Спомените на Богдан Лозицки за войната са много. Но най-страшните са от 11 юли.
''Ни ръка, ни крак''
''Всичко започна на 10-ти. Ние- войници от 72-ра бригада- по това време съпровождахме вече пет денонощия военна колона с храна, вода, бензин, боеприпаси. Прикривахме със зенитки и картечници, като преминавахме последователно участък по участък из Луганска и Донецка област, там където бяха разположени нашите. Извършвайки кръг вече трябваше да се връщаме на мястото на дислокация, когато при нас дойде някакъв началник, подполковник Николай Мужук, който ни заповяда да напуснем колоната и да се присъединим към 79-а бригада... Колоната продължи по-нататък без нас. На въпрос как ще се придвижва без прикритие не ни бе отговорено''.
Освен внезапното изменение на курса, бойците ги е очаквало още една изненада. ''Заповядаха ни да изтрием знака от борда на машините (две вертикални ивици) (б.р. Знак, че военната техника е на южната група украински войски участващи в АТО). Точно този знак ни отличава, тъй като имаме еднаква техника с опълченците. А защо ни накараха да направим това? Все още не знам. Това е все едно да облечеш немска униформа през 1941 г. Че те и нашите могат да ни бомбардират така... Но заповедта си е заповед: в същия ден замазахме ивиците по техниката с кал и продължихме заедно с 79-та бригада''.
''По пътя ни застигна нощта и пренощувахме в базата на 24-та бригада, която беше разположена около село Зеленополе, Луганска област. Когато пристигнахме там ни казаха да се разположим точно в средата на полето. По логиката на военните престроявания трябваше да се настаним около гората- за да не може противникът да забележи техниката ни. Освен това разстоянието от машина до машина трябваше да е на дистанция 20-50 метра- отбелязва мъжът с военно образование и опита на срочната служба- И защо точно насред полето?! Не задавайте излишни въпроси- ни отговориха- Командирът така нареди, значи така трябва да бъде. Тогава вече пет денонощия бяхме на път, като успявахме да спим по 2-3 часа, така че се разположихме на определеното ни място за нощуване...''
 Около 4 сутринта на 11 юли в лагера на 24-та бригада пристигна тяхната колона с боеприпаси. ''Нея я разположиха в квадрат около нас, също насред равнината''- спомня си боецът. В 4:15 цялото поле беше засипано със снаряди от ''Град''...
''След това момчетата разправяха, че разузнаването ни е докладвало за забелязването на реактивни системи ''Град'' на определено разстояние от нас. Обаче от командването постъпи заповед да не се унищожават, а... да се наблюдават. Интересното беше, че когато започнаха да ни обстрелват, около нас нямаше нито един офицер. Единственият ранен офицер беше лекар...''
На мястото на дислокацията на 24-та бригада имаше изоставен хангар. ''Там направихме временен лазарет... А и какъв лазарет беше това... Ние просто пренасяхме момчетата там и вече на място изяснявахме кой от тях е ''триста'' и кой ''двеста''- свежда очи войникът- ''Двеста'' е жаргон за загинал, а ''триста'' са ранените. Хората умираха на ръцете ни. Откъснати ръце, крака. На един петата му виси, друг око няма, трети изгорял... На пострадалите им оказаха медицинска помощ. Убитите започнаха да ги товарят на камиони ''Урал''. Четири камиона напълнихме, нямаше за какво да ги хванем- ни ръка, ни крак... Къде за коланите ги улавяхме, други просто за телата...''.
По официална версия в този ден около Зеленополе загиват 19 украински военни.
''4-ри Урала... За какви 19 войника става дума? Не по-малко от сто души бяха загиналите, повтарям ''двеста'' бяха минимум сто''.
Защо, и главното как официалните сводки намаляват количеството на загиналите? Та нали за гибелта на войниците във всички случаи роднините им ще узнаят. ''В момента много от тях нямат връзка с родствениците си. А какво ще се случи по-нататък, ще се случи впоследствие. Войната, както се казва, всичко ще изтрие- казва Богдан- Кого глупак ще изкарат, от друг дезертьор... На друг пък медал ще дадат''. Телата на загиналите не винаги се изпращат по родните им места.
