме ги, някои ги разстреляхме. Населението беше във възторг, идваха при нас и ни казваха: само не връщайте бившата милиция, иначе отново ще се възроди подкупът и прикритието над престъпниците. Така че наистина по отношение на населението ние бяхме светци. Между другото, сега това не го виждам. Вчера гледах видеоклип как Гиви- един от прочутите командири на Новорусия- взима пленници, разбира се не ги убива, но морално доста ги унижава, един постави на колене, друг накара да си изяде украинската нашивка. При нас тези неща ги нямаше, издевателствата над пленниците бяха забранени, защото ако ние се гаврехме с заложниците, кой щеше да се предава в плен? Доколкото възможно беше да спазваме Женевската конвенция по отношение на пленниците, ние го правехме. Самият аз отговарях за това.
-Защо напуснахте Донбас?
- Защото Стрелков си замина- с него си тръгна и целият екип на Стрелков. И досега пишат оттам и ми звънят: връщайте се, при вас тук имаш ред.
От кого зависи да се върнете или не?
-Мисля, че е нужна политическа воля в Москва, в Кремъл, но явно тя липсва.
- Нима не си противоречите: от една страна твърдите, че там са само доброволци, че това е единствено самостоятелна инициатива, от друга страна илиза, че всичко зависи от волята на Кремъл?
- Действително доброволците никой не ги е изпращал, но Новорусия е притисната между Украйна и Русия, така че е нужно само да се спре достъпа до хуманитарните конвои, за да почнат там хората да умират от глад. Въпреки всичко поддръжката от Москва е необходима.
- Каква е съдбата на ранените опълченци?
- Ранените изпращахме в болниците в Славянск и Донецк, при сложни случаи ги изпращахме дори в Руската федерация. Линейките ги изпращахме дори ставайки дума за живота на един човек.
- Винаги ли успявахте да съберете телата на убитите от полесражението?
- Не, не винаги. Войната си е война и понякога от тялото не оставя нищо. Дали едната, дали другата страна, не винаги успяваха да погребат убитите си. Но, когато все пак успявахме ги погребвахме направо там- много бойци са погребани в Новорусия. Има семейства, които желаят да вземат тялото в Русия, за да погребат синовете, мъжете, бащите си. С тези усложнения властите на Новорусия нямат възможност да се занимават, а Руската федерация изобщо не е страна в конфликта, тя няма да помогне. По правило, цялото бреме пада или върху самите роднини, или на доброволци, които помагат да се откара тялото- съществуват организации, които се занимават с това. И отново ще повторя- държавна помощ липсва, всичко е на доброволни начала.
Освен това белите конвои (б.р. Конвоят от камиони с хуманитарна помощ от Русия за Новорусия, наречени бели по цвета на камионите “Камаз“) не успяват да задоволят всички нужди. Поради тази причина се създаде движение “Новорусия“, което не е политическо. Главната му задача е снабдяването на Новорусия с продукти- всичко, което е нужно. И втората задача е помощта за ранените събираме пари, помагаме да се заплатят скъпоструващите операции. Освен “Новорусия“, която се оглавява от Стрелков има много други хуманитарни организации. Сега, например, възникна следната инициатива- “От храм на храм“: църковна енория събира пари, продоволствие, вещи и ги изпраща на енориашите от църква в Новорусия. Движението “Новорусия“ на Стрелков осигурява доставката, което е сложен процес: нужен е транспорт, бензин, трябва да се премине през цяла Русия, да се пресече границата- с всички тези затруднения по отношение на доставката се ангажираме ние. Имаме централен склад в Москва, Ростов на Дон, а сега започва работа централен склад и в Петербург.
-Вие твърдо заставате за Новорусия- какво означава това, начало на изпълнение на мечтите на белоемигрантите, на бялото движение за възстановяване на империята?
- Не, това което се случва в Украйна е кошмар, това е най-лошото, което може да се случи на нашата страна. Бялото движение никога не е мечтало за това. То мечтаеше за доброволна интеграция на територията, която някога влизаше в състава на Руската империя. Разбира се, аз нямам предвид Полша, Финландия, Прибалтика. Става дума за мирна и доброволна интеграция. Тази война за нас не е мечта, тя е трагедия. Нашето въжделение е друго- някога Русия въпреки всичко да бъде единна, но не чрез война, а чрез разбиране, че ние сме един народ, една култура.