''В Зеленополе беше и моят приятел Анатолий Савченко от околностите на Киев. Боец от 72-ра бригада, на 21 години... Един такъв як, два метра беше! Но в душата си, като плюшено мече... Истински казак, истински патриот, много обичаше нас, живота и Родината. От обстрела с ''Град'' той имаше многобройни рани, половината му глава беше раздробена. Отначало Савченко беше в кома, а после умря. Сложиха го в цинков ковчег и ... тялото изчезна. Защо? Няма тяло- няма и действие. Сега го смятат за пропаднал без вест. Него, си мисля, че ще го направят дезертьор- и на родителите не ще се налага да плащат, и делото му ще потулят''- разказва за другаря си Богдан.
 Продължаваме разговора за катастрофата в Зеленополе... ''Суматоха. Паника. Изобщо не разбрахме как са ни уцелили и постоянно се проверявахме един друг, дали някой не е ранен. Ето защо хората тичаха, помагаха, а след това се изясни, че и самите те са ранени... Шоково състояние''.
Впоследствие бойците от 72-ра се свързват с прекия си командир. ''Ама вие още ли сте цели?''- ни попита той.
''Започнахме да му докладваме: че от 14 души един е загинал, а трима са ранени. А той започна да задава някакви глупави въпроси- дали техниката е невредима. Естествено, че тя също е унищожена... Казваме му: - Началник, вземи ни оттук, останахме едва 10 човека. Той отговаря:- Как да ви взема оттам, при условие че вие не би трябвало да се намирате там? Ние бяхме шокирани. Ето сега вече знаехме защо липсваха документи при съпровождението на тази колона, защо не постъпи заповед от по-висше началство... Нека с това да се занимава военната прокуратура. Откъде се раздаваха всички тези заповеди, по-специално изтриването на ивиците от техниката. И също така кой ни наблъска там, насред полето, поднесоха ни, като на тепсия''.
Смутените войници от 72-ра бригада започнали да звънят на командира на бригадата, в командния пункт в село Солнцево, Донецка област. Помолили да доложат на командира какво се е случило с тях и да му съобщат, че им е нужна спешна помощ. ''Но този, който трябваше да отиде да доложи на командира на бригадата, отвърна, че не може да отиде, тъй като той има много важен гост и не би искал да го безпокои''.
Измъкнали се самостоятелно- помолили десантчиците, които съпровождали да ги вземат с тях. Натоварили се и потеглили към базата на 79-та бригада. ''Пристигнахме вечерта. А през нощта към 12:30 започна бомбардировка на бойната им техника...''- разказва Богдан.
И в 24-та, и в 79-та бригада стреляха безгрешно по боеприпасите. Лозицки е убеден, че това означава, че врагът е знаел точните координати. ''Сред нашето ръководство има предатели- казва той- Да даде точните координати обикновен войник или офицер не може. За да ги узнае трябва да се приближи до мястото, което ще се обстрелва, след това да отиде до зоната, откъдето ще се стреля и да предостави данните. Всичко това може да се извърши минимум за половин ден, а не, както се случи за 15 минути: в 4 сутринта пристигна колоната с боеприпаси, а в 4:15 часът започна обстрелът... Освен това, ако в 24-та бригада всичко се виждаше, като на длан, то в 79-та боеприпасите бяха скрити в края на гората и въпреки всичко го удариха със залп от ''Град''. Разузнаването или безпилотни самолети не можеха да знаят точните координати- да се забележат добре замаскираните боеприпаси в гората бе невъзможно''.
За ударът по 24-та бригада добавя: ''Тогава в 4 сутринта никой не би могъл да знае, че колоната с боеприпаси ще пристигне и ще заеме именно онази зона... Врагът е трябвало да има план с точни данни къде ще бъде разположена колоната- удариха с точност до метър. На сепаратистите предварително е било известно, че колоната ще спре там, където бяха насочени снарядите''.
''Войната в градовете, тази която обичат да я показват по телевизиите, много се различава от войната в равнината. Да, там момчетата атакуват, воюват... А тук войниците охраняват предната линия- обяснява Лизицки- Ние ги отбиваме, а те отново преминават през границата. Това е затворен кръг. И всички знаят, че наемниците преминават през границата и откъде минават. Но всичко е купено.''
''Момчетата, които стоят на позициите и прикриват границата ги хващат в пръстен и след това ги изтребват- обяснява боецът- Просто от всички страни нахлуват. Например нашият полковник Грищенко прекрасно знае, че там са момчета, на които не им доставят нито вода, нито храна, нито гориво, нито боеприпаси, оправдавайки се с това, че там сега са сепаратистите и ние не можем да достигнем там... Че то цяла Украйна знае, че там са сепаратистите! Защо не ги ударите? Или се боите? Но не се побояхте да поставите там войниците, за живота, на които сега никой не се безпокои...''
Понастоящем такива котли са между пет и седем- твърди Богдан. '' Нашите ги оставиха да ги разкъсат вълците. Помощ няма, само повтарят:- Дръжте се. Но те нямат нищо, за да се защитават! Примерно имат система САУ (б.р. Самоходна артилерийска установка), която е с радиус на действие- 17 км. Забележете 17 км, в същото време ''Град'' е с далечина на изстрела най-малко 20 км. Че те със САУ-то не могат да ги достигнат! А с ''Град'' могат да ни обстрелват от 40 км, 90 км...''
Понякога момчетата успяват да се измъкнат сами. ''Примерно като едно подразделение от 1-ви батальон, които успяха да пробият такъв пръстен. Когато пристигнаха на командния пункт войниците пребиха командира. Те заявиха, че това, което се е случило с тях е предателство и, че те няма да участват в измяна... 134 човека се натовариха на техника и от командния пункт потеглиха за град Бяла Църква. Обещаха им, че в село Розовка (Запорожка област) ще ги посрещнат с автобуси, с които ще ги вземат. Там ги арестуваха и ги обвиниха в дезертьорство''.
Дали е възможно ротацията на мобилизираните да не се извършва, за да се избегне излишно разгласяване? За да не може войниците да разказват на медиите за това какво се случва там в зоната на антитерористичната операция (АТО)? Богдан Лизицки смята, че това е самата истина. И ненапразно припомня за статуса на участниците в бойните действия. Самият той и досега не притежава документ за това, че се е намирал в зоната на АТО, въпреки че някои от неговите съслужещи са успели да се сдобият с такива. Знае и за това, за което ние вече не един път споменаваме в нашите публикации: за изписването от болниците на войниците, които са получили ранявания по време на АТО, та нали това се явява безусловно доказателство, че един войник е бил на война. ''Имам един познат, който беше ранен и, когато получаваше документите си се оказа, че той изобщо не е бил на Изток. Също така, знам че лекарите са били заставяни да дават диагнози на пострадалите в бой от сорта на ''пневмония'' или ''грип''- разказва нашият събеседник.
Има и множество други проблеми. ''Не ни дават заповеди за стрелба. Нас ни обстрелват, виждаме вражеската техника, но не може да я унищожим, защото нямаме заповед... Трябва просто да наблюдаваме как ни изтребват. Уж момчетата воюват, а фактически... Без заповед не може да стреляш. Това е елементарен отстрел на войниците ни. Защо изпращат там войници, ако отново им дават само автомати и картечници? Това е оръжие за боеве в населени пунктове. Срещу украинската армия в момента действа артилерия, против която също трябва да се използва тежка артилерия!''
Боецът си спомня и за т.нар. юнско примирие. ''Ние тогава почти ги бяхме разбили... По времето на това примирие потокът от товари на сепаратистите не спираше, но заповедта беше да не ги закачаме! Стоят на 500 метра от блокпоста и се окопават, укрепяват, бетонират. По този начин им бе дадено време да възстановят силите си...''
''Това, което е нужно от нашето ръководство е да се опомни. Да погледнат с трезва преценка на всички тези ''дреболии'', защото точно те определят изхода от войната. Да се обърне внимание на границата, където за всичко може да си платиш. Това са политически баталии, пране на пари. Въпреки че... Сигурен съм, че върхушката знае какво се случва там. Там се унищожава цвета на нацията. Загиват патриоти. Ето сега предстои още една вълна на мобилизация. Тях ще ги избият, незабележимо ще ги изтребят. А след това, в крайна сметка, когато врагът навлезе в Украйна, а аз съм уверен,че те ще достигнат до Киев, нас може вече и да ни няма. Може и да няма кой да защитава родната ни земя- те ще ни унищожат.
Нашите врагове- това са и сепаратистите, и Русия, и корумпираната ни власт. В момента ние воюваме против всички. И украинците просто трябва да знаят това. Да знаят, да си правят изводи и да се готвят за война с Русия. Да се доверяват и да разчитат само на себе си''.
Source: http://www.voprosik.net | 