- Но нали самият Игор Стрелков призна, че никаква война не е имало, докато той лично не я започва! Може би не е трябвало да прави това?
- Може би не е трябвало. Но всичко започна с Крим.
- Тогава може би и Крим не трябваше да се присъединява по този начин?
- Предполагам, че не трябваше- жалва се председателят на Руския общовоински съюз, историкът Игор Иванов.
Депутатът от Законодателното събрание на Петербург Александър Кобринский смята, че от законодателна гледна точка да разбереш какви са опълченците заминаващи от Русия да защитават Новорусия, никак не е просто:
-В Русия има наказателно преследване за наемничество, но самото съдебно преследване е ограничено от много неща. Първо е нужно наемането да е срещу пари, а това е много сложно за доказване. Второ: наемничеството се наказва само, ако противоречи на интересите на Руската федерация. А кое именно им противоречи решават именно тези лица, които изпращат нашите доброволци в Украйна. Така че този закон не работи. Има и друг аспект: ООН определи понятието за “агресия“, което освен въвеждането на войски на територията на друга страна, включва в себе си и масово изпращане на т.нар. бойци- граждани, които не носят униформа на редовна армия, но които от територията на една страна, при очевидното мълчаливо одобрение на властите на тази страна, преминават границата и воюват на територията на съседна страна. Дори, ако не вземем очевидното за всички присъствие на кадрови руски войски на територията на Украйна, а съотносем нещата само до доброволците, то от гледна точка на международното право, Русия по отношение на Украйна е агресор. Русия не само нищо не прави, за да спре потока от доброволци, но и неприкрито насърчава тяхното изпращане.
- Но руски граждани воюват навсякъде: сражавали се и в бивша Югославия, и в Молдова, и в Грузия, сега воюват и в Сирия...
- Има един прекрасен абзац в романа на Дюма “Виконт дьо Бражелон“. Младият Луи XIV моли кардинал Мазарини за 1 милион ливри или 200 въоръжени благородници, за да помогне за реставрацията на английския крал Чарлз II. Мазарини му отговаря: благородници не може да изпратите, ние имаме мирен договор с Англия и това ще бъде обявяване на война. На което Луи отговаря: аз не искам да ги изпращам официално, но аз не мога да забраня на моите поданици да пътуват в Англия, ако те желаят това. Тогава Мазарини му отговаря: в този случай вие сте длъжен да ги върнете или публично да протестирате, че ваши поданици се държат като врагове в една съюзна държава.
Да, такива случаи има: руски граждани воюват в “Ал-Кайда“, “Ислямска държава“, но в Русия няма отворени пунктове за набиране на доброволци в “Ал-Кайда“ и по Първи канал не ги определят като центрове набиращи доброволци в помощ на руски граждани. Напротив, ако ги открият тях веднага ги арестуват, докато изпращането на бойци в Украйна се поощрява на най-високо ниво. Ключовата дума при Мазарини е “враг“: руските граждани заминаващи за Украйна участват в незаконни въоръжени формирования, сражавайки се с редовна украинска войска. При това като врагове действа не само Украйна, но и Русия- смята депутатът от Законодателното събрание на Петербург Александър Кобринский.
В доклада на Amnesty International относно положението в Украйна се заявява, че събитията в източната част на тази страна се явяват международен въоръжен конфликт, при което “всички страни в това стълкновение демонстрират пренебрежение към живота на мирното население и неприкрито нарушават своите международни задължения“. Сътрудници на Amnesty International са разпитали множество местни жители и са отбелязали в своя доклад техните разкази за масовите обстрели на жилищни блокове от украинска страна, за отвличания и убийства на местни жители извършено от хора воюващи под украински флаг. Но още повече се посочват в доклада свидетелства за отвличания, мъчения и ликвидирания на мирни жители извършени от въоръжени формирования на сепаратистите. Един от примерите е за отвличането на свещеник от Славянск, двамата му сина и още двама енориаши, за които е поискан откуп от 50 000 долара. Когато парите са събрани всички заложници вече са убити. В доклада на Amnesty International се говори също за обстрелването на украинската територия от страна на Русия, за постоянната руска помощ с оръжие за сепаратистите и за подбуждането на сепаратистите за извършването на военни престъпления.
Source: http://www.inosmu.ru |
